Проектът

Драги посетители,

Намирате се в сайта на проекта „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX–XXI век“, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към Министерство на образованието и науката (КП-06-М30/2 от 13 декември 2018) и разработван в Института за литература при БАН.

Проектът е насочен към актуална проблематика, свързана с реалния потенциал, технологичното ускоряване на настоящето, търсенето на пътища към биологично безсмъртие и начините, по които човешкото познание „конструира“ заобикалящия го свят. Определя се и от все по-голямото значение и роля на новата, съвременната българска фантастика да съхрани, представи, осмисли наличните вече „научни артефакти и идеи“.

Какъв е нашият стремеж?

Най-напред – не ви предлагаме изчерпателна картина на българската научна фантастика – както в критически, така и в художествен аспект. Нашият сайт ще е в непрекъснато развитие. Усилията на екипа са насочени към превръщането на сайта в 1) пространство, предлагащо възможност на пишещите и интересуващите се от научна фантастика хора да споделят своите интереси, и 2) натрупването на литературнокритически архив от текстове, насочени към осмисляне, проблематизиране и концептуализиране на художествения корпус както на българската, така и на преводната научна фантастика.

Кратко описание на проекта

Настоящият изследователски проект има за цел да изведе връзката между философия и литература, като приложи концептуалните и инструменталните възможности на прагматизма на Чарлс Пърс за проясняване на спецификите на жанра научна фантастика. Изграден върху абдуктивния метод (метод за създаване на хипотези), прагматизмът ще бъде „проектиран“ върху научната фантастика, за да се концептуализира нейния характер на „отгатващ“ или „провиждащ“ жанр, даващ не просто хипотези за бъдещето на човечеството, а много често посоки, цели и мечти, търсещи и намиращи своята опредметена реалност след време. Изследователската амалгама от прагматизъм и литература ще позволи да се разгърнат теоретично и художествено способностите на научната фантастика да работи на принципа на своеобразна „обратна осмоза“.

Научната фантастика, като „отгатващ“ или „провиждащ“ жанр, представя чрез художествената си образност самоориентация в бъдещето, съчетава моделирането на социално-технологичното прогнозиране с прогнозирането на човешкото душевност, а художественият образ е сплав между реалност и хипотеза, раждащ се на границата на теоретичното и художественото, на познанието и естетическото значение.