Няколко въпроса за научната фантастика: интервю с проф. Джеймс Едуин Гън

  • Интервюто е публикувано във „Fafnir – Nordic Journal of Science Fiction and Fantasy Research, vol 4, iss 1

„Алтернативни светове: илюстрирана история на научната фантастика“ (1976)

Джеймс Е. Гън е професор по английски със специализация в научнофантастичната литература в университета на Канзас (САЩ). Целта на това интервю е да коментираме някой съществени въпроси за научната фантастика като безсмъртието, развитието на технологиите и влиянието им върху човешкия живот. През 1976 г. Гън печели наградата Locus за книгата си „Алтернативни светове: илюстрирана история на научната фантастика“, а през 1983 г. получава и наградата Hugo за изследването „Айзък Азимов: основите на научната фантастика“. Джеймс Гън участва като консултант за филмовите адаптации на много научнофаснтастични произведения. Основател е на изследователския център Center for the Study of Science Fiction към университета в Канзас. Като писател на научна фантастика и фентъзи започва да се изявява през 1948 г. Автор е на 26 романа и почти 100 разказа, публикувани в сборници и списания. Негови творби са преведени на около 20 езика.

Как виждате връзката между научната фантастика и културата? Къде е границата между фантастиката и реалността?

Имам три кратки определения за научната фантастика:

1) литература на идеите;

2) литература на очакванията;

3) литература на човешкия вид.

И трите имат отношение към културата, връзката се проявява в начина, по който хората формират представите и асоциациите си, в начина, по който после прилагат тези концепции към поведението си. Научната фантастика, за разлика от фантазията, съдържа допускания за това как промените в обстоятелствата ще повлияят на човечеството и на науката. Така тя се оформя от реалността, която споделяме (докато фантазията създава различна реалност).


„Спасяването на света чрез научната фантастика“

Можем ли да присъединим научната фантастика към категорията на спекулативната фантастика?

Спекулативната фикция е термин, използван от хората, които смятат, че научната фантастика не е достатъчно прецизна. Но научната фантастика или „научната проза“, има повече традиция и е по-ясно дефинирана. И както пише Теодор Стърджън, „наука“ означава „знанието“ и научната фантастика може да се разглежда като „фантастика на знанието“.

Кои според вас са най-ранните научнофантастични произведения?

Зависи в кой аспект на фантастиката търсите. В някои отношения една от най-ранните форми, за които се сещам, е „Гилгамеш” – произведението съдържа фантастични елементи, които се развиват и в по-късни фантастични творби. Но онова, което днес наричаме научна фантастика трябва да съдържа промяна в човешкото отношение към собственото съществуване, промяна предизвикана от науката и технологията, промяна, видима в живота на хората. Някои учени като Брайън Алдис посочват „Франкенщайн” (1818) като първия фантастичен роман, но за мен първата такава творба е „Mellonta Tauta” (1849)на Едгар Алън По. А като първи фантастичен писател бих посочил Жул Верн.

До каква степен научната фантастика може да повлияе или да подобри развитието на науката и технологиите? Правилно ли е да се каже, че научната фантастика може да промени визията за човешкия живот в бъдеще?

Джон У. Кембъл веднъж написа, че научната фантастика съществува между лабораторията и отворения пазар, т.е. между времето, когато нещо е потенциално възможно и когато то става част от ежедневието. Освен това той пише, че научната фантастика е начин да се практикува в област без практика, да се разгледат сценарии, които могат да доведат до катастрофа. Това например се отнася за многото истории за атомните бомби, които бяха публикувани преди Втората световна война, както и за многото такива истории след катастрофата. Но същото е вярно и за много сценарии, които все още не са се случили в реалния живот. Фантастиката може да вдъхнови младите хора да преследват кариера в науката и инженерството. Както Карл Саган пише: „Реалността на науката трябва да бъде предшествана от романтиката на научни и инженерни лаборатории (и НАСА), пълни с читатели на научна фантастика.

Корици на някои от книгите на Джеймс Гън

Как виждате бъдещето на научнофантастичната литература? Ще запази ли тя своята независимост или ще се преплете с други жанрове?

В книгата си „Алтернативни светове: илюстрирана история на научната фантастика” от 1975 г. завърших с предположението, че научната фантастика и мейнстриймът ще се сближат, докато станат неотделими течения и мисля, че това е вече постигнато. Но днес смятам, че се наблюдава и сливане с фентъзито. Споменах в книгата си, че научната фантастика се трансформира на всеки десетина години от нови редактори и нови писатели. Не сме имали такава трансформация през изминалите години, най-вече защото литературните списания загубиха водещата си позиция като двигатели на промяната, освен ако някой не брои киберпънка. Но все пак промяната може да се случи – или вече се случва, но все още не сме я разпознали.


Безсмъртните”

Отдавна хората търсят безсмъртие на всяка цена. Смятате ли, че това би довело до дехуманизация? Как бихте описали безсмъртието във вашите текстове?

Със сигурност безсмъртието би довело до големи социални, икономически, психологически и културни промени. Научната фантастика се занимава с много от тях, често посочвайки негативите за сметка на позитивите. Аз реших да не се занимавам с тези въпроси в „Безсмъртните”, където главният герой се бори срещу усилията на група хора да контролират безсмъртието за собствените си ползи. Бях по-заинтересован от въпроса, какво би било въздействието върху едно общество, изправено пред „възможността” за вечен живот. Как това би повлияло върху развитието на медицинската система и начина, по който тя се подпомага от дълбокия човешки страх пред смъртта и болестите. Мисля, че успях да разгледам безсмъртието само най-общо като тема в тази книга (то играе незначителна роля и в „Подарък от звездите”, главно защото исках да запазя жив персонаж, който обичах). За да обясня безсмъртието, избрах мутация, която подобрява кръвоносната система, защото моето изследване предполагаше, че това е най-вероятно да повлия. Но днес мисля, че ДНК модификациите може да се окажат вероятната посока за удължаването на човешкия живот.

В много научнофантастични истории съществуването на Бог е отречено. Можем ли да наречем научна фантастика атеистичен жанр?

Научната фантастика се стреми да намери отговори на същите въпроси, за които религията твърди, че вече има такива: кои сме ние, откъде идваме, къде отиваме, как ще свърши всичко. Религиозната научнофантастична трилогия „Преландра” (1943) на Клайв С. Луис може да се чете като християнска апология. Трудно е да напишеш сериозна научнофантастична книга, когато отговорите са ти вече дадени от вярата.

В „Лявата ръка на мрака” Урсула Ле Гуин казва: „научната фантастика не е перспективна, а дискриптивна”. Съгласен ли сте с нея?

Разбира се, това е вярно за голяма част от фантастиката ако приемем термините като достатъчно обхватни – това означава, че авторите са провокирани да пишат по теми, които произтичат от опита им. Но в много случаи научната фантастика се опитва да си представи нещо непознато и успехът зависи от способността на автора да си представи нещо наистина ново и различно.

Tags: ,
Facebook