Атанас П. Славов
Аз съм от поколението, когато всеки интелигентен човек смяташе понятието ТВ сериал за синоним на „сапунена опера“, „дъвка за очи“, „семейно зрелище“. И наистина, и най-съвременните латиноамерикански сериали, безкрайните „дързости и красоти“, продължават да отговарят на тези определения. Но през последните десетилетия се оформи и съзря една разновидност на сериала, получила старт от дългогодишните НФ киноромани като „Стар Трек“ и „Вавилон 5“. Тези два емблематични цикъла от филми вдигнаха високо летвата на интелектуалното ниво и предизвикаха качествен скок в днешната ТВ фантастика. Без никакво преувеличение мога да кажа, че в съвременните американски фантастични сериали се наблюдават нови идеи и дълбочини в изследването на старите, които задминават постиженията на литературната фантастика. Появиха се такива ярки таланти като Майкъл Стражински и Джос Уидън, които създават шедьоври, почти без да заимстват от литературни оригинали.
С възможностите на Интернет, успях да се запозная с изтекли преди години сериали, както и да следя течащи в момента епизоди на новите. Ще разделя обзора си на две части: Завършени и продължаващи сериали (подредени по годината на започване).
Завършени сериали:
Джеремая (Jeremiah), 2002-2004
Омръзнали са ми безкрайните подражания на „Лудия Макс“ и смятах да не гледам повече посткатастрофични екшъни из развалини на градове, пълни с космати мутанти. Този сериал, анонсиран като посткатастрофичен, отначало ми заприлича на нещо такова и щях да го прескоча, когато случайно видях, че създател е не кой да е, а М. Стражински, когото след „Вавилон 5“ изобщо не бях срещал като име. Пуснах първа серия и видях нещо съвсем различно – катастрофата не е била война или комета, а нов вирус, който поразява само полово зрели индивиди. Така че на планетата са останали само деца, които са били достатъчно неразвити, за да оцелеят. Представете си цяло общество от пораснали до 30 г. сираци, които разполагат само с детските спомени за света на възрастните. Това им е и единственият ориентир в изграждането на новото общество. Уловени са изумителни детайли в този нов свят, където е наследена инфраструктурата на цивилизацията, но не и знанието за нейното управление. Всичко е в сценария и диалога. Няма супергерои и суперзлодеи. Победата на добрите над лошите не е предопределена и винаги очаквана. Епизода „Човек от желязо, жена зад стъкло“ бих определил като шедьовър на етическата фантастика. Добър кастинг, добри актьори, невероятен диалог. Единственото, което разваля нещата е, че превод на български има само за първите четири епизода. Но знаещите английски език могат спокойно да догледат двата сезона на този оригинален сериал. И няма да съжаляват.
Джон Доу (John Doe), 2002-2003
Този едносезонен сериал е преведен целият на български. На малък остров край големия град идва в съзнание гол млад мъж. Той не помни нищо за себе си, но в замяна на това разполага с необятни енциклопедични знания за всичко. Сближава се с проявяващи разбиране полицаи и придобива нови приятели. Но над него продължава да дебне загадъчна конспиративна организация, която по някакъв начин е свързана с това, което му се е случило. Той разследва загадката на произхода си и пътьом решава множество криминални и житейски проблеми с помощта на бездънното си знание. Притча за разликата между знание и самопознание, приятелството и манипулацията. Добър и увлекателен сезон, макар че, като повечето недовършени и спрени сериали, има дразнещо отворен край.
Мъртва зона (Dead Zone), 2002-2007
Отдавна бях гледал доста средния игрален филм по романа на Стивън Кинг „Мъртва зона“ и мислех, че сериалът ще е нещо като безкрайно разтеглен такъв филм. Започнах го, когато бяха изтекли пет сезона, и няколко месеца с увлечение наваксвах. Трябва да кажа, направо съм поразен! Сценаристите, продължили сюжета на Кинг, далеч са го надминали, изтръгвайки от старата идея (за екстрасенса, получаващ видения за бъдещето при докосване на определен човек) съвършено нови измерения. Само колко струва сюжетът, разгърнат в няколко поредни епизода, за света от видението на катастрофичното бъдеще, където също има човек с неговите способности. И той, човекът от невъзникналото алтернативно бъдеще, прониква във видението на Джони Смит и го моли да посети семейството му, което в действителността е още живо. Или пък цикълът от епизоди, посветени на сблъсъка на Джони с правителствените разузнавателни отряди от екстрасенси, връзките и конфронтациите с тях! Считам, че ако е възможна съвременна интерпретация на „изкуплението“ на чужди грехове (въпреки че като атеист, никога не съм бил любител на библейските притчи), то историята на Джони Смит, разгърнала се през тези 6 сезона, е именно това! Като цяло сериалът „Мъртва зона“ е истински практикум за морално-етичния избор на всеки съвременен човек. Не се учудвам, че сценаристът Майкъл Пилър е участвал в създаването на 200 епизода от Стар Трек (TNG, DS9) – видна е голямата школа! Достъпни са в превод 6-те сезона.
Чудеса (Miracles), 2003
Млад католически свещеник се занимава с неблагодарната дейност да разобличава религиозни чудеса, когато има заблуда или обмислена спекулация. Поканва го неофициална изследователска група, разследваща такива „чудни и необясними явления“. Постепенно той стига до извода, че светът е по-сложен и изумителен както от постиженията на науката, така и от всяка религиозна догма. 13 епизода с превод.
Джоан от Аркадия (Joan of Arcadia), 2003-2005
На тийнейджърката Джоан от американския град Аркадия ù се явява Бог във вид на млад красавец. Той иска от нея да изпълни някои части от неговия план, все неща, които никоя 15-годишна ученичка не би правила за нищо на света. Не ù помагат никакви оправдания, че е атеистка и т.н. Писателката Барбара Хол с разкошно чувство за хумор е създала невероятна възпитателна история за новата Жана д’Арк, която не трябва да отблъсква нашествие от родината си, а да се научи да бъде умна и социално отговорна личност и да взима трудни решения. Има превод на български на първите три серии, останалите са достъпни с руски дублаж.
Бойна звезда „Галактика“ (Battlestar Galactica), 2004-2009
Едва ли има нужда да резюмирам този най-известен НФ сериал, който подлуди феновете на SF Channel. Четирите му сезона минаха в съпровод на суперлативи в цялата световна преса и форумна шумотевица. „Най-добрия, за всички времена…“ и т.н. – възторг, който не споделям. Според мен, главната причина за това масово възхищение е суровият реализъм на отношенията между главните герои на кораба „Галактика“. Да, този фантастичен сериал спечели с реализма си, достоверността на героите и техните драми. Хитро измисленото оправдание, че поради компютърната същност на врага – силоните, технологията на кораба трябва почти едно към едно да повтаря земен самолетоносач, с времето все повече се пукаше по шевовете. Разделените от хилядолетия и милиони светлинни години от Земята хуманоиди до такава степен да приличат на съвременните американци?!!! Ясно, че това е притча за повтарящите се грешки и т.н., но всичко ли е позволено в името на притчата, щом е поставена футурологична рамка от рационално мислене? Към края на сериала обаче започна една сюжетна линия, която ме обнадежди, че ще се случи нещо повече от „междузвезден кютек“.
Това беше линията за преодоляването на „телесното мислене“ у героите, като че ли всеки момент щяха да разберат, че „човек“ не се определя от биологичния произход, а от самоидентификацията. Напълно хуманоидните силони с живата си плът и чувства затрудниха много от героите да ги определят като „тостери“. Но за съжаление дойде финалът и хилядите неизяснени нишки на модела се запле- тоха в универсалното обяснение за „Божия план“. Колко струва само финалният диалог между двамата „ангели“ за „Бог, който не обича да го наричат така“ – намигане към рационалните американци, които са заместили в съзнанието си „дядо Боже“ с толкова безгранично могъща свръхцивилизация, която управлява човешките съдби. И хоп – космическата фантастика се превърна в религиозна. Отново „историята е повърнала след дългото препиване на гладно“. Язък за огромната драматургична енергия, вложена в този сериал. Като гледам, и новата „Каприка“ с ефектния си първи епизод няма да бъде по-мъдра философски…
Чарли Джейд (Charliе Jade), 2005
Този сериал е уникален по няколко причини. Първо, това е южноафриканско-канадски проект; второ, научнофантастичната концепция за трите паралелни свята, свързани екологически, не е често срещан сюжет; и трето, яростната антикопоративна позиция на сценаристите направо впечатлява. Щях да кажа, че това е ярко явление на социално-политическата научна фантастика, ако не беше един недостатък на реализацията: режисьорът изглежда е побъркан на тема film noire, сериите са заснети в една отровносинкава цветова гама, накъсан асоциативен монтаж, безкрайни и оплетени ретроспекции, задкадрови монолози, тягостни повторения и загадъчно мистичен финал. Достъпни са с превод всичките 14 серии.
Кайл ХУ (Kyle XY), 2006-2009
С голяма топлота и симпатия ще запомня този сериал, който три сезона ме държа в психологическо напрежение. Казвам психологическо, защото няма нищо общо с безкрайните съдбовни необяснимости на „Изгубени“, с които завършва всеки сезон. Напрежението идва от загрижеността за съдбата на това удивително 17-годишно момче, което като в „Джон Доу“ идва на себе си голо в гората и без никаква памет за предишния си живот. Той няма пъп, защото не е раждан от жена, а представлява ембрион, отгледан в кувьоз до полова зрялост, и мозъкът му има изключителни качества. Приемат го в семейството на психоложката, която първа се опитвада му помогне. И оттук започва епопеята на израстването на младото човешко същество, социализацията му, приятелствата, отговорностите, първата лъжа, първата любов, сложните и опасни отношения с организацията, която го е създала и която има претенции към него. Изключително е светлото присъствие на младия артист, имах усещането, че ролята е писана за него. Да не говорим за новите му „сестра и брат“, техните житейски линии на моменти като че ли бяха не по-малко изумителни и оригинални. Това е типичен педагогически сериал, в който ролята на фантастичното е само да придава екстремален характер на житейските съдби. Тези, които по традиция плюят „аморалността на Холивуд“, трябва да гледат тези три сезона и да се опитат да потърсят нещо подобно в която и да била национална кинематография.
Неунищожимата Джейн (Painkiller Jane), 2007
Кристана Локън, която в „Терминатор 3“ едва не преби Арнолд Шварценегер, е героиня и продуцент на този сериал. Младата полицайка Джейн Васко е поканена да работи в тайно звено за лов на хора с парапсихични възможности, наречени „невроси“. Още в първата си акция тя бива изхвърлена от прозореца на небостъргач и оживява. Става ясно, че тя има практически неограничени способности за регенерация. Епизодите са доста неравнопоставени, някои са обикновен екшън, други са нравствени парадокси, трети – направо конспиративни модели. Доколкото ми е известно, няма да има втори сезон. Първият е преведен целият.
Бионична жена (Bionic Woman), 2007-2008
Римейк на сериал, въртян с успех през 80-те години. Млада полицайка е предадена от любимия си, работещ за тайнствен „враг“, в резултат на което е на смъртно легло. С нова технология ù правят киборгична трансплантация, която я превръща в суперагент на секретна оперативна група. Увлекателни епизоди, но мога да разбера защо няма да правят втори сезон. Преведен е целият първи.
Лунна светлина (Moonlight), 2007-2008
Напоследък бледият, демонично красив, силен, загадъчен и възпитан кинолюбовник (един от главните архетипове в сексуалното въображение на девойката) все по-често облича кожата на вампир. Но нашумелият „Здрач“ има много по-силни предшественици в лицето на сериалите „Истинска кръв“ (True Blood) и „Лунна светлина“. За човек като мен, който никога не се е вълнувал от „чара на хемоглобинопривързаните“, последният сериал силно спечелва с моралната сила на главния герой, който никога (подобно на „Интервю с вампир“) не прие традиционния аморал на вида си. Истинска драма на влюбената в него жена, истински страдания на героя, битката му със социалните вампири от официалното „човешко“ общество. Добър сезон, жалко че няма да има друг.
Врагът в мен (My Own Worst Enemy), 2008
Ето един сериал, който повдига изключително важна тема и я трактува с внушително майсторство. Крисчън Слейтър играе ролята на любящ съпруг и масов американски гражданин, който неочаквано разбира, че целият му живот, цялата му личност са прикритие на суперагент, препускащ в смъртоносни международни акции. Този агент е истинската му личност, а добрият гражданин е моделиран от професионалисти и записан като второ „аз“, което може да се включва и изключва в мозъка. Така двама абсолютни антагонисти живеят в едно тяло. Постепенно в деветте серии добрият воюва срещу лошото си „алтер его“ и виждаме ясно как обикновеният американец не може дори да си представи какви чудовища осигуряват високото му благосъстояние. С риск да ме сметнат за привър- женик на конспиративните теории, не мога да не смятам, че скоропостижното прекъсване на сериала на 9-и епизод е поискано от комисиите, изпълняващи „патриотичния закон“, защото всичко това СЕ СЛУЧВА НАИСТИНА в някои тайни служби.
Продължаващи сериали:
Доктор Ху (Doctor Who), 1962 …
Срещата ми с този легендарен английски сериал, който от 1962 г. владее умовете и сърцата на британската (и не само) публика, започна от 2005-а, когато тръгна последното най-модерно продължение на великия Доктор. След като бях спечелен от уникалната смесица между научнофантастична визия и английски пародиен хумор, реших да хвърля око на първите серии от 60-те. След няколко епизода отскочих ужасен – дидактично, примитивно, нелепо зрелище с картонени декори и алогичен сюжет, да не говорим, че дъртият козел, играещ доктора в началото, няма нищо общо с чаровния изобретателен и артистичен пътешественик във времето, когото изобразяват Дейвид Тенант и колегите му днес. Сериите са напълно завършени истории и рядко имат продължение една в друга. Доктор Ху е последният останал жив представител на цивилизацията на Господарите на Времето, който има ТАРДИС – машина за движение в пространството и времето, отвън представляваща точно копие на полицейска кабина, а отвътре – цял фантастичен звездолет. Докторът представлява английско отрицание на американския супергерой – не владее бойни изкуства, няма бластери и други поразяващи оръжия, побеждава предимно с ум, човещина и изобретателност. Единственото му технологично превъзходство е „звуковата отверка“, с която отваря всички врати и прегради. Завършеността на епизодите им дава възможност да са много различни един от друг – драматични, космични, хумористични, антиутопични, ужасяващи или откровено пародийни. Никога няма да забравя епизода, в който попаднаха на орбитална станция, представляваща бъдещето на телевизия ВВС – чудовищна машина за оглупяване на хората, ръководена от извънземен октопод на последния етаж, пуснал пипалата си до всички стаи и „дърпащ конците“ на всички програмни шефове. И този епизод е финансиран от днешната ВВС! Въобще приключенията на Доктора нямат нито край, нито ограничения: ту е при Шекспир и го спасява от три инопланетни вещици, които използват могъщото му поетично слово за извикване от небитието на сестрите си, ту попада в далечна библиотека на изчезнала свръхцивилизация и лекува вдетинилия се изкуствен интелект, който я управлява, ту създава алтернативна реалност и запраща в нея вечните си врагове – киборгичната цивилизация на далеките. Един път дори попадна в края на пространството, където се сблъска със свръхсубект, поразително напомнящ Сатаната. Също така и в края на времето, където се опита да спаси остатъците от човешката раса.
От легендарния сериал се отклони „дъщерната поредица“ за живота на Тор- чууд (Torchwood) – правителствена организация за борба с извънземните и гости от пукнатината във времето, минаваща през град Кардиф… НФ, остроумие, сатира, малко сюрреализъм и притча – ако обичате всичко това, сериалът е за вас.
Изгубени (Lost), 2004 …
Друга мегазвезда на ТВ сериалите е Дж. Дж. Ейбрамс. Неговият сериал „Изгубени“ хипнотизира публиката вече пет години. Историята на групата оцелели след самолетна катастрофа на тайнствен остров влезе в милиони домове и милиони души се идентифицираха с тези герои. В пети сезон стана ясно, че съчинителите на сериала не могат да обяснят натрупаните загадки без помощта на фантастиката. Целият остров се оказа машина на времето, подхранвана от неизвестен енергетичен източник и експерименти с водородна бомба. Увлекателно е да се гледа, но сил- но се съмнявам, че до края Ейбрамс и сътрудниците му ще съумеят да обяснят логично невероятните парадокси, които създадоха досега.
Еврика (Eureka), 2006 …
За познавачите на истинската твърда НФ, този сериал е като дежа вю, в хубавия смисъл на думата. Според сюжета, през първата половина на 20 век Айнщайн дал идея на американското правителство да създадат секретно градче и институт, населени само от учени, които, необезпокоявани от общественото мнение, да творят наука и нови открития. Главният герой е полицай, който пътувайки с дъщеря си през градчето Еврика, се забърква в местен проблем и остава там като шериф. С този компромисен образ на полицая (човек от народа), обърнат към средния американец, авторите на сериала са отчели дейност към антинаучното настроение в масовото мислене. Оттам нататък обаче те си позволяват да изградят увлекателни образи на учени – мъже и жени, обичащи, мразещи, откриващи, грешащи, но абсолютно различни от лудия учен, който от десетилетия пъпли из масовата култура и замисля зловещи планове срещу „обикновените хора“. Не мога да твърдя, че всички сюжети са прецизни от научна гледна точка и не са от кръга на „научните митове“, но със сигурност това е най-човеколюбивата им интерпретация, давана на телевизионния екран!
Убежище (Sanctuary), 2007 …
Нов амбициозен проект с Аманда Тапинг след незабравимия образ на полковник Картър, който направи в Старгейт. Тя играе ролята на 150-годишна неостаряваща научна изследователка, посветила се на запазването и спасяването на чудовища и митични същества, които прибира да живеят в нейното „Убежище“. Помагат ù млад лекар-следовател и нахаканата ù дъщеря, която е специалистка по екшъна и битките. Миналото преследва докторката – нейните бивши колеги и съратници: Джак Изкормвача, Никола Тесла и други. Противостои ù и могъща организация, която използва силата на древно знание за контрол над света. Първи сезон завършва с почти пълната победа на тази организация.
Илай Стоун (Eli Stone), 2008…
Адвокатът е емблематична фигура за американеца. Той е синоним на лъжата и лукавството, които, както се сещате, са характерни за дявола. Така че едва ли има по-фантастична ситуация, когато млад преуспяващ адвокат започва да има „пророчески видения“ за бъдещето и нравствения смисъл на делата, които води. Героят и годеницата му, неговият шеф, дебелата черна секретарка и дъщеря ù стават съучастници в едно изумително приключение на нравствено просветление под влияние на „божествения дар“ на Илай, който ту е мозъчна болест, ту уникална дарба, без която не може да живее.
Невероятно добра драматургия, актьорска игра, сложни юридически и морални задачи. В момента са достъпни първи и половината от втори сезон с превод, а сериалът продължава.
Единадесетият час (Eleventh hour), 2008…
Енциклопедичният учен доктор Худ като един своеобразен Робин Худ разобличава спекулациите с науката, които силните на деня извършват спрямо света, в който живее нищо неподозиращият масов човек. С помощта на красивата агентка на ФБР, която обезпечава силовата му подкрепа, доктор Худ многократно се намесва в бизнес операции, водещи до милиардни печалби, или безнравствени експерименти, причиняващи смъртта на хиляди хора. Честен и интелигентен сериал. Преведен почти целият първи сезон.
Експериментът (Fringe), 2008 …
Това е новият проект на Дж. Дж. Ейбрамс. Не е завършен още първи сезон, а вече има дори български фен сайт! Това според рекламата трябва да бъде новият „Досиетата Х“. Отново тайна изследователско-разследователска група в състав: агентка на ФБР, млад авантюрист и старият му баща – учен, който изваждат от лудницата – хибрид между Айнщайн и Франкенщайн. Последният е участвувал в множество военни разработки над хора, измъчван от съвестта си, е затворен в психиатрия и от време на време отново изпада впсихотично състояние. Групата се опитва да спре маниакална конспиративна група, която провежда безмилостни експерименти с големи човешки маси, по най-садистични програми на заразяване и психотронно въздействие. Оригинална актьорска игра и кастинг. Епизодите се превеждат почти веднага след излизането.
Терминатор: Дневникът на Сара Конър (Terminator: The Sarah Connor Chronicles), 2008…
Харесвам филмите „Терминатор“ 1 и 2, без да симпатизирам на старата футурологична митологема за войната с машините. ТВ сериалът е ситуиран между втория и третия филм, когато юношата Джон Конър е възпитаван от своята майка и изпратената от бъдещето роботка, оформена като тийнейджърка. Наблегнато е на психологическите лутания на младия мъж в дилемата за произхода на човешкото и машинното, кое прави човека, неговото тяло или избора на ценности и поведение? Интересни са и други изпратени от бъдещето хора – чичото на Конър и неговата приятелка, преследваща свои цели. Особено впечатление ми направи епизодът Self-made Man („Самосъздалият се човек“), който разказва за съдбата на робот, погрешка изпратен в началото на 20 век и станал милионер, с което се тегли знак за равенство между желязната роботска логика и героите на първоначалното натрупване на капитала.
Легенда за търсача (The Legend of the Seeker), 2008 …
Зарадвах се, когато научих, че започва сериал по прекрасния романен цикъл на Тери Гудкайнд „Мечът на истината“. Но какво беше разочарованието ми, когато видях какво е направено, при това с активното съдействие на писателя. Това не е типичната профанирана екранизация, а напълно изкривена интерпретация на литературния свят. Майката изповедник е превърната в обикновена добра вещица, която омагьосва жертвите си. За да е евтино производството, героите се гонят из обикновени гори и полянки, а селищата представляват няколко макета на къщи около централно площадче. Артистите са единственото приятно нещо в тоя сериал. Хора, които не са чели книгите, може и да го харесат.
Куклената къща (Dollhouse), 2009…
Споменатият по-горе Джос Уидън, създал култовия сериал Firefly („Светулка“), през 2009 г. започна нов проект – „Куклената къща“. Подобно на „Врагът в мен“, темата е манипулацията с човешката личност. Този път имаме международна верига от секретни организации, където млади хора претърпяват пълно изтриване на първона- чалната памет и според поръчките на платежоспособни клиенти получават нова самоличност. Агент на ФБР води лична война за разобличаване на тази дейност. Има и един враг на организацията – излязъл от контрол бивш рецидивидст, който е запазил в паметта си десетки записани личности. Това е един от най-обнадеждаващите сериали, който според мен има за задачата да подготви масовото съзнание за една технология, която ще бъде разсекретена през близките години и ще преобърне представите за „естествена човешка личност“. Преведен.
Накрая ще се спра на два течащи в момента сериала, които не могат да се нарекат фантастични, но имат косвено отношение към основните проблеми на фантастиката.
Менталист (The Mentalist), 2008…
Героят на тази сериал е бивш манипулатор-екстрасенс и „телепат“, владеещ психотехниките на управление на човешките недостатъци и лъжливост. Той помага на калифорнийското бюрo за разследване да дешифрира особено заплетени случаи на измами и въздействие на психиката.
Излъжи ме (Lie to Me), 2009…
Тук вече нещата са поставени на сериозна научна основа. Ученият Лайтман, изобразен от Тим Рот, е специалист по лъжата, по-точно декодиране на знаковите белези за лъжливост у разследваните. Показани са доста от технологиите за разчитане на лъжите като психичен процес – движенията на очите, ъгълчетата на устните, разположението на ръцете и др.
Двата сериала като цяло очертават онези семантични белези, които, описани и програмирани в експертни системи, могат да направят лъжата компютърно разпознаваема и да променят самата структура на социалния ни живот, който е буквално построен върху йерархии от лъжи.
Tags: кино, сериали
