Най-добрите научнофантастични книги за 2019 г.
Том Хънтър е директор на наградата Arthur C. Clarke Award, връчвана ежегодно за научнофантастични книги, публикувани за първи път във Великобритания. Наградата е учередена с дарение от Сър Артър Кларк през 1987 г., а първият приз е връчен на Маргарет Атууд за книгата „Разказът на прислужницата”.
Като директор на Arthur C. Clarke Award вие сте в правилната позиция да кажете, дали 2019 г. беше добра за научната фантастика?
Беше добра година, рекордна за нас по брой заявки – 124 книги бяха изпратени на нашите съдии от 46 издателства и самостоятелни автори. Наблюдаваме тенденция заявките за наградата да се увеличават през последните години – от около 33 книги преди 13 години до числото, което имаме днес. Мисля, че това показва и голямата промяна в начина, по който изателите започнаха да гледат на фантастиката през годините. Най-после този жанр получава признание на комерсиално, артистично и творческо ниво.
Да поговорим малко за категоризацията на книгите. Като погледна списъка с последните наградени книги, забелязвам автори и заглавия, които не се квалифицират стриктно като научна фантастика – например книгата на Колсън Уайтхед „Подземната железница”, която печели приза през 2017 г. Бихте ли казали малко повече за дефифиницията „научна фантастика” и какво включва тя?
Ако се върнем назад към създаването на наградата, Артър не искаше това да е приз, който се връчва за „най-добрата книга-подобна-на-тази-на-Артър”. Той искаше да се гледа по-широко на фантастичното, а и самият феномен на научната фантастика е труден за дефиниция – малко е на принципа: „Ще го позная, като го видя”. Фантастиката е много неща – алтернативна история, близко или далечно бъдеще, космическа опера, планетарен романтизъм, утопия и антиутопия, кибер пънк и това не е пълният списък. В началото имахме сериозни дискусии по темата с категоризацията. Забелязахме, че хората често казваха за нашата награда, че журито избира книгите според литертуроведски принципи, присъщи на други награди като The Man Booker Prize, например. Според публиката, това отклонява вниманието от научнофантастичните идеи в книгата за сметка на формалните литературни качества.
Да погледнем списъка с номинираните книги за 2019-а. Да започнем със „Семиозис” на Сю Бърки, където се разказва за няколко поколения заселници на нова планета, сблъскали се с интелигентен живот.
Да, това е книга по темата за първия контакт. Класика за научнофантастичния жанр: човечеството във взаимодействие с друга разумна форма на живот. Това е първият роман на Бърки и сме много щастливи, че е сред номинираните.
Наскоро ме изненада коментарът на Иън Макюън, че научната фантастика днес се интересува повече от възможността за „пътуване със скоростта на светлината, умножена по десет, в антигравитационни ботуши”, отколкото от „човешките дилеми”, поставяни от новите технологии.
Всъщност отговорих учтиво на този коментар в Tweeter. В общи линии написах, че се надявам такава книга да бъде предложена на нашето внимание и да имаме достатъчно основания да я класифицираме като научна фантастика. Но също бихме се радвали да му предложим голям набор от книги, които разглеждат именно въпроса, поставен от него. Такива коментари се появяват от време на време и са плод на един вид литературен снобизъм.
Да преминем към книгата „Revenant Gun” на Юн Ха Лий, която е заключителната от трилогията „Machineries of Empire”.
Това е класическа космическа опера с математическа изненада. Трудно е да се обясни накратко, но цялата поредица се завърта около нещо, наречено „календарна математика”: универсално движещ се календар за цялата вселена позволява на корабите да извършват дейностите си, позволява и появата на цял арсенал екзотични оръжия. Това е вселена, управлявана от различни фракции, които са в борба по между си: армия, математически департаменти, които отговарят за следенето на календара… а тайните служби сякаш дърпат конците на всичко. Книгата не е трудна за четене, но те хвърля в дълбокото. Налага се да си проправиш път между странни, но очарователни концепции, които оставят доста работа на въображението. Но Юн е математик, което те кара да предполагаш, че описаното от него, всъщност би проработило. Неговата трилогия е номинирана за още няколко литературни награди.
Исках да отделим малко място на термина „космическа опера”. Доколкото разбирам, това е малко негативно обагрено понятие. Забелязва ли се по-голямо приемане на този тип книги във фантастичната общност напоследък?
За мен космическата опера е като рок музиката. Тя е отношение, стил, набор от акорди, ясно разпознаваема, но в същото време и постоянно обновяваща се. Напълно способна да впечатлява както хората в тези среди, така и онези извън тях. Когато кажеш рокендрол, всички знаят за какво говориш. Рокът е мъртъв, да живее рокендрола… горе-долу това е ситуацията и с космическата опера.
Да преминем към „Frankenstein in Baghdad” на Ахмед Саудави, където чудовището на Мери Шели е пренесено в окупиран Ирак.
Това е преводна книга, една от малкото номинирани за нашата награда, но пък също номинирана за Booker International Prize. Книгата се позовава на произведението, смятано за прародител на цялата научна фантастика, но отива много по-далеч. За нас беше интересно да видим, как митът е претворен и използван, за да се разкаже чрез него за конфликта в Багдат.
Целенасочено ли не селектирате фентъзи книги за Arthur C. Clarke Award?
Да, все пак Артър Кларки пише научна фантастика и е логично наградата на негово име да селектира само този вид произведения. Но това, както знаете, е хлъзгава територия и често подбираме романи, които се калсифицират някъде между фантастиката и фентъзито, като сагата „Игра на тронове“, например.
Следващата номинирана книга за 2019-а е „The Electric State” на Саймън Столенгах.
Авторът е добре известен илюстратор в областта на фантастиката. В момента се подготвя и мини сериал в осем епизода по една от по-ранните му книги, с участието на Ребека Хол. Но „The Electric State” е най-значимото му произведение засега, то съдържа и над 100 негови илюстрации. Това е и първата илюстрирана книга, номинирана за наградата. В миналото сме получавали и други, но не стигнаха до класирането. Имаше много дискусии около тази номинация от самото начало, когото получихме ръкописа в плик: достатъчно дълъг ли е, за да бъде роман; историята наистина ли се отличава с нещо; не разчита ли прекалено на визуалния елемент? Arthur C. Clarke Award е за най-добър научнофантастичен роман, така че трябваше да отчетем, дали са налични всички елементи в това произведение: „роман”, „научнофантастичен”, „най-добър”.
Да обърнем поглед и към „Rosewater” на Таде Томпсън.
Тази книга създаде доста шум още с излизането си и е първата от престояща трилогия. Вече е носител на наградата Noma Award за африкански научнофантастичен роман и е номинирана за още няколко други награди. Това е киберпънк роман, като действието се развива в близкото бъдеще в Африка. Киберпънкът е клише в днешно време, но тук имаме още извънземно присъствие, което е кацнало, или се е появило, или може би дори е завладяло Африка… Много трилогии са били номинирани за наградата, но тази книга беше селектирана изключително бързо и единодушно. Книгата съдържа всичко, което феновете на научната фантастика търсят днес.
Стигаме и до последната номинация – „The Loosening Skin” на Алия Уайтли.
Книгата е страхотен пример как научната фантастика би могла да промени само един аспект от реалността и после цялото повествование да се завърти около това. В романа хората могат да сменят кожата си като змиите, а също и някои други части от телата си. Как бихме използвали тази отправна точка, за да говорим за човешкото? Технически, ние обновяваме постоянно кожата си, а мозъците, с които сме се родили не остават същите. Променяме се постоянно. Мислим за себе си като за относително постоянни същества, но всъщност сме в непрекъснато обновяване, докато сме живи. Книгата има фантастична концепция и е много добре написана. Алия е сред писателите, които самите писатели си препоръчват един на друг. И въпреки че романът й е с много малък тираж и името й е неизвестно за повечето хора, тя е автор, чиято слава се носи от уста на уста.
Интервюто е преведено със съкращения от www.fivebooks.com
Tags: Frankenstein in Baghdad, Revenant Gun, Rosewater, The Electric State, The Loosening Skin, Артър Кларк, Игра на тронове, Иън Макюън, космическа опер, рокендрол, семиозис, Сю Бърки, фентъзи
