Румънската научна фантастика след Втората световна война – ЧАСТ 2

„Академизмът“ в осмислянето на румънската научна фантастика се случва през 1950 година в изследвания, които са манифестни програми, контролирани от идеологическите зависимости на този период. Отвъд рамката на „културната революция“, представена през това десетилетие, фантастиката има мисия да „обучава хората да развиват вярата си в креативната сила на човека“. Този ранен научнофантастичен „академизъм“ обяснява на авторите, че „на тях не им е разрешено да противоречат на истините, установени от науката, като прекъсват скоростта на тази положителна светлина, появила се в живота на хората“.

Литературата за деца и юноши, едновременно психологическа и педагогическа, е възприемана от партията като един от начините, с които младите могат да бъдат запознати с ценностите и вярванията на политическата система, за враговете, приятелите и др. Литературата се превръща в инструмент за политическа социализация, чиято роля е да насочва поведението на младото поколение към социално приемлива норма.

Оказва се, че след 1950  година най-квалифицираните автори, способни да напишат подобен тип литература, са инженерите. Подобен е случаят с Ливиу Маковеану. Роден в Букурещ през 1948 г., завършил химия, а след това и електрониката.

Много автори завършват училището „Михай Еминеску“, превърнало се за тях в своеобразен пропуск за писането на литература. Тази институция, училище за производство на автори, е създадена през 1950 г. Мисията ѝ е синтезирана от литературния критик Димитру Мику: „партията искаше да създаде и лансира автори, които да бъдат лоялни на идеологията, да създават така наречената революционна литература, вдъхновени от комунистическата идеология, контролирана от кадри на партията. Отбелязва се, че старата генерация от писатели, комунистически привърженици, не е достатъчна. Новото поколение от автори трябва да изразява идеологията и политическата ориентация на партията“ (Stancu 2010: 51).

Значителна част от завършилите това училище, имащи технически образование, започват да пишат научна фантастика или усилено да популяризират науката и технологиите. Повечето автори на научна фантастика през този период не се славят със сериозно въображение. Целта им е обаче да мобилизират младите хора в борбата с капитализма, да легитимират комунизма и да предложат като алтернатива научно и техническо образование. Михаил Садовяну е единият от авторите, упълномощен да легитимира новия литературен жанр. През 1955 г. публикува „Гнездото на нашествениците“. Въпреки неговите опити в полето на научнофантастичното, разбира се, той е възприеман като всичко друго, но не и като автор на научна фантастика.

Научната фантастика през 50-те и 60-те години информира читателите за международното развитие на комунистическата идеологическа перспектива. Жанрът се превръща в огледало, което отразява политическия живот. Често срещани теми са конфликтите между капитализма и комунизма. Това е и причината много от персонажите на научната фантастика да са шпиони. В комунистическата научна фантастика шпионите са зло, а тяхната мисия е да откраднат информация за империалистите. Борбата със шпионите е една от най-предпочитаните теми в румънската научна фантастика през този период. В романа „Органична стомана“ (1956) Аурел Балтарец разказва за откритие, направено от съветските изследователи, свързано с трансформацията на дървото в нов материал с невероятни възможности. В романа „Добивът на 2005 г.“ (1956) героят пише история за минната индустрия на XXI век, представяйки си бъдещото технологично развитие. Геоложките перспективи са свързани с употребата на ултразвук и изкопаване на земята с ново поколение пробивни машини, създадени от съветски учени. Всичките тези открития са застрашени от западните шпиони, но освен това този жанр популяризира и информацията, свързана с минната и металургичната индустрия, създава конфликти между западния капитализъм и комунистите.

Научните и технологичните открития, вплетени в румънската научнофантастична литература, която е публикувана по време на Студената война, са впечатляващи. За тази тенденция Мирча Оприца използва думата „техник“, с която критикува подобно писане, разглеждано без абсолютно никаква естетическа литературна стойност.

В началото на 60-те години обаче настъпва нов период в румънската литература, характеризиран с реорганизация на литературното поле, с повече автономия и свобода, давана на писателите. Методът на социалистическия реализъм, доминиращ в предходния период, е критикуван. Окуражаван е по-малко догматичния подход към литературното творчество. Това не означава, че румънската фантастика спира да черпи вдъхновение от руската. В Русия, след смъртта на Сталин, също започва процес по размразяване.

През 1954 г. съветският критик Владимир Померанцев публикува есето „За искреността на литературата“,  в което характеризира съветския продукт по времето на Сталин като „лош“, защото авторите не отразяват истинската реалност, а я описват повърхностно. Подобни промени са усилени от ключово политическо събитие, свързано с речта на Н. Хрушчов по време на XX конгрес на комунистическата партия през 1956 г. Тази реч маркира скъсването с миналото.

Политическите трансформации разкриват ново стъпало в полето на научната фантастика, която регенерира темите за утопията, инициирани малко след Октомврийската революция.

Критиката от този период вече е на нова вълна – комунистическата утопия като литературен обект. Комунистическата утопия е и технологична утопия. Идеята за науката и технологията (като основна утопична съставка на научната фантастика) продължава да се разгръща и през този период. През 60-те години се появява романът на Серджиу Фаркашан „Любовна история през 41,042 година“. Романът е вдъхновен от Ефремовата „Мъглявината Андромеда“ и получава небивал успех сред читателите. В това произведение жител на утопията е „новият комунистически човек“. Когато описва човека на 41,042 година, авторът акцентира върху физическото му съвършенство. В тази утопия красотата и физическото съвършенство създават визията на бъдещия комунистически човек, а психологическите и моралните му характеристики са базирани на два принципа: лоялност към революционните идеи и чувство за колективизъм.  Партията, символ на колективната сила, е единственото средство за постигане на революционната идея. Ролята на семейството е разгледана от новата научна фантастика като важен акцент за обществото. Всеки избира кого да обича при условие, че живее в хармония с партньора. Жената е равна на мъжа. Контролът на раждаемостта играе важна роля в новото общество. Образованието е от съществено значение. Появяват се обаче и моменти, които подриват системата. В романа на Фаркашан е отбелязано, че най-важното постижение на комунистическото общество е правото му да пътува свободно извън своята страна, знаейки че самото пътуване на румънците по това време е било доста възпрепятствано. Утопичната реалност, като свободата да избираш работата си или свободата да изразяваш собственото си мнение без страх, е насочена към настоящето. Дори прототипът на „новия човек“ на бъдещето има своите пропуквания.

Добър пример за това е произведението на Йон Хобана „Хора и звезди“ (1965). В далечното комунистическо бъдеще космическият кораб „Албатрос“ транспортира първата румънска експедиция на Марс. Случва се обаче нещо неочаквано. Инженер Мороиану се опитва да саботира експедицията. Дали героят не е шпионин? Мороиану, прототип на новия човек, просто се страхува. Доверието към науката вече не работи толкова ефективно. Изправен лице в лице с моралните и психологически човешки импулси, персонажът не реагира както би трябвало – като човека на новото време. Страхът у героя веднага е забелязан от критиката и представен като „достоен да бъде свързан с песимизма на западната научна фантастика (…) необясним, нелогичен и неадекватен за комунистическия човек“ (Stancu 2010:117).

Критическата оценка не спира развитието на жанра. Постепенно критиците, получили възможност да критикуват научната фантастика като прекалено „техническа“ и „дидактична“, променят своята позиция. Ана Ребегеа вижда науката фантастика като философски жанр, противоположен на всяка схема и детерминизъм. В „Пътеводна звезда“ Миху Драгомир свързва тази литература с образователната и информативната ѝ функция, каквато всъщност притежава голяма част от литературата. Според него всички литературни жанрове са съвместими с това, което наричаме научна фантастика. Това е причина да възприемаме научната фантастика не като отделен жанр, а по-скоро подобни теми се налбюдават в самата литература. Йон Роман променя тази идея в статия, публикувана в списание „Съвременник“. Критикът подчертава, че е от съществена важност научната фантастика да концентрира в основата си това, което представлява цел и на самата литература: живота на хората, вътрешните им реакции и морал, вплетени във всяка глава на произведението.

В края на 60-те години, след смъртта на комунистическия лидер на Румъния Георге Георгиу-Деж, властта преминава в ръцете на Николае Чаушеску. Емблематичната му реч на 1 юли 1971 г., наречена „Юлски тезиси“, отново поставя литературата в подчинена позиция. На срещата присъстват и много писатели.  Чаушеску призовава писателите и артистите да черпят вдъхновение от проблемите на настоящето и да практикуват хуманистичните идеи вместо да се занимават с манифестиране на космополитни идеи и неконструктивно естетическо поведение. Специално изискване към писателите е да осъществят „социалистическата съвест“ и да допринасят за „изграждането на новия човек“. Подобна формулировка отразява социалистическата реторика през 50-те години. Социалистическия хуманизъм, по думите на Чаушеску, трябва да илюстрира индивидуалното благополучие в контекста на благополучието на хората.

Научната фантастика през 70-те години: за румънския фендъм

Развитието на румънската научна фантастика не би могло да бъде разбрано без да се позовем на вътрешните и външните дебати и трансформации от 1970 г., които оказват въздействие върху социалното въображение. Самата представа за идеологическото бъдеще на Румъния се променя.  Група млади хора, вдъхновени от научната фантастика и притежаващи научен и технически опит, имат достъп до многобройните ресурси на популярната култура и литература на западните страни, особено американската.

През 70-те години в Румъния все повече млади хора се насочват към научната фантастика, но тук вече не става дума за идеологическа манипулация от страна на партията. Вдъхновените читатели имат желание да се събират с хора, които споделят тяхната страст, да разменят книги и др. Постепенно се създават общности от фенове. Появата на научнофантастичните фендъм общности се случва благодарение на влиянието на западната култура. В САЩ съществуването на специализирани списания за научна фантастика се е превърнало в двигател на тази общност. В началото на XX век ключова фигура в популяризирането на научната фантастика в САЩ е Хюго Гернсбек и неговото списание „Amazing Stories“. Румънските фенове следват този модел. Пишат писма до тяхното любимо списание „Колекции на научната фантастика“, търсейки съвети от редактора (Адриан Рогоз) не само за собственото си писане, но и за организацията на литературните клубове.  

Първият научнофантастичен клуб се нарича Соларис и е създаден на 25 юли 1969 г. в Букурещ от  журналиста Даниел Кокору и фантаста Лучиан Хану. Над 50 човека се събират на сбирките на клуба (в неделя) и говорят за румънската научна фантастика. Сред членовете на клуба са Михай Грамеску, Каталин Йонеску, Дануц Унгуриану  и Кристиан Попеску. Тимишоара е второто важно място, където се появява подобен клуб (отново през 1969), наречен Хърбърт Уелс. На първата среща на клуба е поканен и Адриан Рогоз. Третият важен клуб е създаден в Крайова. Аурел Карашел, Александру Миронов и др. са негови важни членове. Идентичността на клубовете се установява и затвърждава посредством фензините, които издават. Първият румънски фензин е „Соларис“ (1971) на клуба в Букурещ. Издадени са 99 бройки. Същата година клубът в Тимишоара издава „Парадокс“.

Първият РОМКОН е организиран от клуба в Букурещ. През 80-те години се появява алманах „Антиципация“, който има съществено значение за развитието на румънската фантастика през този период. Новата вълна от автори, занимаващи се с тази литература, циркулира около клубовете и периодичните издания и постепенно започват да се насочват към прогностичната научна фантастика. През 80-те години, появата на т.нар. „научна фантастика на предупреждението“ променя досегашната роля на жанра (да образова младото поколение и да го насочва в правилната идеологическа посока) и налице са антиутопичните сценарии за бъдещето.

У нас през този период също се появяват научнофантастични клубове, организират се фестивали и се издават фензини. Това обаче е тема, която заслужава специално внимание и ще бъде разглеждана в отделна статия.

Научната фантастика в Румъния (а и цялата литература) преминава през идеологическата преса и моделира своите научнофантастични светове спрямо потребностите на новата власт. В подобна игра с властта винаги се появяват пролуки, които позволяват на писателите да разкрият своето недоволство от превръщането на литературата в политическа марионетка. Ценното и важното при изследването на научната фантастика от този период (чиято функция е също и да отразява развитието на науката и технологиите на фона на историческите и политическите събития) е свързано с извеждането на моралните и етични предизвикателства, пред които е поставено човешкото същество; неговата устойчивост и съхранение в моментите на криза – културна, социална и личностна.

Към ЧАСТ 1

Литература

Stancu 2010: Stancu, E. Engineering the Human Soul. Science Fivtion in Comunist Romania 1955-1989. Budapest: Central European University, 2010.

Negrici 2019: Negrici, E. Literatura română sub comunism. București: Polirom, 2019.

Facebook