Иън Макюън: „Всяка научна фантастика е описание на настоящата реалност”
От алтернативни реалности до изкуствен интелект, Иън Макюън коментира проблемите в последния си роман „Машини като мен” и как една антиутопия всъщност отразява настоящето
„Машини като мен” представя свят, който не прилича съвсем на този, в който живеем. Като писател, смятате ли, че алтернативната реалност ви два по-голяма свобода?
Романът разказва за 1982 г. Когато научната фантастика говори за места, които са по-напреднали от нас в момента, мога да си позволя да променя някои политически и социални аспекти. Г-жа Тачър се намира в доста трудна ситуация, защото Фолкландската война не е завършила успешно. Тони Бен за малко да спечели лидерството в Работническата партия в началото на 80-те, но в моя роман е успял. И така нататък – романът съдържа много разлики с миналото, което си спомняме. Например, разбираме, че президентът Кенеди почти е бил убит, че бомбата над Хирошима почти е била пусната, така че това не е пълна антиутопия, а реалност малко по-добра от обективната.
И науката е доста по-различна в романа: Алан Тюринг е жив и здрав, вместо да се е самоубил през 1945 г., в следствие на което се намираме в много по-напреднала фаза от развитието на изкуствения интелект.
Възможно ли е изкуствена форма на живот някога да бъде толкова истинска и симпатична за читателя, колкото човека протагонист?
Все още сме далеч от съдаването на андроид, който да е дотолкова сложен и вълнуващ, колкото сме ние, но може да се каже, че вече сме на брега на този океан. Не е лошо да се замислим за малко за хардуеъра, като оставим на заден план софтуеъра: помислете за човека и за изключителния му мозък, биологичния компютър, който разнасяме върху раменете си. Това е еднолитров, триизмерен, течно охлаждащ се, био компютър. Има стотици милиарди неврони, а един неврон създава средно 7,000 връзки. Свързаността в човешкия мозък засега не е дори слабо достигната в нито един изкуствен интелект. Но мога да кажа, че ако успеем да пресъздадем човешкия мозък в машина, тогава това същество няма причина да не бъде интересно и сложно колкото сме ние самите.
Ако разгледате внимателно хуманоидните роботи в интернет, ще видите при всички един голям захранващ кабел. Дори не сме достигнали нивото да можем да складираме достатъчно електричество в тези машини, така че те да могат да ходят самостоятелно. Така че, предстои ни дълъг път. Налага се малко да насилим въображението си и да си представим, че е възможно през 1982 г., млад мъж, загубил майка си и наследил значително състояние, да закупи хуманоиден робот, който по нищо не се отличава от истински човек.
След като нашият опит с реалността е променен от технологиите днес, необходимо ли е и хората на изкуството да променят гледната си точка?
Смятам, че щом изкуственият интелект достигне до определено ниво на развитие, ще започне да задава някои проблеми и в изкуството, също така в медицината и в правото. На този етап, компютърен софтуеър може да създаде относително добър и интересен роман, където човешките емоции и отношения да бъдат представени адекватно, което означава, че машината е постигнала определено разбиране за човешката природа.
И тук стигаме до теста на Тюринг: ако не можем да посочим разликата между човешкия разум и изкуствения интелект, имаме пълни основания да третираме изкуствения разум като човешки. Това ни изпрая пред цял куп нови въпроси: бихме ли дали права и задължения на изкуствения интелект? Ако закупиш изкуствен човек, той твоя собственост ли ще бъде? Ще имаш ли правото да го убиеш или да го разрушиш? Това са важни въпроси в „Машини като мен”.
Когато пишете за исторически личности, доколко се чувствате отговорен към тях и към тяхното наследство?
Има романи, които навлизат дълбоко в личните съдби на историческите личности и тогава авторите имат отговорност към поддържането на определно ниво на истинност. В „Машини като мен” се съдържа по-скоро заигравка с историята. Въпреки че г-жа Тачър и Тони Бен присъстват в романа, аз не се задълбочавам в персонажите им и тяхната история е съвсем различна от обективната истина. Чувствам се по-малко отговорен към истината, защото тук тези личности са част от игра, обхващаща история, наука, общество, политика и технологии.
Ако бихте искали да напишете книга, разказваща за реалността днес или в много близкото минало, кои събития бихте изменили?
Често мисля за книга, която да говори за днешната реалност и има две посоки, в които бих тръгнал. През 2010 г. публиквах книга за климатичните промени, наречена „Солар” и мисля, че бих се върнал към този проблем. От друга страна, при нас в момента тече Брекзит и бих искал да коментирам, доколко това ни разделя – разделя семейства, приятели, създава конфликти. Климатичните промени и Брекзит като определящи фактори в междучовешките отношения – това би била есенцията на романа.
Защо според вас спекулативната фантастика е толкова плодородна почва за раказване на истории?
Живеем във време, когато промените са не само бързи, но и непрекъснато нарастващи и това е особено богато поле за романистите и техните предвиждания за бъдещето. Винаги е било вълнуващо да мислим за това, как проектираме бъдещето на човечеството и как от един момент нататък то не е в нашия контрол повече, отколкото е миналото ни.
Ето и една илюстрация на бързата промяна в днешно време. Моят приятел Мат Ридли ми показа снимка на два предмета. И двата овални, побиращи се в дланта. Единият представлява каменно сечиво за отделяне на месото от убитите животни, а другият – безжична мишка. Безжичната мишка е на 10-15 години, мишката с кабел е на около 30 години, каменният кремък е на около четвърт милион. Мишката е резултат от поне 500 различни иновации, създадени за много кратък период от време. Движим се по невероятна крива на нарастването, съпоставяйки достижения, за които са били нужни милиони години с такива, постигнати за 30 години. И затова романистите са силно привлечени от темата за бъдещето.
Също така винаги си представяме бъдещето мрчано – съвременното състояние на политиката и обществото не ни дава голяма надежда. Говорим за климатичните промени, средно откакто имаме и безжичната мишка, а все още нищо не се е променило към по-добро, въглеродните емисии се увеличават всяка година, а оттам и глобалното затопляне. Това е голямо разочарование за всички. Не виждаме нашите политици да правят нещо по въпроса или дори истински да се интересуват от него. Повечето хора, поглеждайки в бъдещето, виждат унищожен пейзаж, в който биоразнообразието е намаляло значително, ресурсите са изчерпани, а обществата и културата са изправени пред стена. Така че, всяка научна фантастика е всъщност описание на настоящата реалност – това и трябва да очаквате.
Интервюто е преведено от www.penguin.co.uk.
Tags: Алан Тюринг, Брекзит, бъдеще, Иън Макюън, климатични промени, Машини като мен, научнофантастични книги 2019
