Румънската научна фантастика след Втората световна война – ЧАСТ 1

На 12 февруари 1945 г. в румънския вестник „Официалният вестник“ се появява Закон 102 (той дава правомощия на партията да контролира всички издания), свързан с чистка в пресата, пряко ограничаваща правомощията на демократическата партия (по този начин тя бива бойкотирана от системата на цензурата, наложена от печатниците). През август 1945 г. старият Синдикат на професионалните журналисти е заменен от Обединение на съюзите на артистите, писателите и журналистите (под пряко влияние на партията) и оглавен от румънския писател, журналист и политик Михаил Садовяну. Междувременно се появяват списъци със забранени книги и публикации, поместени в декрет от май 1945 г. До 1 август същата година този списък се допълва и се появява брошурата „Забранени публикации до 1 май 1948“, която е около 500 страници. От книжарниците и библиотеките изчезват книги на автори като Василе Александру, Лучиан Блага, Виктор Ефтимов, Михай Еминеску, Октавиан Гога и др.

В България не е много по-различно отношението към литературата. Съгласно приетото на 6.10.1944 г. XII постановление на Министерски съвет се изземат по списък от всички издателства, книжарници и библиотеки печатни издания с прогермански (фашистки) характер, както и печатните издания, написани против Съветския съюз. Списъкът съдържа 92 заглавия на книги и списания, но тук не броим издателските поредици, които също са включени в този списък. Инкриминирани са литературни творби да Сл. Красински, Змей Горянин, Вл. Полянов, Д. Талев и др.

Повече от половината от „творческите“ продукти на епохата, използвани от агитационните бригади, се появяват в заводските списания. Задачата им е да работят в услуга на задълбочаващите се политически и морални антагонизми: припомняне на миналото, опортюнизма и др. След 1953 г. прозата започва да реагира по различен начин на литературните конфликти, които нямат отношение към естетическите качества на литературата, а канализирането на усилията на поклонниците на културата се осъществява в посока напасването на литературата към тезата на диалектическите противоречия като фактор за захранване на прогреса.

Какво се случва в полето на научната фантастика?

Периодът на развитие на научната фантастика в Русия започва с Октомврийската революция и е свързан с културния динамизъм на времето. Появяват се, въпреки идеологическата доминация, произведения на автори като Алексей Толстой („Аелита“) и на Евгений Замятин („Ние“).  Тази ситуация продължава от ден до пладне. Съветският съюз се отказва от експериментите в научнофантастичния жанр, възприеман като космополитска и „девиантна“ литература, и въвежда официален литературен контрол – социалистическият реализъм. В духа на новия литературен метод се променя и наративното пространство в научната фантастика – то става огледало на реалното, а фантастичните елементи са редуцирани до представяне на време, отнесено само няколко години напред в съответствие с петгодишните планове на партията. 

През 2010 година се появява изследването на Еуген Станку „Моделиране на човешката душа. Румънската научна фантастика в комунистическа Румъния“, което проследява както политическите, така и литературните (по-конкретно на научната фантастика) процеси и тяхната игра на мишка и котка в десетилетията между 1950 и 1980 година.

Ироничното е, пише Станку, че „теорията на близкото прогнозиране“ се превръща в характеристика на сталинистката научна фантастика. Руският литературен критик С. Иванов предлага ясна картина на близката прогностична теория, въведена и в румънската научна фантастика през 50-те години. Иванов поставя следния реторичен въпрос: „Не получаваме ли указания, дадени от другаря Сталин, за темите на научнофантастичните истории, отнасящи се до развитието на нашата индустрия в следващите пет години?“ Когато научната фантастика се появява в Румъния като литературен жанр, произведенията на писатели като И. Ефремов, А. Беляев, А. Днепров и др. са единствените публикувани текстове на фона на липсващите румънски автори-фантасти.

Румънската научна фантастика, писана по времето на комунизма в Румъния, има важна социална и педагогическа роля за обществото. От началото на XX век, когато творят т.нар. пионери на румънската научна фантастика (Виктор Анестин и Хенри Стал), до 50-те години научната фантастика се влива в потока на останалата литература и остава някак пренебрегвана от критиката. Не можем да не отбележим факта, че още в края на XIX и началото на XX век румънската литература вече има присъствие в полето на научната фантастика.

През 30-те години и нас, като изключим преводите на Жул Верн и Х. Уелс през този период, се появяват романите на Георги Илиев  „О-Корс“ и „Теут се бунтува“. Без да превръща в самоцел техническите нововъведения, по думите на Огнян Сапарев (вж. книгата „Фантастиката като литература“), Георги Илиев демонстрира добра научно-техническа жанрова изобретателност. Особено място в неговата научно-художествена мотивировка заемат лъчите: въжейни лъчи, тласкателни лъчи, мрежести лъчи и др. Овен старинните думи (мора вм. кошмар; строп вм. етаж и пр.) той използва словообразувателните възможности на българския език. Любопитен факт е, че през 30-те години у нас се появява румънска научна фантастика – романът „Потопени градове“ (1935) от Ф. Адерца.

Научната фантастика и в Румъния, и в България споделя подобна съдба. Едва през 50-те години, когато комунизмът е наложен и в двете страни, се появява раздвижване в полето на този жанр под прякото влияние на актуалната социалистическа и западна научна фантастика. Съвременната българска научна фантастика се ражда и развива след 1956 г. Неин основен представител е писателят Любен Дилов. Фантастика  на Дилов е разнообразна – той пише и за деца, и за възрастни. Пише сериозна и комична научна фантастика, приключенска и философска. Важна линия в неговата фантастика е именно осмислянето на научно-техническото присъствие в живота на обществото и на човека.

За разлика от румънската научна фантастика, както ще стане дума, българската не естетизира толкова фанатично научните открития (и тяхната съществена роля в живота на комунистическото общество), а напротив – подхожда критично към някои на пръв поглед важни технически атрибути за осъществяването на контакта между човека и другопланетния вид. Пример за това е романът „Тежестта на скафандъра“ (1969), който представя физическата ограниченост на човешкото съществуване, всецяло зависимо от машините, без който човек е беззащитен сред ужаса на космическото пространство.

***

Непосредствено след Втората световна война Румъния, като нова комунистическа страна, следва съветския политически модел. Съветизацията, по думите на А. Рийс, „включва радикално преосмисляне на миналото, настоящето и бъдещето. Свързана е също така със стратегия за индоктриниране, стремящо се да превърне официалната идеология в неизменна част от живота на индивида, в насилствена трансформация на всички аспекти на човешкия опит и фундаментално преобръщане на културния живот“ (По Stancu 2010: 22).

Представянето на румънската фантастика след 1950 година е органично свързано с идеологическите трансформации през това десетилетие. Политическата, социалната и идеологическата трансформация са необходим бекграунд за анализа на научната фантастика в периода между 1950 и 1980 година. Популярността на жанра не се обяснява само с пропагандната кампания на науката и технологиите, лансирани от комунистическия режим в тези първи десетилетия, а и с реформата в образованието през 1948 г., която почти изцяло променя румънската образователна система, като я ориентира към техническото и професионалното обучение. Научните и техническите дисциплини навлизат във всички свери на образованието и науката. В рамките на този контекст науката се превръща в религия, създаваща чудеса в живота на хората. От друга страна, литературата поема профетичната функция да разгърне тази идеология.

Вярата в бъдещето на науката и прогреса оказва влияние на издателската и редакторската дейност в Румъния. След въвеждането на режима в Букурещ се създава издателство Руска книга, чиято цел е да разпространява руската литература. Автори като Максим Горки, Михаил Шолохов и др. са издадени в големи тиражи. Издателството инициира поредица „Наука за всички“, а Издателство за младите – поредицата „Научни крила“. У нас през 60-те години издателство Народна просвета пуска на пазара поредицата „Природонаучна библиотека“, в която се появяват научно-популярните книги на Димитър Пеев „Човекът извън земята“ (1961), „Животът на другите планети“ (1961), на Владимир Андреев „Атомната енергия и живата материя“ (1963), „Физиката прониква в морските дълбини“ (1964), на Калоян Русев „Молекули с метални сърца“ (1966) и др.

В Румъния се появяват списание за популяризиране на науката „Наука и техника за младежта“ и вестник „Вестник за науките“. Любопитен е фактът, че и в Румъния, и в България през това десетилетие се появява списание „Наука и техника за младежта“. Същото това списание в Румъния организира конкурс, насочен към писателските среди, чиято цел е свързана с насочването на писането към научнофантастичния жанр. Журито оценява автори като Мирча Наумеску, получил първа награда за краткия разказ „Великите очаквания“; втората награда печели Адриан Рогоз със „Сърцето на кошутата“ . Между другото, Адриан Рогоз се превръща в ключова фигура за популяризацията на научната фантастика в Румъния. Една от неговите мисии е да осъществи контакт със световните имена на научнофантастичния жанр. Превежда Станислав Лем, Иван Ефремов и издава списанието „Колекции на научната фантастика“, което през следващите десетилетия се превръща в едно от  най-влиятелните периодични издания.

Жанрът се „реабилитира“ в полето на литературата като литература за деца и юноши, следващ съветския модел, обособен като педагогически и пропаганден инструмент, чиято задача е да изгради „новия комунист“.

В своя статия, публикувана в списанията „Звезда“ и „Ленинград“, А. Жданов посочва литературата за деца и юноши като основен потенциален инструмент за формирането на младите хора спрямо комунистическите идеологически изисквания. Жданов твърди, че подлагането на младите на въздействието на съветската литература, написана в духа на смелостта и доверието, е ключово решение за справяне с важни препятствия в процеса на изграждане на социализма.

Руският пример се превръща в правило. Дружеството на румънските писатели успява да оцелее между август 1944 и март 1949 година, когато е заместено от нова институция – Съюз на румънските писатели (СРП). Ключова фигура в реорганизацията е поетът Михай Бениук, който през 1948 г. се връща от Москва и през декември месец същата година започва да работи за неговото създаване по начин, близък до социализма. Две важни идеи са движещи за членовете на Съюза – те трябва да се борят за каузата на пролетариата и за бъдещето, което новата литература трябва да има.

Трябва да се избягва негативното влияние на западната литература, възприемано като декадентско и формалистко. Съюзът на писателите е разделен на пет секции за литературно творчество (проза, поезия, драма, литературна критика и литература за деца и юноши) и секция за преводи. За първи път детската литература е разпозната като равноправна литературна категория и получава статут в средите на СРП.

На писателите не им е разрешено да си представят и създават нов свят, а по-скоро да проучват, анализират и изразяват бъдещето на реалния свят. Подобна творческа дейност предполага социална ангажираност, защото писателите са „инженери на човешките души“, както самият Сталин определя професията.

С подкрепата на национал-комунизма представата за бъдещето се превръща в доста подривна практика и авторите на научна фантастика са „информирани“, че този жанр трябва да бъде „реалистично огледало на днешното общество“; призван е да разкрива на читателите „любовта към науката и смелостта за велики постижения“, внесени от Съветския съюз. Това е и причината някои литературни жанрове, нямащи реална традиция в Румъния, каквато е литературата за деца и юноши, да се появят.

Към ЧАСТ 2

Литература

Stancu 2010: Stancu, E. Engineering the Human Soul. Science Fiction in Comunist Romania 1955-1989. Budapest: Central European University, 2010.

Negrici 2019: Negrici, E. Literatura română sub comunism. București: Polirom, 2019

Tags:
Facebook