Критически поглед

Началото на XX век е период, в който откритията и идеите на науката от изминалите десетилетия продължават да провокират учените към  навлизането на все по-сериозни полемики относно отношенията между човека и природата, между човека и космическото пространство и не на последно място – между човека и собственото му тяло.

Автор: И. М. Щефан

Превод: Елена Борисова

Още древните астрономи са забелязали особени обекти, които извършват странни движения по небосвода. Наричали са ги „скитници“ (или планети). На всяка планета са дали име –  Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. От планетите, които познаваме днес, са знаели и за Земята, макар че тогава никой не я е възприемал като планета

Автор: Джон Хънтингтън

Превод: Рени Янкова

Още през  XVII  и XVIII век много учени започват да се придържат към метод за решаване на проблеми, станал известен по-късно като „научния метод“.

„…и боговете се стекоха на свещената планина. Те се съгласиха с това: ние не трябва сами да кърпим света, който [се е продънил]. Позволете ни да посочим името на човека в тази мръсна работа и да му дадем силата на мисълта, думите и кръвта, за да [изгради] множество светове. Нека свърши тази работа под наше наблюдение, за да не [допуска мисълта] да ни смята за равни.“

„Академизмът“ в осмислянето на румънската научна фантастика се случва през 1950 година в изследвания, които са манифестни програми, контролирани от идеологическите зависимости на този период. Отвъд рамката на „културната революция“, представена през това десетилетие, фантастиката има мисия да „обучава хората да развиват вярата си в креативната сила на човека“.

На 12 февруари 1945 г. в румънския вестник „Официалният вестник“ се появява Закон 102 (той дава правомощия на партията да контролира всички издания), свързан с чистка в пресата, пряко ограничаваща правомощията на демократическата партия (по този начин тя бива бойкотирана от системата на цензурата, наложена от печатниците). През август 1945 г.

Мариана Тодорова е доктор по футурология и изследовател в Института по философия и социология към БАН. Има специализации по лидерство в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Член е на Световната академия за наука и изкуства. Участва в множество конференции за изследвания на бъдещето. През юли 2019 г.

- Вярваш ли в Бог?

- Като творец на всичко живо – да – отвърна Виктор, сякаш изричаше нещо естествено.

- А кой тогава е създал Бог?

- Човекът.

Ричард Докинс (роден на 26 март 1941 г.) е английски етнолог, еволюционен биолог и писател. Между 1995 и 2008 г. преподава в Оксфордския университет. Докинс става популярен с книгата „Себичният ген“ (1976), която популяризира генноцентричния възглед на еволюцията. През 2006 г. основава фондацията „Ричард Докинс за разума и науката“. Авторът е известен като откровен атеист.

Мирабела Курелар

Превод: Елена Борисова

Докладът е публикуван със съкращения.

Резюме