Жените в научната фантастика

Женските умове оформят научната фантастика още от зората на жанра. Често се твърди, че „Франкенщайн” на Мери Шели е един от първите фантастични романи, занимаващи се с последиците от технологичното развитие, които започват да се изплъзват от контрол. Жените продължават да допринасят за развитието на този тип литература и до днес, а тук ви предлагаме списък на някои от най-значимите дами в историята на жанра. Авторите, които сме подбрали се различават значително в стиловете и в интересите си към фантастичното – някои се придържат по-близо до научните открития на своето време, а други оставят ума си да ги води към теоретични пътувания до края на времето и пространството. Някои ще ви въвлекат във фентъзи светове и епични приключения, докато други използват умело своя проучвателен потенциал, за да създават нови раси и планети.

Н. К. Джемисин

Многократнен носител на наградата Hugo, Н. К. Джемисин се е утвърдила като една от най-вълнуващите писателки в жанровете фантастика и фентъзи. Много от нейните романи са определяни като постколониална” научна фантастика, а Джемисин изгражда фантастични светове по нови и оригинални принципи. Друга силна черта на нейната проза е майсторското създаване на характерите и динамиката на повествованието.  Наскоро правата върху романа й „Петият сезон“, разказващ за свят, съсипан от земетресения и хора, които могат да контролират стихиите, бяха закупени от телевизионния канал TNT. Скоро очакваме сериала по книгата. Джемисин започва да пише фантастични произведения след 30-та си година и към момента е активен автор.


Камерън Хърли

Камерън Хърли

Камерън Хърли е едно от набиращите популярност имена във фентъзито през последните години, най-вече защото не се страхува да преминава границите на познатото. Нейната първа голяма творба, трилогията „The Bel Dame Apocrypha“ (2011) е смела и мрачна приказка за бивш санкциониран от правителството убиец, превърнал се в ловец на глави, който трябва да се справи с една последна работа. В свят, който е формиран от генетично модифицирани насекоми, сега Nyx става един от най-завладяващите герои, които фентази жанрът е виждал. Хърли взима някои познати теми и клишетата от научната фанастика и ги унищожава с енергичност, експертност и с рядко описателен език. За съжаление книгите й не са превеждани на български.


Романът „The Female Man
(1975)

Джоана Ръс

Родена в Бронкс, тя учи в университета Корнел, а след това и в Йейл, като получава бакалавърска степен по английски и магистърска в областта на изящните изкуства. Била е студентка на Владимир Набоков и в началото на 70-те години на 20 век започва работа като професор по английски език в Университета Вашингтон, Сиатъл. Тя става известна не само като писател, но също като есеист в областта на модерния феминизъм и литературната критика. В кариерата си тя публикува над петдесет есета, характеризиращи се с гореща смес от гняв и остроумие. Художествената литература на Ръс разглежда проблемите за пола и секса, а романът „The Female Man (1975) е различен от което и да е научнофантастично произведение – историите на четири жени от различни светове се пресичат по странен начин, а от тях се изисква да влизат в  нови роли. Романът определено разширява идеята за това какво може да предложи научната фантастика.


Андре Нортън

Андре Нортън

Родената в Кливланд, Андре Нортън е една от първите дами, които се престрашават да влязат в научната фантастика в началото на 20-ти век. За да я приемат по-лесно и за да се конкурира по-успешно на пазара, тя пише под мъжките псевдоними Андрю Норт (Andrew North) и Алън Уестън (Allen Weston). Тя пише в жанровете научна фантастика, фентъзи, хорър, фантастичен приключенски роман и исторически роман, публикува разкази в повечето от големите литературни списания през 50-те години. Нейната работа е впечатляваща и по обем – тя създава над 130 романа и почти толкова кратки истории. Много от тях споделят общи теми – за самотния авантюрист, за ритуала на съзряването, който не е изцяло онова, което изглежда. Работата на Нортън е адаптирана като основа на филмовата класика  „Господарят на животните” (1982).


Октавия Бътлър

Октавия Бътлър

Една от най-харесваните авторки в историята на научната фантастика – Октавия Бътлър, ни оставя  наследство от впечатляващи и вълнуващи произведения. Дъщеря на цветнокожа икономка от Пасадена, Калифорния, Бътлър е била изложена на класова и расова дискриминация от ранна възраст. Майка й купува пишеща машина Remington, когато Октавия е на десет години и тя започва да излива преживяванията и размислите си на хартия. Писателската й кариера започва, когато по време на творчески семинар се запозна с Харлан Елисън, който купува историята й „Child Finder” за антологията „Last Dangerous Visions”. Фантастиката на Бътлър често се занимава с темите за неизбежността на промяната, с нестабилността на социалната йерархия, с недостатъците и слабостите на хората, без значение към колко напреднала цивилизация принадлежат.


Каролин Джанис Чери

К. Дж. Чери

Дори през през 70-те години на 20 век много дами продължават да пишат под мъжки или полово неутрални имена, за да избегнат дискриминация. Така Каролин Джанис Чери се превръща в К. Дж. Чери. Тя е известна с невероятната дълбочина, която влага в своите измислени светове, внимателно изработва всеки аспект, за да бъде правдоподобен, но и достатъчно уникален. К. Дж. Чери написва голям брой фантастични романи и около 10 фентъзи романа.  Тя е трикратна носителка на награда Хюго – за най-добър разказ „Касандра“ (1979), както и за романите „Светът на Пел“ (1982) и „Сайтин“ (1989).

Малка Олдър и дебютният й роман
„Infomocracy” (2016)

Малка Олдър

Тя е смятана за изгряваща звезда в научната фантастика на 21 век. Дебютният й роман „Infomocracy” излиза през 2016 г.  и предлага смразяващ поглед към бъдещето на нашия изключително свързан свят. Опитът й в хуманитарни акции в Африка й дава отправна точка за романа, в който географските граници са безсмислени, а цялата човешка цивилизация се събира в „микродемокрации“, които се конкурират помежду си. Контролът върху света се случва чрез Информацията, предоставяна от предполагаемо неутрална организация. Научната фантастика често съдържа политическ и проблеми, но Олдър се концентрира над това как нашите собствени системи ще доведат до провала на цивилизацията в бъдеще. Книгата е първата от предстояща трилогия.


Урсула Ле Гуин

Урсула К. Ле Гуин

Тя е сред най-влиятелните съвременни фентъзи  автори и едва ли името й е непознато за някого. Урсула Ле Гуин е носител на наградите Hugo, Nebula, Locus и World Fantasy Awards. Тя изпраща първия си фантастичен разказ в едно литеартурно списание, когато е само на 11 години. Пробивът й като писател идва през 1969 г. с романа „Лявата ръка на мрака“ и бележи началото на нова прогресивна ера в научната фантастика. Прозата й изобилства от антропологични теми, често включва религиозни, социални и психологически аспекти.


Ариел Джаникян и дебютният й роман „The Office of Mercy“ (2013)

Ариел Джаникян

Дебютният роман на Ариел Джаникян „The Office of Mercy“ (2013) е вълнуваща и стряскаща антиутопия, която представя нов поглед върху бъдещето. В едно малко общество, затворено под специален купол, учените отчаяно се надпреварват да направят хората безсмъртни. Дивите мъже и жени извън купола се осланят на „Службата на Милосърдието“, която ги убива по хуманен начин, за да прекрати страданията им. Когато Наташа, работеща на ниско ниво в Службата, се докосва до купола и получава възможност да разпитва за всичко, светът за нея се променя. Добре написан и етично сложен роман, това е сериозен дебют от млад писател, който има какво да каже.

Кони Уилис

Кони Уилис

Почитателите на класическата научна фантастика ще си спомнят славните дни на списанията за научна фантастика, където новите писатели и вече утвърдените имена се срещаха и развиваха гласовете си. Кони Уилис е една от най-плодотворните и харесвани писателки на фантастични разкази през 70-те и 80-те години. Тя е носител на известните награди Hugo и Nebula за много свои произведения. Няколко от творбите й включват модерната в края на 80-те години тема за пътуване във времето – разказът „Fire Watch“ (1982), романите „Книга за страшния съд“ (1992), „To Say Nothing of the Dog“ (1998) и „Blackout/All Clear“. И четирите произведения печелят награда Hugo, а всички без „To Say Nothing of the Dog“ – и награда Nebula.

Материалът е по информация от www.geek.com

Tags: , , , , , ,