Варианти на възможните светове в сборника „Фантастика и бъдеще“
Боряна Владимирова
Едно от събитията в света на фантастичната литература през 2021 г. безспорно е сборникът „Фантастика и бъдеще“, чието съставителство обедини изследователи от три различни академични звена. Това са Елена Борисова от Института за литература (БАН), Рени Янкова от НБУ и Николай Генов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Настоящият сборник представлява едно компилативно изследване, което формираният екип извършва в рамките на проекта „Прагматизъм и въображение: абдуктивни посоки в българската научна фантастика в периода ХХ–ХХI век“. Изследователите навлизат с финес в различни теми, насочени към осмислянето на научната фантастика като „отгатващ“ и „провиждащ“ жанр, като художествен конструкт, задаващ посоки, самоориентации, мечти за бъдещето. В сборника са маркирани различни аспекти на научната фантастика, способността й да съчетава моделирането на социално-технологичното прогнозиране с прогнозирането на човешката душевност; литература, представяща художествения образ като сплав между реалност и хипотеза, раждащ се на границата между теоретичното и художественост, на познанието и естетическото значение. Текстовете разкриват връзката между научнофантастичното мислене и концептуалните и инструменталните възможности на прагматизма на английския философ Чарлс Пърс (абдуктивен метод, изтощен разум) и др.
В първата част „I. Критически поглед“ присъстват статии, които са оперативна критика. Авторите предлагат интерпретации за възможното бъдеще посредством изградена сложна сплав от философско и литературоведско вглеждане в него, един любопитен пъзел от теми и идеи, описващи съвременните рамки на научнофантастичния жанр. Те се спират задълбочено на въпроса за функциите на фантастичното, което обглеждат от всички посоки. Интерпретации на български научнофантастични произведения (върху творчеството на Агоп Мелконян, Александър Ненов, Николай Теллалов, Недялка Михова и др.). Същевременно изваждат този тип литература от границите на локалното, към световни образци на жанра, към универсални теми, които се наблюдават още при първите научнофантастични импулси. Темите за безсмъртието, за човешката отговорност пред лицето на бъдещето, за отношението на homo sapiens към появата и проявленията на изкуствения интелект, за границите на човешката идентичност във виртуална среда са разгледани и през произведения на Дино Будзати, Дон Де Лило, Дмитрий Глуховски, Уилям Гибсън и др. Блестящ пример за задълбочено вникване в проблемите на фантастиката (като безсмъртието, познанието и др.) са критическите статии: „Бъдещето на изтощения разум в романа „Летящата планета“ на Александър Ненов, „Безсмъртността на бъдещето: Недялка Михова и Дмитрий Глуховски“ и „Човекът в търсене на безсмъртие – Дон де Лило и Николай Теллалов“. Една от особено ценните перспективи, които разгръщат текстовете в този сборник е трансчовешкото погледнато отвътре и българската научна фантастика на фона на чуждестранната.
Николай Генов представя статии, насочени към проследяване на границите на научната фантастика през вижданията на литературоведа Джон Рийдър и неговата книга „Научната фантастика и масовата култура“; насочва вниманието на читателя и към проявленията на фантастичното извън литературното пространство – в киното, игрите и др. – като представя развитието на фантастичните идеи в популярните сериали „Altered Carbon“, „The Boys“, „Вещерът“ и др.; изгражда интересна връзка между сериала „Altered Carbon“ и „Периферни тела“ на У. Гибсън, маркирайки проблема за тялото, или „облечка“ както пише Н. Генов, която се сменя по-лесно от змийска кожа. Но какво, пита Генов, означава да си безсмъртен и как това рефлектира върху социоикономическите фактори? Постигнало ли е човешкото същество свръхчовека, или само онази негова безпардонна проява, която умирява всеки истински порив, прахосвайки плодоносния заряд на нихилизма? Част от отговорите ще получите в сборника „Фантастика и бъдеще“.
Втората част на сборника („II На фокус”) “фокусира” книги, появили се през последните 2 години, както с научнофантастична образност ( „Машини като мен”, „Трите тела”, „Дилър на реалносити” и др.), така и научно-популярни („Светът утре”), научноизследователски („Фантастика и познание”) и разкрива проявленията на фантастичното изображение в преводната и българската литература. Статията на Н. Генов „Виртуалната утопия” провокира да мислим утопията през понятието за виртуалност, или обратното – виртуалната реалност, разбирана като компютърна симулация. Доколко обаче тези схващания успяват да се припокрият при наличието на толкова много вътрешни противоречия? На този въпрос можем да намерим отговор във виртуалната пластичност на изградените от автора хипотези и придърпаните към неговия изследователски търсения произведения. Последния текст в тази част (отново на Н. Генов) разширява темата за виртуалната реалност (VR), разбирана като компютърно генериран срада, чрез проблема за удвояването на тялото в съвременната научнофантастична литература.
Съставителите на сборника с грижа към читателя преразказват малки части от изследваните произведения, но без да се впускат в излишно натоварване на текста. Статиите в сборника “Фантастика и бъдеще” се характеризират с очертаване на ключови въпроси, свързани с теоретичното и историческото разбиране на жанра научна фантастика и нейната художествена образност. От ключово значение за читателите на сборника е, че в него са разгледани различни проблем на научната фантастика и са цитирани сноп от много важни български и чуждестранни изследвания. А в статията „Румънската научна фантастика след Втората световна война“ е направено важно проучване на зараждането на научната фантастика в северната ни съседка и нейните пионери, а също така са извършени любопитни паралели между развитието на този жанр в България и Румъния.
В заключение може да се каже, че наред с множеството достойнства на сборника “Фантастика и бъдеще“ той се откроява и с многообразието си, в което откриваме интервюта със съвременни писатели фантасти (Александър Белтов и Любомир Николов), литературоведи (Миглена Николчина) и личности, възприели научната фантастика като призвание (Юрий Илков и Александър Попов). Те са проведени от умелите анкетьори Елена Борисова и Николай Генов, които чрез проникновени въпроси успяват да сглобят сложния пъзел на създаване и рецепция на научната фантастика.
