Изкуственият интелект
Мариана Тодорова е доктор по футурология и изследовател в Института по философия и социология към БАН. Има специализации по лидерство в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Член е на Световната академия за наука и изкуства. Участва в множество конференции за изследвания на бъдещето. През юли 2019 г. излиза първата ѝ книга в САЩ – “Future Studies and Counterfactual Analysis. Seeds of the Future”, написана съвместно с американския футуролог Теодор Гордън.
През последните години много сериозно ескалира интересът към темите и проблемите на бъдещето. Все повече читатели се насочват към прогностичните текстове (извън научната фантастика), но на моменти преводната литература не е в състояние да отговори на тези потребности, въпреки опитите на издателствата да наваксат със запълването на една пазарна ниша, която тепърва ще се обогатява и развива.
Автори като Марко Пицути, Ювал Ноа Харари, Мичио Каку, Люк Фери, Ник Бострьом, Ричард ван Хойдонк и др. вече са познати на българските читатели, а тепърва ще се появяват и нови имена.
В световен мащаб темите за изкуствения интелект и за трансхуманизма са осмисляни не само от научната литература, но и от научната фантастика. У нас научната фантастика също не остава безразлична. В тази посока работят Любен Дилов („Да избереш себе си“), Агоп Мелконян („Спомен за света“), а след 2000 година и автори като Стоян Авджиев („Манифестът на един бог“), Николай Теллалов („10-9“), Александър Белтов („Матрикант“ и „Фосикър“) и др.
Преди броени дни на пазара се появи книгата на Мариана Тодорова „Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата“. Важно и сериозно изследване, проследяващо както историята и теорията на изкуствения интелект, така и дискусиите, очертаващи опасностите и възможностите, които ще бъдат открити чрез изкуствения интелект във функционален и морално-етичен аспект. И още нещо, което е съществено, това е изследване на български учен.
В уводната част на книгата Тодорова ни запознава с трудностите, свързани с изграждане на всеобхватни научни прогнози, с противоречията, които се открояват в изследването на методите за прогнозиране и откриването на техните несъвършенства. Книгата запознава читателите с най-новите дискусии около все по-популярната тема за изкуствения интелект. Налице е опит да се обясни защо така мощно се налага тази тенденция, която е на път да се превърне в самоосъществяваща се прогноза.
Изследването на Мариана Тодорова е структурирано в няколко части:
- кратка история на опитите да се създаде изкуствен интелект – проследява се как се развива концепцията за изкуствен интелект в исторически план и какъв е смисълът на понятието в съвременен контекст;
- анализира се възможен ли е изобщо генерален и суперизкуствен интелект от гледна точка на теориите на съзнанието (Стивън Пинкър и Ювал Харари);
- проследява няколко подхода за постигане на изкуствен интелект (символен и невронен);
- очертава позитивни и негативни сценарии за реализация на изкуствения интелект;
- дискутира моралните и етични измерения, които са разгледани като следствие от въвеждането на тесния, първичен изкуствен интелект – относно бъдещето на труда и професиите, политиката, религията, медиите и др.
Тук отбелязвам само малка част от важните аспекти на книгата, останалото оставям на любознателните читатели.
Към настоящия момент е все по-трудно да се правят точни и всеобхватни научни прогнози, но същевременно нуждите от такива са по-големи от когато и да било поради огромната скорост на промените, включително и тези, които ще настъпят с идването на изкуствения интелект, „шокът от бъдещето“ и липсата на институции, стратегии, социални технологии, научни общности, занимаващи се специализирано с тази проблематика.
Идеята за изкуствен интелект се среща под различни форми още в античните писания и митове. В късното Средновековие и Ренесанса започват и опитите за материално сътворяване на машини с интелект.
Човечеството отдавна живее в новата ера на технологичен абсолютизъм, вдъхновена и ръководена от една глобална общност, която изповядва изначалното си убеждение, че Homo sapiens е достигнал своя физически и интелектуален лимит, в същността, която е днес. Затова то (човечеството) се нуждае от подобряване чрез сингулярност (сливане на естествения и изкуствения интелект и дори „изнасяне“ на човешкия интелект извън тялото като екстракт – чрез милиарди комбинации на машинното оборудване или чрез пресъздаването на цялостната мозъчна архитектура) или като субстрат чрез „сливането“ му и неговия реален или виртуален пренос в други структура.
Всичко това е не само научна мечта, не само научнофантастична трактовка на човешките импулси за „надиграване“, преодоляване на Природата в посока безсмъртие, а систематична работа по осъществяването на хилядолетната човешка мечта – да поеме функцията на Създателя.
В началото на XX век се появява книгата на Дж. Бернал „Светът, плътта и дяволът“ (1929), в която авторът стига до заключение, че многобройните ограничения, присъщи на човешкото тяло, могат да се преодолеят само с помощта на механични приспособления и протези. В тази малка книжка Бернал описва и процесите по отделяне на мозъка от тялото. Мозъкът и нервните клетки се поддържат, казва Бернал, снабдени с прясна оксидирана кръв и се източват от деоксигенирана кръв през техните артерии и вени, които се свързват извън цилиндъра с изкуствена система на сърце, бял дроб и др.
За поддържането на идеална здраве с помощта на нанотехнологична намеса, реконструкцията на ДНК веригите, се заговаря още през 1959 г. в лекция на физика Ричард Файнман. Той предлага подходи към наномащабно производство, включително и усъвършенстване на микроскопичните технологии. През 1986 г. в своята книга „Двигатели на сътворението“ Ерик Дрекслер изгражда теория за възможната нанотехнологична революция.
Това, разбира се, са само малка част от изследванията в тази посока. Тук споменавам и проекта „Безсмъртие“ (който е част от движението „Русия 2045“), оглавяван от руския интелектуалец Дмитрий Ицков. Плановете на екипа са до 2045 година човешкият мозък да бъде прехвърлен не просто в метална конструкция, а на холограмен носител (може би това ще бъде и тялото на бъдещето).
В своята книга Тодорова отправя важни за бъдещето на изкуствения интелект въпроси:
Проявление на какво е той? Дали е еманация на идеята за безкрайния човешки прогрес? А може би този проект е опит да се сложи край на религиите, да се сътвори нова(та) религия или да се снеме, преобрази, преизобрети и дори замени върховната идея за Бог? Вероятно е и опит да творим отново „по образ и подобие“, за да сме самите ние божества? Или напротив, продължава Мариана Тодорова, това може да е еманация на висша форма на отрицание на автентичната човешка природа и желание да се трансформира и да трансцедира в нова преизобретена същност, което може да е израз на евгениката на XXI век. Ами ако изкуственият интелект придобие способността да „хаква“ хората? Да създаде алгоритъм, който разбира човека по-добре от самия него и да може да го манипулира, подобри или подмени? Какво се случва с неприкосновеността на индивида? Може ли изкуственият интелект да „хакне“ любовта, която е съществена емоционална нагласа на човешкото същество? Ако любовта може да се пресъздаде, тогава кое е това вътрешно присъщо само за хората, което машините никога няма да могат да имитират?
Няма да разказвам подробности от книгата, само поставям въпросите, на които Мариана Тодорова отговаря, базирайки се и на сериозни изследвания, работещи в тази посока.
Едно е ясно: човечеството е пред точка на бифуркация – да подобри живота си и себе си или да ускори заличаването си от Земята.
Десетилетия наред научната фантастика предлага различни сценарии за отношението между човека и машината, подготвя ни за неизбежността на бъдещето, а науката продължава все по-успешно да разгадава тайните на човешката природа.
Книгата на Мариана Тодорова е още един сигнал в полето на футурологията, който разсъждава върху потенциала на човешкия интелект да надскочи себе си в търсене на новия Ханаан. Постигането на безсмъртие има цена, която тепърва ще разберем дали сме готови да платим.
Tags: бъдеще, изкуствен интелект, футурология
