„Дилър на реалности“ на Николас Димитров

„…и боговете се стекоха на свещената планина. Те се съгласиха с това: ние не трябва сами да кърпим света, който [се е продънил]. Позволете ни да посочим името на човека в тази мръсна работа и да му дадем силата на мисълта, думите и кръвта, за да [изгради] множество светове. Нека свърши тази работа под наше наблюдение, за да не [допуска мисълта] да ни смята за равни.“

Николас Димитров е роден в България. Завършва НГДЕК „Св. Константин Философ“ и в началото на 90-те години заминава за чужбина, където продължава своето образование в университети във Вашингтон, Брюксел и Буенос Айрес. На 22 започва работа в ООН, а на 24 става представител на Световната банка в Македония.

Дебютната книга на българския автор Николас Димитров „Дилър на реалност“ предизвиква скандал в Русия, а в Турция е забранена. Излиза първо на руски език, а след това е преведена и у нас.  Негативните религиозни вълнения около романа на Димитров го превръщат в провокативно четиво, което подтиква читателите да разтворят неговите страници с идеята, че там ще открият нещо наистина революционно и подривно. Дали обаче се оправдава „скандалният ореол“ на това издание?

„Дилър на реалности“ е написан в духа на киберпънк традицията, започнала още от Уилям Гибсън, а у нас (още преди Димитров…) в тази посока работят автори като Любомир Николов, Иван Попов, Александър Белтов, Григор Гачев и др. Споменавам тази подробност, защото в някои интервюта с автора беше отбелязано, че това е първият киберпънк роман, написан от българин.

„ – Ще ми се да изчукам Каролина Шилер – бих искал да е направо на подиума.“

Това е изречението, с което книгата приветства своите читатели. Още на първата страница „внедряването в елитната манекенка“ е удоволствие, което може да бъде осигурено единствено от корпорацията „Транс Реалити“ срещу символична цена, заплатена от клиента, а именно – „ние трябва да се внедрим във вашия мозък“.  Краткото въведение е подготовка на читателя за по-нататъшното разгръщане и задълбочаване на повествованието.

В близко бъдеще град Сингапур е световна столица на бизнеса и развлеченията, монополизирани от месианистично настроена корпорация, използваща новите технологии, за да осигури удоволствие на хората, конструирано от собствените им копнежи и извратени желания. Това е град, в който можеш да  влезеш в интертоалетната, но вместо да седнеш на тоалетните чинии, допираш лицето си там, където мислите ти ще се влеят в общия поток на информация. В тази фаянсова кутия имаш възможност да пуснеш съкровените си мисли и несбъднати мечти.

Това е град, в който религията се е превърнала във фаст фууд, а автоцърквите са като телефони кабини, в които усещаш спарения въздух и наркотичния аромат на реалните църкви. Достатъчно е да избереш религия (ако платиш за услугата, получаваш пълно и реално изживяване) и да се насочиш към някои от пакетите, сред които е и „Богоугоден“. В него влизат услугите кадене с тамян, запалване на свещ, запис на песнопения и интерактивна изповед.  Въпросните кабинки също са притежание на „Транс Риалити“, където в огромни колцентрове служителите удовлетворяват нуждите на обществото за досег до духовна подкрепа.

След покупката на пакета „Ден в рая“ всеки има възможност да изживее последните си мигове, потопен в щастливи спомени, услужливо поднесени му от технологиите. Трудността да се прецени кога ще настъпи краят на живота предизвиква вълни от недоволство сред отиващите си от този свят хора, защото завръщането в безнадеждността на битието се превръща в катастрофа. Молбите за повторение на сеанса, настояванията персоналната реалност да стане постоянна, довеждат до отчаяни мерки: хвърляне от прозорците на болниците, вкарване на въздух във вените, душене с тръбите от системите и др.  

Шпионинът Золтан Варго (Зет) има задача да се внедри в корпорацията, за да събере информация за новия ѝ проект, който е разработван в секретните лаборатории на сградата. Оказва се, че интервютата с кандидатите не протичат по стандартния начин. Те трябва да преминат през множество изпитания, за да докажат способностите си и мотивацията да влязат в семейството на „Транс Реалити“.  Кандидатите минават и през секстест, защото някои от личностните качества се проявяват само в секса.

На интервюто Золтан е дрогиран с LSD и зарязан в стая с черно-бяло изображение на стената, напомнящо гравюрата на Дюрер Четирите конника на Апокалипсиса, на което са изобразени Буда, Шива, Один и Темида. Провокиран от въздействието на дрогата, героят провежда разговор с боговете, което му донася успех на първия етап от интервюто. Золтан ще се превърне в марионетка в ръцете на собственика на „Транс Реалити“, който ще го превърне в новия Месия.

Символиката на споменатите по-горе богове е разпръсната в няколко отдела, ръководени от акционери: Правен отдел (Августа Юстас), Финансов департамент (Фо Ци), Департамент по кадрите (Давендранат Чопра) и Креативен отдел (Паоло Рамбан).

Въпросните акционери имат сериозна амбиция да бъдат духовни стълбове на новосформиращата се религия (трансферизъм), изградена на базата на персонална реалност, в която ползвателят попада в свой свободен свят. Новата религия се стреми да измести всички останали, като обещава още приживе вечен живот, изпълнен с удоволствия. Мислите, емоциите и уникалната личност на човека завинаги ще останат част от новия удивителен свят на рая, а той ще се превърне в негов Творец. Трансферизмът позволява да живееш в собствен свят във всяко измерение и във всеки момент от времето. Благодарение на персоналните реалности можеш да изпиташ всяко усещане и да добиеш опит.  Достатъчно е да вземеш едно хапче и да сложиш в ухото си устройство, което се слива с мозъчните вълни и дава възможност за тяхното моделиране.

Алчните за власт акционери са не просто последователи на различни религии, те „слагат маските“ на самите богове и изземат ролята им на Създатели. Появата на Месията (Золтан) е крайна фаза на подготовката и началото на технологичния апокалипсис (той е необходим, за да се съберат всички конници на апокалипсиса) с цялата му уникалност, интензивност и мащаб; с необятността на последиците от него и желанието на всички, въвлечени в „създаването на светове“, да превърнат трансферизма в нещо безпрецедентно. Технологичният апокалипсис се стреми да сложи край на познатия ни свят и да постигне нов световен ред… или пълно унищожение.

Изображението на конниците в кабинета, в който е проведено първото интервю с героя, постепенно придобива символиката от гравюрата на Дюрер, в която конфигурацията се сменя, за да отстъпи място на Золтан – като проповедник и създател на новата религия.

Конниците на апокалипсиса са описани в Библията и по-конкретно в откровенията на Йоан. Кои са тези конници? 1. Ездачът на бял кон – според някои от интерпретациите това е Божият син. Исус дал знак на своите последователи кога ще започне управлението му на царството Божие. Той споделил, че когато поеме властта, условията в света драстично ще се влошат. В Библията пише (Матей 24:3, 7; Лука 21:10, 11), че след възкачването на Исус щяло да има войни, недостиг на храна и смъртоносни зарази.  Това е описано в края на романа на Димитров след като Золтан успява да създаде новата религия. В „Дилър на реалности“ е представена абстиненцията, в която попада целия свят, след като е опитал от еликсира на безсмъртието. Унищожени са църкви, организират се бунтове, недостигът на храна е илюстриран посредством мимолетното пребиваване в персоналния виртуален рай, а хората стигат до саморазрушителни действия, за да запазят по-дълго собственото си удоволствие и да дадат храна на изтерзаното си и вече зависимо от вълшебното хапче тяло. 2. Ездачът на червен кон – той представлява войната.  3. Ездачът на черен кон –  държи везни в ръката си и представлява глада. 4. Ездачът на блед кон – това е Смъртта.

Няма да разказвам какво се случва с акционерите в края на романа, читателите сами ще достигнат до последните страници, нито ще споделя как завършва този технологичен апокалипсис.

В крайна сметка трансферизмът дава възможност на хората не да захвърлят собствените си убеждения и вярвания в определена религия, а посредством виртуалната реалност, в която се озовават, да се докоснат до работата на Създателя. Нещо повече – самите те да усетят как се създава свят. Давайки им тази възможност, „Транс Реалити“ се стреми да постигне това, към което и всяка религия се стреми – да спечели доверието на човешката душа. Единствено тогава ще може да контролира и самия човек. 

Романът на Николас Димитров отваря капака на кутията на Пандора в бъдеще, в което са пуснати и излезли извън контрол всички бесове и фанатични копнежи на човека, успял да постигне контрол над своята реалност посредством технологичния инструментариум. Можем ли обаче да контролираме хората и да ги превърнем в послушни роби на новите технологии? Можем ли да предвидим реакциите и държанието на цялото човечество, ако го манипулираме чрез личните емоции и копнежи? В състояние ли сме да поемем отговорност за последствията от изземането на ролята на Твореца? Готови ли сме да платим цената за собственото си безсмъртие? Това са някои от въпросите, които произведението експлицитно поставя като важни за нашето съвремие. Историята, разказана от автора, не е революционно нова, за да провокира подобно отношение към книгата от страна на руските духовници. Контролирането на населението чрез наркотици, секс, обещания за безсмъртие, нови богове и мечтан живот във виртуалната реалност се наблюдава в произведения на световноизвестни автори – Виктор Пелевин, Чайна Миевил, Филип К. Дик, Сергей Лукяненко и др.

На места повествованието е малко тромаво и на моменти накъсано, но авторът заслужава подкрепа за своя дебютен роман, защото е навлязъл в материя, която не е лесно да удържиш до самия финал на историята.

Илюстрациите в романа, дело на Никита Кравцов и Мария Зволинска, са силна визуализация на авторовите идеи.

Facebook