Аурел Карашел: „Литературната ми съдба беше написана по научнофантастичен начин“

Превод: Елена Борисова

Аурел Карашел е роден на 15 март 1959 г. в Крайова. През 1984 г. завършва Филологическия факултет в Крайова, а през 1984 г. Факултета по журналистика и масови комуникации в Букурещ. В научната фантастика се включва през 1980 г., заедно с Александру Миронов и Сорин Репанович, като основава летния лагер Атлантикрон.  

Редактор на няколко научнофантастични книги. Публикува в „Списание за научна фантастика“, „Румънски алманах“ и в няколко антологии. Дебютира през 1981 г. в „Наука и техника“ с разказа „Стелара Фата Моргана“. Превежда автори като Мъри Ленистър, Робърт Силвърбърг и др. Автор на научнофантастични и криминални произведения. Получава наградата на издателство „Немира“.

Публикации: „Нощен лов“ (1995), „Малък речник на авторите на научна фантастика“ (1996), „Тематична история на научната фантастика“ (2006) и др.

С Аурел Карашел разговаря Кристина Митреа

Някои читатели Ви познават отдавна като автор на научна фантастика, други са Ви открили по-късно като автор на криминални романи. Кое от двете сте най-много и какво ще продължите да бъдете?

Доста е трудно да отговоря веднага. По принцип започнах като обикновен читател на полицейски романи (детективи, престъпления, полицаи или както биха ги нарекли в бъдещето…) от доста ранна възраст. Някъде в VI клас отидохме в окръжната библиотека и си набавихме две големи торби с книги, които задължително трябваше да прочетем за две седмици (това беше времето за четене, предоставено ни от библиотеката). Не искам да си спомням какво изживях у дома заради ненаситната си жажда за четене. По онова време, също от позицията на читател, открих фантастичната литература, ужасите и накрая прогностичните четива на Жул Верн, което направи моето детство щастливо. В гимназията поглъщахме всичко, което беше научна фантастика и търсехме в павилионите „Колекция от научнофантастични истории“ (която по онова време струваше 1 лея ). Научната фантастика ме въведе в света на фендъма: през 1980 г. Александру Миронов, по това време все още учител в Крайова, ме откри във военно поделение в Крайова, където изпълнявах своята служба, и ме запозна с клуба „Хенри Коанда“. От този момент литературната ми съдба беше написана по научнофантастичен начин.

Криминалната литература винаги е била с мен. Но само от позицията на читател. Като писател се приближих до нея доста късно, през 1999 г., и вратата ми беше отворена отново от научната фантастика. През май 1999 г. пътувах до Дортмунд, Германия, където се проведе Европейската конвенция по научна фантастика. Микробусът, с който пътувахме, ни преведе през много интересни места в Европа, между другото и във Франция. Една сутрин се спрях в Реймс, където посетих огромна готическа катедрала. В това утро бях абсолютно сам и си позволих да седна на дървена пейка и да медитирам няколко минути. Наред с други неща си представях и как трябва да звучат стъпките на полицай, преследващ убиец. Вероятно всичко е започнало точно тук. След като се прибрах у дома започнах с романа „Смъртта като луксозен кокос“.  Писах го почти три месеца, а по онова време създаването на роман беше цяло приключение – компютрите бяха рядкост, така че щраках на пишещата си машина. Разбира се, темпът на писане беше по-бавен и не беше много позволено да правя грешки, защото трябваше да пренаписвам цял лист. Но Фънч поиска правото си на живот, така че не обръщах внимание на всички дреболии. Защо точно немски детектив? Много трудно мога да отговоря на този въпрос. Мисля, че германците ме впечатлиха със своята гъвкавост и упоритост. Към този класически модел добавих малко френска самоирония, румънските шеги и много италиански инциденти. Какъв беше резултатът? Един вид разбъркано шампанско за духа на любителите на умствените капани и гатанки, които само ви изтласкват в последните страници.  Научих тази формула от един от майсторите на румънския криминален роман, Константин Чирита, който написа в „Колелото на късмета“, че добрия криминален автор трябва да разкрие фактите на читателя едва на последната страница, която трябва да съдържа пет реда, а инкриминираното име е на последния ред.

И сега, за да завърша с отговора, очевидно ще продължа да бъда писател на научна фантастика. Нещо в ума ми беше структурирано в културно отношение по тази ос и, колкото и да се старая, не мога да променя нищо. Но ще остана близо до криминалното. Какво всъщност направих в периода, следващ публикуването на романа… Тогава, по искане на издателството, което публикуваше само чуждестранни автори, използвах американски псевдоним (Хари Т. Франсис) и представих романа като преводен. Развълнуван от успеха на книгата през 2002 г. (имаше две преиздания), написах следваща част, решен да я превърна в поредица и да популяризирам името на Фънч. Така завърших „Интерпол мафия“ за 6 месеца, като втория том излезе по-солиден от първия. Държах го в шкафа до 2016 г., защото не намирах издател, но не го и търсех много, ако трябва да бъде честен.  През цялото време бях на мнение, че добрата книга сама ще намери своя издател, а авторът има свещената задача само да я напише. Издателство „Тритоник“ прояви интерес към публикуването му и обещах на Богдан Хриб, че ще започна и третия том на поредицата, ако има интерес към книгата.

Кои жанрове според Вас са най-високо оценявани от румънската общественост?

Ясно е, че отговорът, който ще дам, ще бъде субективен и трябва да се възприема като такъв. Ако ми бяхте задали този въпрос през 1990–1999 г., щях да отговаря, без да се колебая, че това е научната фантастика.  За периода 2000–2010 г. мисля, че отговорът е свързан с криминалната литература. Тук трябва обаче да отчетем и един фактор, отбелязан в социологическите анализи, направени по темата: читателите на научна фантастика през първите десетилетия след революцията се появяваха от редиците на онези, които се наслаждаваха на този жанр преди 1989 г., когато пазарът на научната фантастика достигаше до 80-100 000 екземпляра; те имаха способността да четат и да бъдат в крак с научните открития и техническите постижения, а четенето оставаше за тях бягство от реалността. Постепенно обаче науката започва да се развива с такава скорост, че научна фантастика (твърда научна фантастика и киберпънк) се трансформира в истинско приключение за онези, които се осмеляваха да посегнат към нея. Малка част от тях поддържат темпото, но повечето се преориентираха. Влияние оказаха филмите и особено научнофантастичните сериали. В допълнение, истерията по научната фантастика, съществувала в Румъния през последните години на комунистическата диктатура, когато в цялата страна имаше над 80 клуба по научна фантастика, постепенно беше разтопена, фендъмите, колкото и да останаха, също се професионализираха и аматьорите не получиха подкрепа. Те насочиха вниманието си към други литературни направления. Едно от тях е криминалната литература. В мига, в който пиша тези редове, признавам, че би ми било много трудно да направя една обективна статистика. Искам само да повярвам, че броят на читателите на научна фантастика започва да расте бавно, но устойчиво.

Много ми хареса романът „Смъртта като луксозен кокос“, който се появи в издателство „Тритоник“. Възприемах го като отличен полицейски роман, облечен в хумор от най-високо качество. Каква е историята на тази книга?

Мога само да се наслаждавам на подобни обнадеждаващи сигнали за качеството на романа. Всъщност Вие знаете част от историята. Част от историята са развива във Франция и се оформи след малък бас, загубен от моя добър приятел Додо Нито. Тогава говорихме за универсалността на истинския писател, за способността му да се адаптира към търсенето на пазара. Докато бяхме в Jardin des Tuileries, той ми каза: „Приятелю, представи си, че аз съм пазарът и искам да прочета научнофантастична история за това, което виждаме около нас. Можеш ли да напишеш една история?“ Уверих го, че мога, но не съм сигурен дали той ми повярва. След това, но по друг повод, той ме попита дали мога да пиша и в други жанрове, а не само научна фантастика. Отново получи същия отговор, но пак не ми повярва. След завръщането в Букурещ вече бях написал и публикувал научнофантастична история, която се развива в  Tuileries. Показах му историята и той призна, че трябва да ми плати баса. През 2001 г. му показах и „Смъртта като луксозен кокос“.

Подготвяте изданието на Южна галактика 2 – „Неонов водопад“. Има ли връзка с останалите романи от „Южна галактика“? По какъв начин го създадохте?

„Южна галактика“ не е създадена случайно, въпреки че трябва да призная своята изненада от предложението на Михаел Хаулика  и Богдан Хриб. Мисля, че бях направил първите си планове за тези романи да се случат около 2018 г., когато беше около 20-25 истории и цикълът щеше напълно да приключи. Но Бог ти дава, не ти пуска парите в портмонето… Отговорих с „да“ на идеята да променя своите планове. Първоначално Богдан ме попита дали мога да издавам по една част на година в авторска поредица. Вече пиша четвъртата, така че най-вероятно през 2017 г. ще представя на читателите 4-томна мини серия, цикъл, за който имам идея да достигне поне 15-20 части. Може да изглежда преувеличено, може и да изглежда като обещание без покритие. Надявам се да мога да противореча на всеки, който мисли така.

Целият цикъл включва история на едно бъдеще, структурирано в три измерения (и когато казвам думата измерения, се сещам за самите измерения, както веднага ще видите): набор от над 150 кратки истории, като някои хроники, които просто разказват събития и събития, които ще се случат в началото на Космическата ера (от годината на първото излизане на човек в Космоса). Представете си, че вече са написани 47 и вече са готови да ударят пазара; набор от 50-60 романа, които развиват определени фрагменти от тези истории, рисуват герои и разказват подробно колонизацията в Соларната система и близките космически пространства (три части са готови, остават само около 16-17!); и накрая цикъл от 10-12 романа, развиващ някои от историите на новелите и пренасящи човека в далечното бъдеще, където е откъснат от своя биологичен елемент, а границите на Галактиката не са толкова отдалечени. Огромна история, но пък постижима. Занимавах се с тази конструкция цели 4 години, когато предложих на Анди Карагеа да публикува в списание „Прогностика“ някои от кратките истории.  Въпреки че той ги върна, аз бях амбициран да ги напиша и да изградя психологически целия работен фронт, който ще се разгърне през следващите 10-12 години.

Работили сте и като редактор на научнофантастични текстове, превеждате текстове и сте преподавател по френски език в училище. С кого работите най-добре: деца, възрастни или сам?

Принципно работя доста добре с всички споменати (очевидно има и изключения, както при всяка човешка дейност), но като че ли най-добре работя със себе си. Защото знам колко точно мога да поема и колко мога да поискам. Защото, ако нещо не върви добре, нямам кого да обвиня за провалите. И накрая, защото мога да мечтая и да сбъдвам мечтите си. Представете си, че съм първият си читател. Изглежда излишно да го споменавам, но е истина. Дори докато пиша, чета на глас текстовете. Виждам какво пиша, както виждам филм на екрана. Казаха ми, че това се нарича „кинематографично писане“. Всъщност някои от читателите на моя първи научнофантастичен роман „Нощен лов“ ме попитаха защо не го екранизирам, тъй като цялото действие беше изключително лесно за пресъздаване. След като приключа с писането, забравям текста. С времето формирах подобен подход и се старя да го използвам максимално. След години се връщам към текста и го чета като нов. Едва тогава забелязвам кои ефекти са издържани с течение на времето и кои не.

Четете ли румънски автори? Коя книга четете напоследък и Ви е направила положително впечатление?

Да, разбира се, че чета румънски автори. В много жанрове, не само в областта на научната фантастика. Харесвам румънската литература (аз съм учител и по румънски език и литература), изучавах творбите на румънски писатели и се опитвах да съм в крак (по отношение на възможностите и времето за четене) със съвременната литература. Вярвам, че ние пишем много добре и имаме една от най-богатите и експресивни литератури в света. Единственото, което липсва, е преводът на други езици и тиражите. За да се върна към въпроса, през последните два месеца прочетох няколко научнофантастични книги (въпреки че някои не са публикувани тази година): „Минерал“ и „Вегетал“ на моите приятели Дануц Унгуриану и Мариан Труца (които успяха да се наложат като ценна литературна двойка) „Америка Едно“ и „Старо желязо“ на Георгe Лазар, „Атавич“ на Ливиу Суругиу, „Тайната на земното полукълбо“ от Траян Бадулеску. Всички съставляват фрагменти от широк отговор на горния въпрос и подкрепят моето твърдение за универсалността, на която след време ще се радваме и не е твърде далеч от нашата литература.

Как виждате бъдещето на научната фантастика в Румъния?

Мисля, че бих искал да отговоря на малко по-обширен въпрос: как виждам като цяло бъдещето на научната фантастика… Правя тази поправка с идеята, че в този момент всички хора, не само румънци, живеем във време, в което бъдещото поколение ще каца с кораби на Червената планета, за да я изследва по-систематично, други ще достигнат до комети и астероиди, докато някои отдавна ще са преминали границите на Слънчевата система и ще се насочват към други звезди; комуникацията от разстояние е престанала да съществува само в приказките, придвижването по вода, по въздух и по суша е станало много по-бързо, отколкото е мечтал Жул Верн. Ежедневно науката преминава нови граници, а техниката измисля нови джаджи, които правят живота ни непосилно лесен (или труден!); стоим в креслото и интернет ни доставя различни неща от всички краища на света; откритията на медицината увеличават продължителността на живота ни, който вече надхвърля 80 години. И списъкът би могъл да продължи още няколко страници.  Ние живеем в абсолютен научнофантастичен свят, така че съвременният читател се нуждае от научната фантастика, която ще го изненада с доближаването до човешкия фактор, връзките му с изкуствения интелект (който все по-често бива представен на социума) и най-вече с извънземни, свидетелстващи за бъдещ контакт. В крайна сметка, тъй като започват да използват същите инструменти, научната фантастика и мейнстриймът вече няма да се разграничават и отново ще слеят водите си в уникалната рамка на литературата. Бъдещето на румънската научна фантастика? Е, мисля и се надявам, че ще имаме литература, която ще гледа в бъдещето с очите на настоящето.

Източник: http://www.4arte.ro/2016/11/14/aurel-carasel-destinul-meu-literar-s-a-scris-aproape-numai-in-maniera-sf/

Tags:
Facebook