Разговор на Александру Ламба с Дануц Унгуриану
Преведе от румънски: Елена Борисова
Дануц Унгуриану е румънски писател и журналист. Роден на 28 октомври 1958 година в Калафат (Румъния). Член е на СРП (Съюза на румънските писатели) и първи председател на Румънското общество за научна фантастика и фентъзи. Дебютира през 1982 година в списание „Наука и технология“ с разказа „Животът на семейството“. Печели множество награди, сред които са „ROMCON“ (1994) „AntareSFest“ (2017), „Владимир Колин“ (2017) и др.
А.Л. Здравей, Дануц, и благодаря от името на екипа, че прие поканата.
Д.У. Благодаря и на екипа на „Gazeta SF“, който ме потърси за интервю.
А.Л. Разкажи ни, моля, за читателя Дануц Унгуреану, за нещата, които са повлияли на писателя.
Д.У. Читателят Дануц Унгуреану се присъединява, мисля, към тази „сериозност“ на училищната програма, наблюдавана във всички времена, имаща голямо уважение към класиците на румънската литература, разбирам какво означава това за нашата култура, минавам през него, но не чувствам непременно безусловно обожание. Като писател на научна фантастика, защото сега говорим за големите имена, аз израснах в сянката на титаните като Х. Д. Уелс (за когото смятам, че е много повече от Жул Верн като целева аудитория, но не и непременно като стил и дълбочина), невероятния Рей Бредбъри, величествения Кордуайнър Смит. Открих с голяма благодарност Владимир Колин, Мирча Оприца, Хория Арама. Опитвах да имитирам, преди Александър Миронов да дебютира, писателите Михаил Гръмеску и Александър Унгуреану, които възприемам като първите ми ментори. Ако се дистанцираме малко от този периметър, променлив с влиятелните имена, просто забравям за себе си и за много други, като чета Греъм Грийн, Маргьорит Юрсенар, Реймънд Чандлър, Камил Петреску, Норман Мейлър, Чезар Петреску или поезията на Траян Фурнеа.
А.Л. Но авторът Дануц Унгуреану би искал да бъде възприет от обществеността… Кое е най-важното, което трябва да бъде предадено? А най-трудното?
Д.У. Неведнъж съм бил „пробождан“, понякога деликатно, понякога с иглата за плетене на чорапи (и – по ирония на съдбата, не от взискателни читатели или някой литературен критик), че прекалено много задълбочавам историите си в ретроспективен и стилистичен план. Ако някоя мисъл реши да изрази себе си, вярвайки че заслужава поне толкова внимание, колкото и фойерверки, ако текстът въздейства на читателя (защото той заслужава литература, а не някакви сметки) с по-богат език, отколкото читателят да предпочете да използва мобилния си телефон; ако всичко това се смята за злоупотреба, предпочитам да се призная за „виновен“. Много бих се радвал, ако успявам да предам чрез моите текстове (защото всеки път, когато ги представям достъпно, може би моето предаване се декодира като признак на някакво увлечение) съобщение, подобно на „чети ме внимателно, не повърхностно, няма нужда да прочетеш книгата за една нощ, това не е признак за стойността на текста, чети ме внимателно и ме препрочитай“. Аз винаги се радвам, когато получавам обратна връзка за своите текстове. Всеизвестна истина е, но бих искал да го подчертая.
А.Л. Тъй като имаш богато творчество, не бихме могли да го покрием изцяло в това интервю. Разкажи ни с няколко думи за някоя твоя книга, с която се чувстваш най-горд. Или книги.
Д.У. Никой автор, който влага душата си в писането, никога няма да каже „това ми е най-скъпата книга“. Никой родител не обича повече едно от децата си. Но аз ти давам друга перспектива. Всяка една от книгите, които съм написал, съхранява историята за нейното раждане, за мен – необикновена, депозираща и поставяща твърди, живи спомени за определен момент от моя живот. Написах „Чакащи в Германия“, започвайки от залог. В „Нощ в града…“ (за издателство Fusion21, в което се чувствам много добре) размишлявам за множество мечти, които ме бележат емоционално. Създадох груба версия на романа „Животът и делата на беглеца Тънасе Влъсия“ в 70-дневна изолация в палатка в едно българско рибарско село. И така нататък. Но, разбира се, ако вземем предвид първата реакция, това което веднага следва като изпитание между първата и последната буква на ръкописа (писането все още е мъчение, пишещите го знаят много добре), за по-кратък или по-дълъг период, никога прекалено дълго, чувстваш привързаност към последната си книга.
А.Л. Понеже интервюто е за научнофантастично списание, разкажи ни малко повече за твоите научнофантастични книги, особено за „Чакащи в Германия“, „Анатомични графити“, „Нощ в града без родители“. Откъде е това вдъхновение за киберпънк?
Д.У. Нямам история, в която „привличането към киберпънка да е плод на постепенно утаяване на четенето, създало някакъв вътрешен натиск… и т.н.“ От моя гледна точка нещата притежават много конкретика. Три „стихии“ ме притиснаха на този бряг: „Невромантик“ на Уилям Гибсън, който, ако си спомням правилно, ми даде Дан Михай Павелеску[1], написан 80-те години; филмът „Blade runner“, също гледан по това време. Казах си, че „това е текстурата, светът, в който трябва да се случват моите събития“. Чувствах го много силен. Естествено, не можахме да създадем майсторски киберпънк от вида, който те смразява. Има малко топлина в сърцата на героите ми, но мисля, че създадох някои успешни неща. Четох „Германия…“ и изглежда, че е достатъчно устойчива, но като че ли не можеш да определиш датировката й. Всъщност, романът се радва на няколко преиздания от 1993 година насам. „Нощ в града…“ е още по-топъл, това е приказка. Мога ли да претендирам за изобретяването на термина cybertale?
А. Л. Но за „Вегетал“ и „Минерал“, плод на сътрудничеството с писателя Мариан Труца, какво можеш да кажеш? Какви са предимствата на съвместното писане? А недостатъците?
Д.У. Мариан Труца е изключителен румънски автор, който заслужава много повече внимание от страна на румънските фенове и от критиката. Сътрудничеството ми с него беше голяма радост. И двамата постигнахме много – както откъм стил, така и откъм идеи, но започнахме да си сътрудничим дълго след като намерихме собствените си гласове. Основното предимство на сътрудничеството в тези условия е някак подобно на комбинацията от породи, което води до нещо по-висше и по-богато. Не ме питай какви раси сме, моля. Сред недостатъците бих искал да спомена неизбежните преговори, някои дори деликатни, и, разбира се, временното изоставяне на личните проекти. „Вегетал“ и „Минерал“ ни донесоха огромно удовлетворение, но фактът, че не са коментирани, знаеш колко ни разочарова. Но в графика за тази година сме планирали и третия том, от който очакваме добри реакции.
А.Л. Пишеш в различни жанрове. От научна фантастика до ърбън фентъзи, есета, а отскоро и криминални романи. Кое от всичко това е най-лесно за теб като писане?
Д.У. Най-лесно е да „пиша себе си“. Казвал съм го няколко пъти, много съм горд и благодарен за живота и еволюцията ми в румънската литературна общност, но не обичам да се ограничавам до категории, жанрове и т.н. Първо, аз съм писател. Мисля, че трябва да бъда ангажиран с пределите на своите сили, да изразявам дълбокото, емоционалното и точно това, което чувствам/ мисля/вярвам и да използвам всичко, което имам като ресурси. Не ме възпирайте от изкуствени граници между видовете изразяване. Трябва ли да използвам специфичните средства на трилъра, фентъзито, еротиката и т.н…. Имам идея, смятам я за ценна и искам да я споделя с другите, защото тя не би могла да се изрази, ако съм я крил. Трябва да й намеря най-хубавите дрехи, да я заведа на бал. Греъм Грийн, един от моите идоли, нарече романите си „забавления“. Проследявайки работата му, ти ясно виждаш, че не става въпрос за автоподтискане, а за ясна визия, че дълбоките идеи получават още по-голямо въздействие, когато са привлекателни.
А.Л. Имаш цяла книга, посветена на съвети към писателя в началото на негови път. Ако трябва да извлечеш есенцията само с няколко думи, да насърчиш, кои биха били те?
Д.У. Писането може да бъде едно от най-големите удоволствия на автора, независимо дали той е в самото начало на своя път, или е ветеран. При условие, че го прави с удоволствие. Ако успеете да добавите към приятното занимание и определена зависимост, това ще обогати живота ви. Разбира се, аз говоря за контролирана зависимост и по никакъв начин крайна. Никой не трябва да се отказва от живота си заради живота като писател. Писането, без мярка и баланс, може да бъде не много щастливо
[1] автор на научнофантастични произведения
източник: http://fanzin.clubsf.ro/interviu-cu-scriitorul-danut-ungureanu/
