ПРЕКРАСЕН ЛИ Е ПРЕКРАСНИЯТ НОВ СВЯТ?
Елена Борисова
Текстът е публикуван в: Българистични четения. – Szeged: JATEPress, 2017.
Abstract: The current report aims to follow the empirical and rational ways of human knowledge and their adequacy, through the characters in the science fiction novels “Clones” by Vesela Lyutskanova and “Brave new world” by Aldous Huxley. We focus on several issues: How is the human knowledge functioning? Are we willing to ignore humanity for the sake of science? The double’s (clones) materialization is made possible through technology and becomes a scientific means to expand its knowledge of the surrounding world. The accumulated knowledge of the characters in the novels affirms their individuality, despite their unnatural “creation” and existence.
Keywords: science fiction, empirical, rational, clones, individuality, eugenics
Човечеството се намира в нова ера на предизвикателствата. Напредъкът на генетиката като наука направи възможно не само определянето на наследствените характеристики, но и коригирането на генни аномалии. Първият опит за клониране на живи същества е направен през 30-те години на миналия век. През 60-те години, вследствие на успешните опити на науката в областта на биотехнологиите, се появява науката биоетика.
В своето изследване „Раждането на биоетиката“ (2011) американският биоетик Албърт Р. Джонсън цитира определението за новата наука от „Енциклопедия на биоетиката“ (1995)[1]: „…систематично изследване на моралните измерения – включително моралните интуиции, решения, действия и политики – в науката за живота и здравните грижи, използващо различни етически методологии в интердисциплинарен контекст.“ (по Джонсън 2011: 11) Хората, допринасящи за напредъка на науката, изказват притесненията и загрижеността си през 60-те години както в статии и доклади на научни конференции, така и пред обществеността. Тревогите им са свързани с невъзможността на старата традиция на медицинската етика да устои на предизвикателствата, поставени пред новата наука и медицина. У нас интересът към биоетиката се появява след 2000 година. В тази посока се появяват изследванията на Станка Христова – „Етика в света на биотехнологиите“ (2009), Силвия Янкуловска – „Биоетика“ (2013) и др.
Фантастиката също не остава безразлична към проблеми, пред които е изправено човечеството, свързани с моделирането на ДНК структурите и агресивното нахлуване в човешките тела и умове. Автори като Дмитрий Глуховски, Дон Де Лило, Робърт Шекли, а у нас Недялка Михова, Александър Геров, Любен Дилов и др., насочват вниманието си в тази посока. Прогнозите им също не са положителни не от гледна точна на науката, която жъне своите успехи, а от гледна точка на все по-настъпателното ѝ възприемане на човешкото тяло като средство, продукт, който бива „усвоен“ за нуждите на новия свят.
Романите, върху които ще се фокусирам във връзка с напредъка на познанието в областта на биотехнологиите, са „Клонинги“ (1975) на Весела Люцканова и „Прекрасният нов свят“ (1990)[2] на Олдъс Хъксли. И двата романа сочат крайностите на генното инженерство, които провокират редица въпроси относно полезността на подобен тип революция. Кой може да отсъди доколко новите форми на живот ще служат на човешкото добруване? Кой ще контролира генетичните експерименти? Кой ще има полза и ще изпитва на гърба си, пряко и косвено, жестоките последици от тях? Това са важни морални, етични и религиозни проблеми, които са свързани с фундаменталната природа на човешкия живот, с достойнството и ценността на всяко отделно човешко същество.
Познанието в романите на Весела Люцканова и Олдъс Хъксли е доведено от учените до крайни проявления. Тук ученият сякаш се оттласква от човешкото, използва го като средство за познание, а науката преминава границите на своята любознателност към една радикална идеология, в която става въпрос вече за студена, абстрахирана от хуманизма обективност, за техницизирано вече съзнание. В тези две произведения обаче цялата тази особеност на човешкото познание е манипулирана, държана под контрол, за да може клонингите да „уеднаквят“ познанието си, а самите учени да го канализират в области на науката, в които могат да използват евтина работна ръка, от една страна, и да моделират опита, които клонингите ще натрупат в процеса на работа и обучение, от друга.
Клонингите са създадени еднакви, толкова безобразно еднакви, с еднакви тела и мисли. У Весела Люцканова в научно-промишлен военен комплекс учени вече са реализирали фантазма за двойника, пренесен в полето на биотехнологията през материализирането му посредством клонинг технологиите. В „Прекрасният нов свят“ (1990) клонирането се осъществява в „Главен лондонски център за инкубация и обучение“, където в бутилки се развиват бъдещите членове на обществото. В инкубатори се пренасят яйцеклетки, а оплодителния процес се случва посредством „операция, на която се подлагат доброволно за благото на Обществото, без да споменаваме факта, че тя носи премия, възлизаща на шестмесечни заплати.“ (Хъксли 1990: 26) Учените създават изкуствената среда на майчината утроба, но моделират качествата на ембрионите още в „пренаталтото им развитие“.
Създаването на идентични бебета се осъществява чрез процеса на Бокановски[3], при който яйцеклетката се размножава чрез пъпкуване. В „Клонинги“ на фокус е репродуктивното клониране, но в този роман, за разлика от „Прекрасният нов свят“, където на донорите им се заплаща, тук осъществяването му е съпътствано от крайности.
Трудното дойде после, да намерим сто бременни жени, да извадим собствените им зародиши и да настаним вас. (Люцканова 1975: 18)
Материализирането на двойника със средствата на клонинг технологиите не е обикновено научно постижение. То поставя началото на едно радикално преосмисляне на другостта и провокира тревожни заключения, че всяка клетка на един организъм би могла да бъде матрица на друг идентичен организъм. Масовото производство в лабораториите е аргументирано с това, че всичко се случва в името на човечеството, а този тип работа изисква краен емоционален самоконтрол.
Франсоаз Бейлис
По въпроса за идентичността на клонинга възникват немалко спорове сред критиците на клонирането. Франсоаз Бейлис[4] (философ) твърди, че „при клонирането не се възпроизвежда видът[5], а по-скоро копираме себе си.“ (по Янкуловска 2013: 115) Някои автори като Грегъри Пенса[6] твърдят, че въпреки подобието на структурата на гена, на молекулярно ниво ще има много различия.“ (по Моралес 2009: 4-5) Според него мозъкът не може да се клонира или дублира, и най-важното – опитът на човешкото същество като цяло не може да бъде възпроизведен чрез клониране.
Грегъри Пенса
Романите на В. Люцканова и О. Хъксли улавят нюансите на проблематичната идентичност на изкуствено създадените същества, които умишлено са изолирани в изкуствена среда, за да бъдат под контрол – физически и емоционален – и в нея отдават знанията си (не съвсем доброволно) за развитието на науката. В тях той изграждаше характерите ни бавно и методично, по точно определена система (споделя клонингът, който започва да осъзнава себе си – б.м., Е. Б.) (Люцканова 1975: 12)
Една личност, мултиплицирана стотици път, би могла да осъществи дейности, които изискват сътрудничество и безконфликтност, и по някакъв начин учените се опитват да реализират познавателната способност на тези таланти при крайни мерки на обучение. За да не се допусне индивидуалността на клонингите да се прояви, те живеят в стаи, точни копия една на друга, и се обличат еднакво.
В „Прекрасният нов свят“ моделирането на характерите започва още в зародишната фаза на развитие, чиято цел е да „накара хората да обикнат своята неизбежна социална съдба“. (Хъксли 1990: 38) В ранна детска възраст на някои от тях например им внушават омразата към книгите и цветята, като ги подлагат на електрически ток и нетърпими звуци: „Изградени завинаги рефлекси. Цял живот няма да бъдат обезпокоявани нито от книги, нито от ботаника.“ (Хъксли 1990: 43)
Естественото развитие[7] на човешкото познание се стреми към увеличаване и задълбочаване, преминавайки през индивидуалното, през личността, а не през груповото познание. Постигането на „групово познание“[8] е крайна цел както на „Клонинги“ и „Прекрасният нов свят“, така и на „Прекрасният нов свят“. Още в ранна детска възраст мозъкът на клонингите е формиран да бъде „колективен“. Клонингите живеят в абсолютна изолация. Те са сами, пропадащи в своята до фанатичност изградена физика, която ги отчуждава един от друг.
Четиригодишен, издрах лицата на няколко от другите момчета. Хванаха ме на местопрестъплението и ме наказаха. Държаха ме в изолация. (…) Седемгодишен, изпочупих огледалата в общите помещения. (Люцканова 1975: 9)
Героят на В. Люцканова не е в състояние да възприеме вида, с който се е появил на бял свят. В романа клонингите нямат имена, а се познават по номера, които носят на ръцете. „Нямахме нужда от имена. Сега знаех – бяхме клонинги.“ (Люцканова 1975: 20) „Деликатната ръкавица“ на науката прекрачва границите на възпроизводството към производство, чиято цел не е да отгледа индивиди, а да произведе предмети, средства, с които си служи, за да се развива.
В романа „Прекрасният нов свят“ героите на О. Хъксли не са заключени в подобен военен комплекс, както е при В. Люцканова, техният затвор е цялата Земя. Всички жители са безгрижни, щастливи и постоянно поддържащи щастието си с хапче, наречено „сома“. В тази плашеща мащабност на манипулация и контрол, на разделянето на социални касти авторът отправя песимистичен поглед към бъдещето и жестока критика на позитивистичния култ към науката. Романът представя недоверието на Олдъс Хъксли към апологизирането на техниката и вярата, че тя ще осигури на човека външен, цялостен, перфектен свят. Различните са заключени в резерват, в който животът продължава да съществува заедно с развитието, което природата е отредила на човека, с цялата болка и радост от раждането, влюбването и смъртта.
Започваме да внушаваме това на децата още щом станат петгодишни. Но нима не би искала да си свободна да бъдеш щастлива по различен начин. Линайна? По твой собствен начин например, а не като всички останали? (Хъксли 1990: 111)
Както в романа на В. Люцканова клонингът Алтир достига сам до прозрението, че това, което липсва на човешкото, са чувствата, страстта, така и при О. Хъксли героят Бърнард иска да изпита някакво чувство, а не то да бъде притъпено и манипулирано от хапчетата, които взима, за да бъде като другите, повтаряйки като тях внушената им мантра: „Щом чувство някое те задушава – обществото се олюлява“.
Материализирането на двойника (клонирането на човешки същества) е съпътствано от стремежа на човека да се освободи от диктата на соматичното, като го експлоатира и дублира в различни по рода си протези.
ДНК е най-точната ендо-протеза, която застрашително проблематизира необходимостта от усъвършенстване на всякакъв вид екзо-протези, в това число и най-перфекционираната – роботът. (Стойчев 2005: 139)
Безсмъртието става все по-реално, а науката все по-успешно отмества границите на човешкия живот към една вече не толкова утопична мечта за „вечност“. Тук изниква един въпрос: Притежаваме ли собствените си тела? Ако ние не сме пълноправни техни собственици, кой тогава може да разполага с тях? В своето изследване „Пазаруване на тела: превръщане на телесните части в печалба“[9] (2011) Дона Дикенсън[10] твърди, че в това отношение правните доктрини ни поставят в нещо като вакуум. Тялото „не е обект на право на собственост в общоприетия смисъл. Ние, разбира се, имаме право да дадем или да не дадем съгласие за извършването на дадена операция, но това е различно от контрола върху използването на тъканите, отстранени по време на процедура.“ (Дикенсън 2011: 53).
Според принципите на правото се предполага, че след като тъканта е отделена от тялото, тя е била изоставена от първоначалния си „собственик“ или винаги е била res nullius (ничия вещ), т.е. вещ, която не принадлежи на никого при отстраняването. Ние не притежаваме собствените си тела, а имаме законово право единствено върху ресурсите или богатството, произведени благодарение на действия, а не просто защото притежаваме тялото си. Ние притежаваме единствено труда на нашето тяло.
Оттук следва, че нямаме собственост върху онова, за чието създаване не сме се потрудили – важен извод при обсъждане на собствеността върху тъкани, телесни части или ДНК. (Дикенсън 2011: 59)
Начините на третиране на човешкото тяло, представено от В. Люцканова и О. Хъксли, заплашват да се превърнат в реалност, защото човечеството вече се е домогнало до методите на клониране. Клонирането, което е „аналитичен прочит на тялото, поставящ акцента върху неговата най-интимна същност – генетичния код“ (Стойчев 2005: 139), не е нищо друго освен следствие от протезиране, което се превръща в автопротезиране. Изправена пред моралния съд на света, съвестта на учения съвсем не е уязвима. Тя е склонна да прекрачи границите на допустимото отклонение от етиката, за да задоволи не толкова стремежите за научен прогрес, а субективни желания за власт. Съвсем естествено изниква въпросът: Колко далеч можем или трябва да стигнем в модифицирането на природата, сменяйки видовете, контролирайки еволюцията, или с думите на религията – преструвайки се на богове?
Независимо дали изследователят се озовава в космическото пространство, на други планети или на Земята, амбициите му да изследва Другия (под всякаква форма) го изправят пред редица въпроси, свързани не само с опознаване на собствените му биологични и емоционални граници, но и с навлизането в границите на Другия, често пъти агресивно. В романите „Клонинги“ и „Прекрасният нов свят“ не става въпрос само за познание, разгледано през ракурса на научните експерименти, тук се сблъскваме с двете му крайности – емоционално (у клонинга) и до абсурдност рационализирано (у лекарите), безчувствено и вгледано единствено в собствената си самодостатъчност.
Науката скъсва с природата по един много груб начин, като се опитва да изземе нейните функции. Източник на нейното развитие е чувството за несъвършенство на съществуващите норми, безкраен стремеж към знания. По такъв начин моделирано, човешкото съзнание влиза в противоречие със своите естествени и чувствени качества и е способно да премахне всичко от пътя си в името на науката. Потискането на естественото развитие на сетивността се превръща в условие за разгръщане на пълния потенциал на мисловните сили, но тук вече не става въпрос за естествения ход на еволюцията на нашето съзнание, а за разум, който е репресивен в самата си функция.
Представената в „Клонинги“ и в „Прекрасният нов свят“ наука се опитва да изтъкне своята максимална обективизация (прекрачва всички допустими граници), като се стреми към субективизиране на материята, желание за точно възпроизвеждане на информацията от клетката на донора, която при подходящи условия на обучение на самите клонинги ще благоприятства за постигането на подобие в начините на познание: „Вие имате единствено баща и него повтаряте във всичко (доктор Зибел казва на клонинга – б.м., Е. Б.). Отгледахме ви при условия, които рано развиват необходимите качества за науката.“ (Люцканова 1975: 18).
Още през 40-те години в предговор към едно от изданията на „Прекрасният нов свят“ О. Хъксли изказва своите опасения за бъдещото поробване на човека в свят, който осигурява илюзорна сигурност. И в „Прекрасният нов свят“, и в „Клонинги“ акцентът не е поставен върху напредъка на самата наука, а върху това как въздейства този напредък на човешките индивиди. Научната фантастика не осъжда технологията, не я представя като извор на злото, а въвлича човечеството в дискусии относно степента на зависимост от новите механизми за контролиране на живота и степента, в която тя формира нашите принципи, включително и моралните. Подобряването на живота посредством технологиите е навлязло в определен етап на развитие и търси нови пътища за реализация, а литературата реагира на перспективите на бъдещето с въпроса: „А след това какво ще се случи?“
Литература
Дикенсън, Д. 2011, Пазаруване на тела: превръщане на телесните части в печалба. – София: Алтера.
Джонсън, А. 2011, Раждането на биоетиката. София: Критика и хуманизъм.
Люцканова, В. 1975, Клонинги. София: Народна младеж.
Стойчев, Вл. 2005, Двойникът, или другото във вечността на същото: победата на картезианското cogito? // Раздвоеният човек: Студии и есета. В. Търново: Фабер, с. 133–141.
Стъпова, И. 2007, Идеята за двойника. Велико Търново: Фабер.
Фукуяма, Ф. 2002, Нашето постчовешко бъдеще: последиците от биотехнологичната революция. София: Обсидиан.
Хъксли, О. 1990, Прекрасният нов свят. Варна: Георги Бакалов.
Янкуловска, С. 2013, Биоетика. Плевен: Изд. център на Мед. университет.
Morales, N. 2009, Psychological and Ideological Aspects of Human Cloning: A Transition to a Transhumanist Psychology. Journal of Evolution and Technology, Vol. 20 (Issue 2 – August), pp 19–42: https://philpapers.org/rec/MORPAI-2
Robertson, J. 1994, The
Question of Human Cloning. Hastings
Center Report, Vol. 24, No. 2 (Mar. – Apr.,), pp 6–14: http://faculty.uca.edu/rnovy/Robertson%20–%20Question%20of%20human%20cloning.pdf
[1] „The Encyclopedia of Bioethics”, прераб. изд. (New York: Simon and Schuster Macmillan, 1995).
[2] Първото издание на „Прекрасният нов свят“ („Brave New World“) на английски език е от 1932 година.
[3] Този процес е измислен от Олдъс Хъксли в произведението и е свързан с масовото клониране.
[4] Франсоаз Бейлис е философ, чиято иновативна работа в биоетиката разширява самите граници на това изследователско поле.
[5] Възпроизвеждането на вида според Бейлис се осъществява единствено чрез рекомбинация на гени, т.е. посредством полов акт. При ядрения трансфер няма рекомбинация, а копиране на самите себе си.
[6] Грегъри Пенса е професор в катедрата по философия в университета в Алабама (Бирмингам). Експерт по биоетика и автор на няколко книги.
[7] Под „естествено развитие“ на човешкото познание имам предвид познание, което не е агресивно манипулирано както от науката, така и от технологиите, а се развива от свободния избор на човека за пътищата на неговото развитие.
[8] Под „групово познание“ имам предвид такова познание, което по едно и също време е наложено на голяма група хора, а след това постоянно им е припомняно, за да се превърне за тях в закон.
[9] Първото издание на книгата „Пазаруване на тела: превръщане на телесните части в печалба“ („Body Shopping: Converting Body Parts to Profit“) е от 2009 година.
[10] Американски философ и специалист по медицинска етика.
Tags: биоетика, евгеника, клониране, наука
