Женските умове оформят научната фантастика още от зората на жанра. Често се твърди, че „Франкенщайн” на Мери Шели е един от първите фантастични романи, занимаващи се с последиците от технологичното развитие, които започват да се изплъзват от контрол. Жените продължават да допринасят за развитието на този тип литература и до днес, а тук ви предлагаме списък на някои от най-значимите дами в историята на жанра. Авторите, които сме подбрали се различават значително в стиловете и в интересите си към фантастичното – някои се придържат по-близо до научните открития на своето време, а други оставят ума си да ги води към теоретични пътувания до края на времето и пространството. Някои ще ви въвлекат във фентъзи светове и епични приключения, докато други използват умело своя проучвателен потенциал, за да създават нови раси и планети.
Н. К. Джемисин
Многократнен носител на наградата Hugo, Н. К. Джемисин се е утвърдила като една от най-вълнуващите писателки в жанровете фантастика и фентъзи. Много от нейните романи са определяни като „постколониална” научна фантастика, а Джемисин изгражда фантастични светове по нови и оригинални принципи. Друга силна черта на нейната проза е майсторското създаване на характерите и динамиката на повествованието. Наскоро правата върху романа й „Петият сезон“, разказващ за свят, съсипан от земетресения и хора, които могат да контролират стихиите, бяха закупени от телевизионния канал TNT. Скоро очакваме сериала по книгата. Джемисин започва да пише фантастични произведения след 30-та си година и към момента е активен автор.
Камерън Хърли
Камерън Хърли е едно от набиращите популярност имена във фентъзито през последните години, най-вече защото не се страхува да преминава границите на познатото. Нейната първа голяма творба, трилогията „The Bel Dame Apocrypha“ (2011) е смела и мрачна приказка за бивш санкциониран от правителството убиец, превърнал се в ловец на глави, който трябва да се справи с една последна работа. В свят, който е формиран от генетично модифицирани насекоми, сега Nyx става един от най-завладяващите герои, които фентази жанрът е виждал. Хърли взима някои познати теми и клишетата от научната фанастика и ги унищожава с енергичност, експертност и с рядко описателен език. За съжаление книгите й не са превеждани на български.
Джоана Ръс
Родена в Бронкс, тя учи в университета Корнел, а след това и в Йейл, като получава бакалавърска степен по английски и магистърска в областта на изящните изкуства. Била е студентка на Владимир Набоков и в началото на 70-те години на 20 век започва работа като професор по английски език в Университета Вашингтон, Сиатъл. Тя става известна не само като писател, но също като есеист в областта на модерния феминизъм и литературната критика. В кариерата си тя публикува над петдесет есета, характеризиращи се с гореща смес от гняв и остроумие. Художествената литература на Ръс разглежда проблемите за пола и секса, а романът „The Female Man“ (1975) е различен от което и да е научнофантастично произведение – историите на четири жени от различни светове се пресичат по странен начин, а от тях се изисква да влизат в нови роли. Романът определено разширява идеята за това какво може да предложи научната фантастика.
Андре Нортън
Родената в Кливланд, Андре Нортън е една от първите дами, които се престрашават да влязат в научната фантастика в началото на 20-ти век. За да я приемат по-лесно и за да се конкурира по-успешно на пазара, тя пише под мъжките псевдоними Андрю Норт (Andrew North) и Алън Уестън (Allen Weston). Тя пише в жанровете научна фантастика, фентъзи, хорър, фантастичен приключенски роман и исторически роман, публикува разкази в повечето от големите литературни списания през 50-те години. Нейната работа е впечатляваща и по обем – тя създава над 130 романа и почти толкова кратки истории. Много от тях споделят общи теми – за самотния авантюрист, за ритуала на съзряването, който не е изцяло онова, което изглежда. Работата на Нортън е адаптирана като основа на филмовата класика „Господарят на животните” (1982).
Октавия Бътлър
Една от най-харесваните авторки в историята на научната фантастика – Октавия Бътлър, ни оставя наследство от впечатляващи и вълнуващи произведения. Дъщеря на цветнокожа икономка от Пасадена, Калифорния, Бътлър е била изложена на класова и расова дискриминация от ранна възраст. Майка й купува пишеща машина Remington, когато Октавия е на десет години и тя започва да излива преживяванията и размислите си на хартия. Писателската й кариера започва, когато по време на творчески семинар се запозна с Харлан Елисън, който купува историята й „Child Finder” за антологията „Last Dangerous Visions”. Фантастиката на Бътлър често се занимава с темите за неизбежността на промяната, с нестабилността на социалната йерархия, с недостатъците и слабостите на хората, без значение към колко напреднала цивилизация принадлежат.
К. Дж. Чери
Дори през през 70-те години на 20 век много дами продължават да пишат под мъжки или полово неутрални имена, за да избегнат дискриминация. Така Каролин Джанис Чери се превръща в К. Дж. Чери. Тя е известна с невероятната дълбочина, която влага в своите измислени светове, внимателно изработва всеки аспект, за да бъде правдоподобен, но и достатъчно уникален. К. Дж. Чери написва голям брой фантастични романи и около 10 фентъзи романа. Тя е трикратна носителка на награда Хюго – за най-добър разказ „Касандра“ (1979), както и за романите „Светът на Пел“ (1982) и „Сайтин“ (1989).
Малка Олдър
Тя е смятана за изгряваща звезда в научната фантастика на 21 век. Дебютният й роман „Infomocracy” излиза през 2016 г. и предлага смразяващ поглед към бъдещето на нашия изключително свързан свят. Опитът й в хуманитарни акции в Африка й дава отправна точка за романа, в който географските граници са безсмислени, а цялата човешка цивилизация се събира в „микродемокрации“, които се конкурират помежду си. Контролът върху света се случва чрез Информацията, предоставяна от предполагаемо неутрална организация. Научната фантастика често съдържа политическ и проблеми, но Олдър се концентрира над това как нашите собствени системи ще доведат до провала на цивилизацията в бъдеще. Книгата е първата от предстояща трилогия.
Урсула К. Ле Гуин
Тя е сред най-влиятелните съвременни фентъзи автори и едва ли името й е непознато за някого. Урсула Ле Гуин е носител на наградите Hugo, Nebula, Locus и World Fantasy Awards. Тя изпраща първия си фантастичен разказ в едно литеартурно списание, когато е само на 11 години. Пробивът й като писател идва през 1969 г. с романа „Лявата ръка на мрака“ и бележи началото на нова прогресивна ера в научната фантастика. Прозата й изобилства от антропологични теми, често включва религиозни, социални и психологически аспекти.
Ариел Джаникян
Дебютният роман на Ариел Джаникян „The Office of Mercy“ (2013) е вълнуваща и стряскаща антиутопия, която представя нов поглед върху бъдещето. В едно малко общество, затворено под специален купол, учените отчаяно се надпреварват да направят хората безсмъртни. Дивите мъже и жени извън купола се осланят на „Службата на Милосърдието“, която ги убива по хуманен начин, за да прекрати страданията им. Когато Наташа, работеща на ниско ниво в Службата, се докосва до купола и получава възможност да разпитва за всичко, светът за нея се променя. Добре написан и етично сложен роман, това е сериозен дебют от млад писател, който има какво да каже.
Кони Уилис
Почитателите на класическата научна фантастика ще си спомнят славните дни на списанията за научна фантастика, където новите писатели и вече утвърдените имена се срещаха и развиваха гласовете си. Кони Уилис е една от най-плодотворните и харесвани писателки на фантастични разкази през 70-те и 80-те години. Тя е носител на известните награди Hugo и Nebula за много свои произведения. Няколко от творбите й включват модерната в края на 80-те години тема за пътуване във времето – разказът „Fire Watch“ (1982), романите „Книга за страшния съд“ (1992), „To Say Nothing of the Dog“ (1998) и „Blackout/All Clear“. И четирите произведения печелят награда Hugo, а всички без „To Say Nothing of the Dog“ – и награда Nebula.
Материалът е по информация от www.geek.com