„Малка книга за големите идеи“ на Даниел Смит
Книгата на Даниел Смит представя 150-те най-значими идеи на всички времена – идеи, формирали обществата и епохите – от религия, наука, философия, медицина и политика до музика, изкуство, архитектура и др. – всяка представена с кратка и достъпна форма. „Големите“ идеи са онези концепции и теории, които коренно са променили нашето разбиране за света, в който живеем, за начините, по които сме оформили миналото и ще конструираме бъдещето.
Някои идеи се развиват бавно, понякога в продължение на хилядолетия – както идеята за демокрацията – докато други представляват резки скокове в човешките представи – например Общата теория на относителността на Айнщайн. Много велики идеи са произлезли от други или са били подхранвани от тях.
Ескалацията на човешката любознателност се превръща в движещ импулс за развитието на познанието към едно по-осъзнато осмисляне на света. Още от древни времена човешкото същество се е опитвало да осмисли заобикалящата го действителност, задавайки си множество въпроси. Откъде идваме и защо сме тук? Колко е голяма Вселената? Ако има край, къде е той?
Въпреки нашия бърз напредък в научното познание отговорите на гореспоменатите въпроси продължават да вълнуват и развиват въображението – независимо от цялото развитие на човешката мисъл от хора като Коперник, Нютон, Дарвин, Айнщайн и много други умове.
Книгата на Смит ни представя малки късчета от великите идеи, подтикнали р/еволюцията на човека в различни посоки – интелектуална, културна, социална и др. Ето и някои от тези идеи:
Медицина
Медицината съществува от хиляди години. Ако в древни времена са гледали на болестта като на божествена присъда или изява на естествените цикли на света, сега използваме научни методи, за да се освободим от оковите й.
Докато древните цивилизации търсели свръхестествени обяснения за различни здравословни състояния, съвременната медицина търси отговори в науката и природата. Гръцкият лекар Хипократ може би има главна заслуга за налагането на много от принципите, които сега са централни в съвременната медицинска практика и теория.
Първият известен лекар в историята е Имхотеп, който работил в Египет през третото хилядолетие пр.н.е. През този период медицинската практика до голяма степен имала ритуален и духовен характер. Като лекарства често се използвали растения, животински части или минерали, за които древните вярвали, че притежават магически лечебни свойства. Едва след Хипократ настъпва фундаменталната промяна в подхода – тогава медицината се утвърждава като професия, основана на рационални принципи.
Хипократ търси естествени причини за болестите. Той предполага, че лошото здраве на човека се дължи на начина на хранене, навиците и околната среда, а не на гнева на боговете. Що се отнася до практикуването на медицината, той казва, че лекарят трябва да бъде любезен, спокоен, честен и сериозен – и особено представителен. Най-известният принос на Хипократ в медицината е Хипократовата клетва, която все още е в основата на много съвременни клетви и закони. Сред най-важните й клаузи, както често се цитира в обобщен вид, е „не причинявай вреда“.
Човешки дисекции
Анатомията е клон на медицината, занимаващ се с изучаването на структурата на човешкото тяло – както външно, така и вътрешно. Анатомичните изследвания са от решаващо значение за разбирането как работи организмът и как могат да се поправят нещата, когато нещо се обърка. Културните и религиозните табута през по-голямата част от човешката история обаче изключвали възможността за дисекция на човешки трупове като средство за разширявана на анатомичните ни познания. Една през Ренесанса идеята за изучаване чрез дисекция била широко възприемана.
Анатомичните познания на древните цивилизации били ограничени: те произтичали главно от аутопсии на животни, например в Египет, или на случайно изучаване на трупове при подготовката им за предполагаемия задгробен живот. Около III в. пр.н.е. Херофил за пръв пат прави аутопсии на хора за медицински цели, като обикновено използва телата на осъдени на смърт престъпници. Кариерата му се пресича с тази на Еразистрат, който прави революционни нови изследвания на структурата на човешкия мозък.
През II пр.н.е. гръцкият лекар Гален значително разширява обхвата на това познание. Той установява, че организмът и неговите функции са резултат от строежа му, а не на чиста случайност. През Средновековието и в християнския, и в ислямския свят има интерес да се научи повече за природата на тялото и следователно за мястото на човека в природния и духовния ред. Нежеланието да се „оскверняват“ човешки тела чрез дисекция продължава да битува и затова тази практика е рядка и повечето лекари разчитат на писанията на Гален.
Това е само мъничко открехване на „книжната вратичка“ към света на идеите, представени от Даниел Смит.
Приятно четене!
