Светът утре…
През последния месец на пазара се появи една особено любопитна и провокативна книга на нидерландския футуролог Ричард ван Хойдонк „Светът утре“, която, на места малко и в духа на научнофантастичното (както са се възприемали в миналото подобен тип текстове), се опитва да преосмисли, чрез наличните ресурси на настоящето, нашето бъдеще. През последните години на българския пазар се появяват немалко книги с подобна насоченост. Автори като Марко Пицути, Ювал Ноа Харари, Мичио Каку, Тим О`Райли, Люк Фери и др. проследяват развитието на технологиите, обществото и мястото на науката в настоящето и бъдещето.
Разбира се, в историята на науката не липсват подобен тип прогностични текстове и научни опити, разглеждани от тогавашното общество (става дума за началото на XX век) като „бълнувания на психически нестабилен човек“. Само ще вметна, че в началото на XX век учените почти единодушно твърдели, че полетът на апарати, по-тежки от въздуха, е невъзможен и че всеки опит да се построи самолет (да не говорим за ракета) е глупава работа. Подобен тип вълнения около развитието на научните идеи се случват в моменти, в които самите открития са в процес на реализация. Американският астроном Саймън Нюкомб написва статия, в която изключва възможността да се появи летателен апарат, който да бъде пригоден за продължително летене във въздуха.
По същото време обаче техническите средства за полет във въздуха са били вече налице. Статията извоюва голяма популярност едновременно с опитите на братя Райт (в тяхната велосипедна работилница) да прикрепят крила към бензинов мотор.
В началото на XX век се появява и книгата на Дж. Бернал „Светът, плътта и дяволът“ (1929). В тази тънка книжка авторът стига до заключението, че многобройните ограничения, присъщи на човешкото тяло, могат да се преодолеят само с помощта на механични приспособления и протези. В днешно време идеята на Бернал не изглежда толкова абсурдна, защото вече имаме изкуствени сърца, бъбреци и др.
Няма да се задълбочавам в представянето на идеите на Бернал, само ще цитирам откъс от неговия текст:
…решителната стъпка ще дойде, когато разширим чуждото тяло в действителната структура на живата материя. Паралелно с това развитие се осъществява и промяната на тялото чрез намеса в химичните му реакции. (…) Но с развитието на хирургията и физиологичната химия за първи път се появява възможността за радикална промяна на тялото. Тук можем да продължим не като позволяваме на еволюцията да работи с промените, а чрез копиране и съединяване на нейните методи. (Bernal 1929: 14)
Научнофантастичните прогнози на Бернал се превръщат, няколко десетилетия по-късно, в идеология, подкрепена от интелектуалното и културно движение, наречено „трансхуманизъм“. Няма да се спирам подробно на трансхуманизма, защото той също има различни отношения към създаването на бъдещ свят с помощта на технологичните иновации. Само ще спомена движението „Русия 2045“ (създател е Дмитрий Ицков), регистрирано през 2011 година. В хода на проекта „Безсмъртие“ е планирано изграждането на аватар – изкуствено тяло, което първоначално ще бъде управлявано със съзнанието от разстояние. Втората стъпка е пренасянето на мозъка в изкуствения аватар. Когато аватарът се износи, информацията от човешкия мозък ще бъде прехвърлена в изкуствен мозък, нанооблак или холограма. Тепърва ще става ясно дали е възможно съществуването на човешки мозък в изкуствено създадено тяло. Бернал също предлага хипотеза, отново в същия манифест, как би могло това да се осъществи.
Примерите за подобен тип футурологични текстове, за възприемането на идеята за дадено изобретение като налудничава (както беше споменато за летателния апарат), не са малко, но ще се огранича само до гореспоменатите. Благодарение на творческия потенциал на някои учени (за добро или за лошо) да дават смели прогнози за бъдещето, науката постепенно асимилира техните „научнофантастични творби“ и доразвива, осъществява със съвременен технически инструментариум вековната мечтата на човека да преодолее собствените си граници.
Книгата „Светът утре“, разделена на 9 глави, се опитва да обхване най-важните области от нашия живот. Уводната част директно въвежда читателя в ускоряващото се съвремие. Бързината, по думите на Хойдонк, с която технологиите променят живота ни, е забележима.
Все една танцуваме върху вулкан, който всеки момент може да избухне. Скоро ще се радваме на по-голямо благосъстояние, по-добро здраве и неограничен интелект, с който ще решаваме всички проблеми на света. (Хойдонк, стр. 8)
Медицина „НАПРАВИ СИ САМ“
Бъдещето постепенно ще измести фигурата на лекаря от обгрижването на здравословното състояние на човека. Технологията, в лицето на приложения, вече е в състояние да предложи бързи и лесни начини за диагностика и лечение. Е-здравето ще предизвика революция. В работата на лекарите и сестрите вече са навлезли компютърни приложения и програми, с които те поставят диагнози, информират или следят пациентите. Намираме се едва в началото на нова вълна в здравеопазването, защото възможностите на дигиталните медицински грижи са неограничени. Умни хапчета пътуват по свои пътища в човешкото тяло, за да събират информация. От 3D принтера ще се появяват органи с необходимите характеристики.
Вече няма нужда да ходим до болниците, за да получим диагноза на своите заболявания. Хората получават възможност, докато си седят в креслото, да използват технологии и приложения, с които много прецизно да следят здравето си и които (забележете!) да им показват какви мерки да вземат, за да бъдат здрави.
Според агенция Research2Guidance през 2016 г. по света са инсталирани три милиарда подобни приложения. Подобни приложения са полезни за намаляване на медицинските разходи. „Дистанционните медицински сестри“ също са по-евтини, отколкото тези край леглото. Вече имаме на пазара говорещ медицински апарат – iWatch на Apple например, който събира и изпраща медицинска информация от и към потребителя и освен това дава различни съвети. Същата апаратура може да те обучи да извършваш определени манипулации.
Някак вече почти сме готови (може би след около 10-20 години) да „преодолеем“ години обучение, изискващо да станеш лекар, и да се самообразоваме в медицинската професия. Можем да използваме услугите на говорещи термометри; пластири, подаващи сигнал щом раната под тях заздравее. В бъдеще нанороботите ще играят важна роля при анализирането на вътрешното състояние на човешкото тяло. В същото това бъдеще намиращите се в кръвоносната ни система нанороботи ще успяват да се намесят още преди да се развие болестта.
Между другото, наноробитите все повече навлизат във всички сфери на нашия живот. Ще направя леко отклонение към едно изследване на Ерик Дрекслер (американски инженер, станал известен с популяризирането на нанотехнологията), което също е прието много положително от привържениците на трансхуманизма. В своето изследване „Двигатели на сътворението“ (1986) Дрекслер изгражда теория за възможната нанотехнологична революция:
Ще използваме молекулярната технология, за да се погрижим за здравето (…). Болните, старите и ранените страдат от неправилно подреждане на моделите на атомите (…). Устройствата, които могат да пренареждат атомите, ще могат и да ги настроят правилно. Нанотехнологията ни позволява да направим фундаментален пробив в медицината. (Drexler 1986)
Вероятно скоро и мечтата на Дрекслер за нанотехнологична еволюция на човешкото тяло ще се окаже не толкова далечна. Пътят на моделиране на човешкото тяло преминава през различни форми на псевдосоматичност – замяна на отделни части на тялото с изкуствени, които са по-съвършени при събирането и доставянето на сетивна информация до мозъка, както и при изпълнение на неговите команди за движение на тялото, а в крайна сметка – и през т.нар. телесно протезиране.
Научнофантастичните сюжети, разгръщащи прогностични визии за бъдещето, вече нe ни се струват толкова невъзможни. Всъщност пренасянето на човека в бъдещето и моделирането му посредством технологична намеса се визуализира от авторите на научна фантастика не просто за да разкрият мощта и възможностите на науката, а по-скоро да насочат човешкото познание към дозата смиреност и уважение спрямо природата, съществени за емоционалното и духовно развитие на личността и обществото.
Какво се случва с навлизането на технологиите в хирургията? На този етап от развитието на хирургията роботите не могат да оперират самостоятелно, но при определени интервенции вече са приложими като асистенти на хирурга. Da Vinci е пример за такъв операционен робот. В България има четири такива робота, с които се работи в болници в Плевен и София. За да навлезе в тялото с роботизираната ръка, са нужни само малки разрези. В бъдеще ще е необходим един-единствен разрез, след което змиеподобните ръце, без намесата на хирурга, сами ще навлизат в тялото.
Прекрасният нов свят
Природата е заложила в човешкото тяло механизми, които му позволяват да се възстановява от само себе си, така че да продължаваме да живеем. С напредването на възрастта обаче системите, които поддържат това възстановяване, започват да се изтощават, а това довежда до край на нашето съществуване. Вековната мечта на човека да преодолее собствените си телесни граници (и да постигне безсмъртие) вероятно не е толкова далечна алтернатива. Да се преборим с тази „гниеща плът“, в която е затворена нашата същност! Терапевтичните процедури в посока на подобряване на човешкото съществуване са вече налице. В САЩ, пише Хойдонк, проф. Тиодор Бергер работи върху чип, който да поеме функцията на увредените мозъчни клетки при пациенти с болестта на Алцхаймер. Същият този чип може да премахва последиците от травматични преживявания, например при ветерани от войната.
В процес сме на изработване на все по-съвършени бионични крайници и протези, разширяващи човешките способности. Още през 2015 г. Blatchford въвежда бионична протеза за крака. От въвеждането ѝ досега са продадени стотици протези. В тази част от книгата авторът изрежда още чудновати открития, които постепенно ще навлязат в човешкото тяло и в един момент ще поемат работата на органи като сърце, дробове, стомах и др.
Бъдещето ни предлага и друго – вечен живот! CRISPR-Cas е метод да се идентифицира ДНК. Чрез него в близко бъдеще ще е възможно бързо, евтино и прецизно да изключим или заменим някой свой ген. На този етап британски учени използват този метод за ембрионални модификации и теоретически вече биха могли да създават генетично манипулирани хора. Освен това в близко бъдеще, благодарение на развитието на биотехнологиите, ще избираме за нероденото си дете измежду стотици наследствени характеристики, сред които пол, телосложение, цвят на косата, очите и кожата. Първите опити за клониране на живи същества се осъществяват няколко години след появата на романа на О. Хъксли „Прекрасният нов свят“ (1932, бел. прев. 1990). През 1938 г. Ханс Спеман (Германия) използва ядрото на саламандър за създаване на идентичен близнак. След това знаем, че през 90-те години се появява овцата Доли – първият бозайник, клониран от клетки на възрастно животно по метода ядрен трансфер.
Различни спорни техники дори ще позволят на учените в бъдеще да влияят на личността, поведението и нивото на интелигентност. Това буди и съответните етични въпроси, но на тази тема са издадени у нас и немалко книги, които ще спомена за по-подробно навлизане в спецификата на биоетиката: „Раждането на биоетикита“ (1988, бел. прев. 2011) на Албърт Р. Джонсън. Разбира се, появяват се и български изследвания в тази посока – „Граници на биоетиката“ (2013) на Валентина Кънева; „Биоетика“ (2013) на Силвия Александрова; „Етика в света на биотехнологиите“ (2009) на Станка Христова и др. Много интересна книга е и книгата „Пазаруване на тела: превръщане на телесните части в печалба“ (2011) на Дона Дикенсън.
Един от начините да надхитрим смъртта е да се оставяме да ни „замразят“ (крионика). Тогава медиците ще могат пак да ни размразят и лекуват, когато се появят нови технологии за пълното ни възстановяване. В тази посока е любопитен романът на Дон ДеЛило „Нула К“ (2016), а за намесата на нанотехнологиите в човешкото тяло – „10-9“ (2007) на Николай Теллалов. Разбера се, само ще спомена и „Кървава музика“ (1985, бълг. прев. 1997) на Грег Беър.
При крионичния процес има твърда процедура. Лекар установява дали кандидатът е клинично мъртъв и след това разрешава пациентът да бъде включен към апарат за командно дишане, за да се раздвижат кръвообращението и кислородната обмяна. Охлаждането започва, когато му влеят противосъсирващи средства. През сънната артерия или през тази в слабините в кръвта се добавя нещо като антифриз, за да се гарантира, че при ниски температури няма да се образуват кристали, а лед, така че да не се увредят живите тъкани и органи. Според Alcor – американска организация за крионика, ние сме в състояние да спрем живота и отново да го стартираме, ако базисната структура на тялото остане запазена.
Бъдещето ни предлага и други начини да се съхраним за „по-добри времена“. Качването на спомените ни, а може би и цялата душа, на сървър или на твърд диск, за да продължим да съществуваме вечно в дигитална форма и да подлежим на „възкресение“. Фирмата Etermine вече работи върху метод за дигитално запазване на починалите приятели и роднини, като запаметява в общ профил актуалните им прояви в социалните медии. Посредством него можем в генеричен чатбокс да разговаряме и да чатим с починалите си близки и приятели.
Моят дом е моята крепост
Представете си „жива къща“. Вече можем чрез мобилно приложение на смартфона да включваме и гасим лампите или записваме телевизионни програми, когато отсъстваме. В един момент тези приложения, без наша намеса, ще знаят какво точно да правят, посредством непрекъснато следене на моделите ни на поведение, навици, местоположение, като се учат от тях. Къщата ще се грижи за битовите дейности и същевременно ще наблюдава нашето здраве, ще вдига тревога, ако паднем или получим удар, или пък ако някъде има теч на отровни вещества.
Още през 1989 г. ученият Шрийт Титулар представя визията си за къщата на бъдещето. В тези времена Титулар предсказва идването на бързия интернет и на дигиталния асистент. Бъдещето се грижи и за нашата красота. Panasonic разбаротва виртуални огледала, обръщащи внимание на неравности по кожата и лицето. С авангардни, вгръдени 3D скенери и камери огледалото бързо може да забележи сърдечно-съдови болести, мозъчни смущения, диабет и др. Освен това потребителите му ще могат да изпробват разнообразни видове грим и да експериментират с прическите.
В дома на бъдещето е изключително важна и спалнята. Първите умни интерактивни легла междувременно вече надскочиха етапа на разработка. Леглото „Белуга“, което се появява на пазара през 2016 г., има пневматична система, която измерва натиска на тялото върху различни части на матрака и съобразява с него твърдостта на леглото. Освен това то е снабдено с масажна система и локално осветление, управлявано чрез сензор за движение, което автоматична се включва, ако станеш нощем. Сензор против хъркане управлява пневматична пружина, движеща нагоре-надолу възглавницата, докато хъркането престане.
В тази част на книгата авторът е отделил внимание и на хладилник, който автоматично ще поръчва покупките и др. подобни уреди и приспособления за дома на бъдещето.
Разбира се, следващата част от главата е свързана с града на бъдещето, но тук единствено ще представя откъс от изводите на Хойдонк: „Ние сме социални същества. Затова градовете трябва да създават удобни физически пространства, да улесняват взаимодействието, което прави възможно иновациите, изкуството, културата и икономическата дейност.“ (Хойдонк 2019: 105)
В следващите си глави има интересни наблюдения върху транспорта и пътуването: за самоуправляемите коли, за взаимодействието между колата и човека, за свят без шофьори, за бъдещето на космическите полети и др.
Бъдещето и новите професии
Това, което за мен е интересно, е свързано с работата в бъдещето. Все по-често технологиите ще ни измъкват работата от ръцете. На този етап е трудно да се определи кои професии ще изчезнат (в по-голямата си част) и в кой точно сектор. Екип от учени от Future of Humanity Institute на Оксфордския университет е провел във връзка с това анкета с 1634 интелектуалци и индустриални специалисти по изкуствения интелект (ИИ). От отговорите на 352-мата реагирали експерти проличава, че повечето очакват ИИ до 2024 г. да е победил хората в областта на превода. Професии като шофьор, касиер, фермер, фабричен работник ще бъдат изместени от изкуствения интелект. Постепенно ще отпаднат и професии като овчар, хирург, пилот, журналист и др., отново благодарение на изкуствения интелект.
Ще се появят нови професии! Неизбежният процес по изчезването на някои професии определено ще изисква квалификация и образование за нови професии.
Любопитна се оказва професията, свързана с мениджмънта на дигиталното умиране. Да, не се шегувам! Бъдещето ще създаде необходимост от хора, които да направляват дигиталната ни смърт. Ако ни сгази трамвай, кола (ако умрем!), дигиталният ни живот просто ще продължи. Всичките ни акаунти в социалните мрежи ще останат в пространството. Ако не сме се сетили да упълномощим близките си да ни съберат и съхранят информацията, можем спокойно да се доверим на търговски мениджър, който ще съхрани наши снимки, документи и др., запазени в социалните мрежи, и ще ги предостави на любимите ни хора.
С навлизането на технологиите в нашия живот е необходимо да се появи и психолог за роботи. Неотменна задача на психолога ще бъде да усъвършенства учебните шаблони на робота, за да може в един момент машината сама да се коригира. Други интересни професии, които бъдещето ни предлага, са: техник свръзка, съдебен психолог за изкуствения интелект, планетозащитник, ментор и анализатор на машини и др.
В бъдещето роботите ще превземат целия ни живот. Ще се появят болничните роботи, роботи охранители, аграрни роботи, робот корабочистач и др. Образованието постепенно ще започне да се променя и да се моделира спрямо потребностите на бъдещето. След няколко десетилетия няма да имаме нужда от счетоводители, данъчни консултанти, секретарки, складови работници, защото роботите ще поемат тези задължения.
Необходими са нови и по-гъвкави учебни системи. Въвеждат се интерактивни методи на обучение: видеоигри, ученето вкъщи с онлайн материали, виртуалното асистиране за проучвания и др. Вече съществува МООС (Massive Open Online Courses). Харвардският университет и Масачузетският технологичен институт вече са раздали 245 000 свидетелства от подобен тип обучения.
Генерация Z расте заедно с роботите! Това са децата, младежите и възрастните, родени между 1992 г. и сега. Те вече са свикнали с технологиите за лицево и гласово разпознаване и управляват с жестове най-различни апарати. Изследователи от университети от цял свят са създали виртуални ученици, които впоследствие биват обучавани от истински ученици по предмети като география и история. Един пример е Betty`s Brain („мозъкът на Бети“). Бети показва на екран какво разбира от онова, което са и преподали истинските ученици.
В последните глави на книгата авторът е насочил вниманието си към устойчивото развитие в утрешния свят, киберсигурността и други подобни любопитни перспективи, които настоящата наука разработва, за да осигури по-спокойно и щастливо бъдеще на човечеството.
Книгата предлага изключително богата информация за наличните технологии, бъдещите им перспективи и най-вече – начините, по които човекът се вмества в картината на един бъдещ свят, в който дори безсмъртието вече не е мираж. Горещо я препоръчвам! Доколко обаче това ще се осъществи, тепърва ще разберат следващите поколения, а може би и самите ние.
Използвана литература
Bernal. J. D. The World, the Flesh & the Devil. – Foyle Publishin, 1929.
Drexler, E. Engines of Creation: The Coming Era of Nanotechnology. – Anchor, 1986.
Хойдонк, Р. Светът утре. – София: Кръгозор, 2019.
