Altered Carbon е амбициозен и бляскав, напукан и забавен

Когато научнофантастичният сериал на сестрите Уашовски (Sense 8) бе свален от екран, феновете, които шумно отказваха да приемат, че любимото им шоу приключва толкова внезапно, направиха петиция. Но макар и да бе харесвана продукция, въпросът за „Нетфликс“ се сведе до космическият бюджет на сериала. До втори сезон епизодите струваха по 9 милиона на парче, съвсем малко под блокбъстъра „Игра на тронове“, а нишовата му аудитория не бе достатъчно добър аргумент за подобна инвестиция.

Провалът на сериала – в комплект с грандиозния финансов крах на „Валериан“ и „Блейдрънър 2049“ пред последната година – свидетелстваше и за един по-голям, жанров проблем. Освен ако не идеше реч за добре изпитан франчайз (като „Междузвездни войни“), светоизграждащата научна фантастика не успяваше да пробие отвъд посветената си публика.

Това прави и последният опит на „Нетфликс“ интригуващ риск.

Става въпрос за адаптацията на киберпънк романа на Ричард Морган – „Суперкомандос“. Действието в него се развива в бъдеще, в което нашите умове биват съхранявани в „купове“, или дискове, вградени в тила. Това обезценява телата до прости „облечки“, поради което традиционната смърт е сведена до движение от една торба месо в друга. Такеши Ковач е груб наемник, който се буди 300 години, след като облечката му бива отстранена, само за да открие един доста по-различен свят и себе си – в едно доста по-различно тяло (Джоел Кинаман от „Къща от карти“ и „Убийството“). На Такеши му е предложен особен избор: да прекара остатъка от съществуването си зад решетки или да разкрие „убийството“ на най-богатия мъж на Земята.

Дори тези, които няма да бъдат грабнати от първия епизод на сериала, трудно ще отрекат амбициозния му размах. Макар и официални данни да не са публикувани, Кинаман споделя, че става въпрос за свят с три пъти по-голям бюджет от първите три сезона на „Игра на тронове“… което се вижда още от самото начало. Това е сериал, който не трябва да гледате на телефона си; заслужава си голям екран, за да може да се насладите на неоновото „блейдрънърско“ осветление и ексцеса на изобразения град. Всъщност един от големите проблеми на „малкоекранната“ научна фантастика е, че самите ние сме разглезени от всичко, което киното може да ни предложи, поради което и посредствените ефекти не ни трогват. Но макар и „Суперкомандос“ да не е на нивото на, да речем, „Блейдрънър 2049“, сериалът е доста сериозно подобрение на това, което по принцип се предлага.

Встрани от естетическите наслади има нещо особено привлекателно в нескопосаността на сюжета, който се люшка привлекателно между щедра голота, щедро насилие и щедра глуповатост (няма полумерки в бъдещето). Продукцията изглежда така, сякаш Пол Верховен би я отхвърлил, тъй като липсата на социален коментар няма да му хареса. Кинаман се справя добре с главната роля, физическото му присъствие е подходящо за по-тежките екшън елементи, но на места, на които сюжетът изиска по-голям натиск, той се проявява леко… невдъхновяващ. Като негов потенциален работодател Джеймс Пурфой е точно толкова превзет, колкото бихте очаквали, ако сте гледали някоя друга негова роля.

Диалозите варират от лоши („Някои хора просто трябва да бъдат убити“) до почти очарователно смахнати („Някога чувал ли си за пълно спектърно ДХФ дистанционно съхраняващ бекъп?“), но темпото е достатъчно бързо, за да накара по-глупавите елементи да изглеждат поносими. В сериала се чува ехото на толкова много научнофантастични филми, че човек би се запитал дали „Суперкомандос“ би намерил собствена ниша, която да му помогне да изглежда малко по-самобитно. Все пак с оглед на ранния етап, в който се намира, е освежаващо да се види сериал, несрамуващ се от собственото си кашкаво състояние. Спектакълът може и да е изтъркан, но блясъкът е ослепителен.

Бенджамин Лий

Tags: ,
Facebook