Накратко за българския фендъм

През 1988 година клубовете по научна фантастика у нас са около 30, а проведените мероприятия надхвърлят 12 000, посетени от почти 150 000 души. Същевременно активните клубни членове са около 3000. Тази внушителна статистика показва, че интересът към научната фантастика в България през този период е сериозно разгърнат както от общността на феновете, така и от организираните събития, фестивали, конференции и издаването на периодични издания.

Развитието на българския фендъм започва още през 60-те години. През 1962 година в София е учреден клубът „Приятели на бъдещето“ (към ГК на ДКМС) от Христо Гешанов. Клубът прекратява своята дейност през 1966 година. През 1968 година писателят Атанас П. Славов основава клуба „Терра Фантазия“ (Бургас), който прекратява своята дейност през 1972 година. Атанас П. Славов се премества в София и през 1974 година, заедно с Тодор Ялъмов, Ненко Сейменлийски[1], Александър Карапанчев и др., е съучредител на клуба по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“. През 1975 година към клуба се присъединяват Любомир Николов, Юрий Илков, Александър Андреев и др.

През 2000 години клуб „Терра Фантазия“ възобновява своята дейност по инициатива на Янчо Чолаков, Георги Христов и др. През 2009 година клубът създава Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, а за негов почетен председател е поканен Атанас П. Славов.

В края на 60-те години около списание „Космос“ се оформя клуб „Златното перо“. Сбирките се провеждат веднъж в месеца, като на тях гостуват и писателите Димитър Пеев, Любен Дилов, Светослав Николов и др.

Клубът по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“ е от малкото клубове, които продължават своята дейност и след 1990 година. Идеята на клуба е да създаде неформално място за срещи на хора, които по един или друг начин са направили фантастика и прогностиката свое призвание, поле за творчески реализации или просто хоби. Понастоящем сбирките на клуба се провеждат всеки вторник от 19:30 в стая 213 на ДК „Средец“ (София). Вечерите протичат под формата на лекции, свободни дискусии, литературни четения и др. Автор на емблемата на клуба е художникът Пламен Аврамов.

Една от писателските срещи в клуба: В центъра Алек Попов; до него – Весела Люцканова и Велко Милоев, художникът димитър Янков разговаря с (в гръб) Любомир Николов-Нарви. Изправен е критикът Георги Цанков. В най-далечния ъгъл – Светослав Славчев и Янчо Чолаков. На заден план – Кънчо Кожухаров разговаря с Вихра Манова.

Няма да описвам подробно дейността на клубовете, само маркирам появата на някои от първите, за да бъде проследена активността на феновете по създаването на общности. Множеството изяви на феновете на научната фантастика са доказателство за тяхната продуктивност. Прилагам кратка хроника на някои от важните моменти в историята на българските клубове по научна фантастика:  

1962

  Клуб „Приятели на бъдещето“ – ГК на ДКМС, София

1969

Клуб-семинар на млади фантасти „Златното перо“ – списание „Космос“, София

Клуб „Тера фантазия“ – ОК на ДКМС, Бургас

1971

Клуб „Фантастика и футурология“ – СУ „Климент Охридски“, София

1974

 Клуб „Иван Ефремов“ – ГМД, София

1975

Клуб „Аркадий и Борис Стругацки“ –  ОМД, Пазарджик

Куб „Научна фантастика“ – ОМД, Русе

Конференция „Младеж, прогностика, бъдеще“, София

1976

Клуб „Андромеда“ – Астрономическа обсерватория, Варна

Конференция „Идеологии, социологични и тематични измерения на научната фантастика“, София

Участие в международния конгрес ЕВРОКОН III – Познан, Полша

1977

Клуб „XXI век“ – ОМД, Пловдив

Клуб „Орбита“ – СУ „Климент Охридски“, София

Конференция „70 години Иван Ефремов“, София

1978

Клуб „Икар-78“ – ВФСИ, Свищов

Клуб „Андромеда“ – ВИМЕСС, Русе

Клуб „Станислав Лем“ –  ОМД, Шумен

1980

Първи национален фестивал на ФН, Пловдив (семинари „Ленин и светът на бъдещето“ и „Проблеми на бъдещето“)

Фензин „Модели“, София

Фензин „XXI век“, Пловдив

Фензин „Хронигал“, Балчик

1981

 Втори национален фестивал на НФ, София (симпозиум: „Човек, еволюция, Космос“ – секции „Космическото бъдеще на човечеството“, „Фантазия и творчество“, „Марксистко-ленинска прогностика“, „Теория и история на НФ“ и др. )

Сборник „Прогностика, фантастика, мироглед“ – Партиздат, София

1982

Трети национален фестивал на НФ, Пловдив (семинар „Човекът от настоящето към бъдещето“ – секции „НФ за и против мирното бъдеще“, „Човекът на комунистическото бъдеще“, „Глобални проблеми на бъдещето“ и др.)

Фензин „Смехотрон“, Пазарджик

Фензин „Ефремовски сборник“, Пазарджик

1984

Конференция „Научна организация на ученическия труд“, Балчик

Фензин „ФЕП“, София

1985

 Четвърти национален фестивал на НФ, Пловдив (конференция „Човечеството пред прага на XXI век“ със заседания „Творецът и мирното овладяване на Космоса“, „Младежта и Космосът“, „Човекът в света на бъдещето“ и др.)

Ефремовски дни на фантастиката, София  – конференция „Космос и бъдеще“

1993

Празници на НФ СОФКОН

Основани са издателствата „Аргус“, „Офир“ и др.

2000

Провеждане на фестивала БУЛГАКОН  

Първи брой на електронния фензин Shadowdance

Това е само малка част от дейностите на клубовете в България. Наблюдава се изключителна активност при провеждането на конференции, симпозиуми и фестивали, издаването на фензини и др. След 1990 година продължават да се организират фестивали, конкурси и срещи на клубовете, но сякаш се губи интерес към организирането на тематични конференции.  

Букет от фензини. Юрий Илков и Томи Георгиев разказват за пътя на първите фензини в България

 Названието  идва от свързването на първите и последните три букви на словосъчетанието „фентастик мегазин“. Въпреки общоприетото положение феновете обичат да се шегуват, твърдейки, че въпросното название произлиза от „фенатик мегазин“.

Когато през 70-те години у нас започват масово и трайно да се появяват клубове по фантастика, евристика и прогностика, ентусиазираните им членове мечтаят за специализирано списание по фантастика, на чиито страници да споделят вълнуващите ги мисли и чувства.  Списание „ФЕП“ е известна трибуна на клубовете, появили се през 70-те години у нас.

Първите фензини са в тираж 5-6 броя (колкото екземпляра могат да се отпечатат на пишеща машина). Издателската „пъртина“ е проправена от пазарджишкия клуб „Аркадий и Борис Стругацки“. Постепенно тиражът на фензините достига 120 броя. Върху корицата на първия фензин (излязъл през 1979 година) пише „Методически бюлетин“, защото такъв е бил единственият шаблон за корици, с които по това време е разполагал младежкият дом. Следващите броеве носят заглавието „Фен“.

Във фензините има поезия и проза от клубни автори, статии по история и теория на фантастиката, по евристика, преводи (предимно от съветски учени и критици) и т.нар. „черна страница“ – боядисана в черен цвят 13 страница, която се препоръчва да бъде четена само в петък. Други фензини, издавани от клуба в Пазарджик, са „Ефремовият сборник“, разглеждащ живота и творчеството на Иван Ефремов. Най-добри откъм полиграфическо изпълнение остават издадените от софийския клуб „Иван Ефремов“ „Модели-1“ и „Модели-2“. В тях има произведения на автори, които са публикували свои творби в периодиката или вече са издали самостоятелни книги: Васил Сивов, Любомир Николов, Миглена Николчина, Александър Карапанчев, Атанас. П. Славов и др.

Други клубове, успели да се реализират на издателското поприще, са балчишкият „Александър Грин“ с четири фензина и един от най-младите в движението – клубът в село Оброчище (Варненска област), разпространил неотдавна своя първи фензин „Звезден миг“.

Издателската дейност на пловдивския клуб „XXI век“ също е богата: представят се големи имена от световната литература – Лем, Уиндъм и др. Любопитни са рубриките  „Планетата през XXI век“, посветена на глобалните проблеми, „Енциклопедия на загадъчното“ и др.

Използвана литература

Списание „Фантастика, евристика, прогностика“. Год. 1, бр. 6, 1988.


[1] През 1971 година Т. Ялъмов и Н. Сейменлийски създават клуба „Фантастика и футурология“, който прекратява своята дейност през 1972 година.

Facebook