Цинизъм и антигероизъм: The Boys и сивите пъпки на отвращението
Няколко дни, прекарани на екран, бяха напълно достатъчни, за да могат “Момчетата” да се похвалят с висок рейтинг и добра зрителска рецепция. За онези, които за пръв път срещнаха мръсния отряд на Бъчър, този нов сериал се оказа свежо събитие; глътка въздух в спарения задух на супергеройското кино. Не кой знае колко по-различно беше кинематографичното преживяване и за другите – дългогодишните фенове на едноименния комикс, които от край време потриваха ръце и се надяваха на чудо. Опасението, че политическата коректност ще срине суровия имидж на любимото им заглавие и ще го принизи до празна пропаганда, се оказа почти толкова безпочвено, колкото беше и резонно. И тъй като суперсилните типове от край време се опитват да навлекат мантията на научната фантастика, за да се впишат в нейния регистър, е редно да продължим разговора за тях, без обаче да им признаваме това право; поне не толкова лесно.
“Момчетата” е цинична интерпретация на съвременната комерсиална митология, създадена и поддържана от комиксите за супергерои. Това е една история за мръсната страна на човечеството, за краха на неговата наивност и инфантилното удобство на идеологията. Там, където зрителят е свикнал да налага черно-белите си наративни модели, изригват сивите пъпки на отвращението, безпардоността и ужаса, а местата, предвидени за леки закачки и мръсен език, са почернени и огрубени от хумора на една реалност, или по-точно – от едно очакване за реалност, което добре улавя нещо от естеството на спектакъла. Век, в който зрителната консумация и илюзията за зрелище са отнели малкото действителност на онова, което искаме да имаме, не може да не бъде премерен с такива похвати, и е естествено, ако не похвално, че дадени продукти на изкуството успяват да го направят толкова добре.
Сериалът, съставен от осем епизода по около 45 минути, проследява борбата на няколко ренегати, обикновени хора, жертви на брутална неправда, които разбират, че под бляскавата фасада на героизма прозира нещо наистина зловещо. В свят, в който нацията се е редуцирала до общност от потребители, погълнати от пазарната фикция на фалшивите си идоли, бунтарите решават да открият истината и да потърсят реванш за своите загуби. Пътят им, разбира се, не е лек; той минава директно през Седемте – най-могъщите създания на тази планета (всъщност извратена пародия на Лигата на справедливостта). Разчитащи единствено на своите умения и късмет, Бъчър (Карл Урбан), Хюи (Джак Куайд), ММ (Лаз Алонсо) и Френчи (Томер Капон) се опитват да сринат най-голямата корпорация в историята и да разкрият мръсната тайна на едно старо престъпление, преди да станат поредна жертва на неговите последици.
По този параграф лентата намира много сходства с поредицата за “Стоманеното сърце” на Сандерсън, в която надарените със суперсили се оказват не герои, а злодеи, наложили контрола си върху света. Разликата е в метода – ако при Сандерсън силата действа опияняващо, но открито, то в “Момчетата” всичко бива сметено под килима на PR отделите и техните печалби. Героите, макар и привидно съвършени, са твърде порочни и земни; те са герои по професия, рекламни агенти на надеждата – и нищо повече; опит за редукция на комплексен (социален) проблем, който трябва да бъде сведен до “нещо просто, което може да се натупа или игнорира” (приблизителен цитат по комикса), за да не се ангажират хората с проблемите на действителния свят.
Отчасти на цената на тежкия екшън, донякъде за сметка на дребни неясноти, сериалът залага повече на психологизма, дълбочината на персонажите и напрежението, отколкото на пряката саморазправа, характерна за панелите, по които е базиран. Адаптацията на Amazon Prime – с други думи – е съвсем свободна, което в никакъв случай не накърнява интегритета на сексуалните сцени и кървавите бани. Билдунгселементът се подкрепя допълнително от актьорската игра и запомнящите се моменти, а динамичната конфигурация от характери, мотиви, перверзии и патологии придава особен чар на сюжета и неговите перипетии. Малко неща остават фиксирани; всичко се променя и омразата често преминава в съжаление, разбиране или ирония, така че читателите на The Boys да останат неподготвени, а зрителите – запленени.
Дали този ефект ще продължи и във вече обявения втори сезон, остава да видим след година.
Николай Генов
