Магьосник сред вълшебници: среща на Мартин Колев с ученици от 119 СУ “Акад. Михаил Арнаудов”
На 15 ноември нашият екип с подкрепата на Деян Стаматов, директор на 119 СУ, както и на Гергана Бенева, класен ръководител на 6Г клас, имаше удоволствието да срещне Мартин Колев и ученици от 119 СУ “Акад. Михаил Арнаудов” в разговор за фантастичното, който протече малко нещо под формата на кръстосан разпит. Тази практика – да се изправят ученици срещу съвременен автор (или съвременен автор да се изправи срещу ученици) – определено дава своите ползи за литературата, защото, както пролича от самото събитие, провокира и оборва досадни стереотипи, грабва вниманието и влива жизнени сили в изкуството да създаваш и възприемаш текст (било то чрез други текстови форми).
Кой всъщност е Мартин Колев? За да преминем отвъд границите на клишето за младия автор, което твърде често сякаш изчерпва дадена писателска фигура, можем да заявим, че неговото присъствие в съвременната българска култура е най-доловимо чрез популярната му поредица “Софийски магьосници” (изд. “Сиела”). Извън тази серия обаче читателят би могъл да се запознае още с две негови по-ранни книги, в частност – два сборника с разкази. Мартин има и изяви в драматургията – пиесата му “Кроасан” спечели конкурс и бе поставена от Васил Дуев в “Театър 199”.
Впечатляващо обаче в случая беше не толкова неговото портфолио, колкото самото му отношение към писането; именно то спечели аудиторията и я накара да се почувства разбрана. Пред себе си публиката (доколкото тази активно ангажирана и участваща единица може да се припокрие с пасивната конотация на зрителя, заложена в сърцевината на самото понятие публика) видя четящ човек; човек, който е преди всичко страстен читател. Разбира се, не е тук мястото да се правят съпоставки с някои светила на химикалката, които сами разказват за собствените си подвизи в системата на българското образование. Но все пак си струва да се отбележи – макар и мимоходом, – че е наистина хубаво чукчи да чете. И е още по-хубаво, когато авторът знае за какво чете и може адекватно да реагира на чуждите интереси.
След срещата с пъстрата амалгама от ученици между шести и дванайсети клас гостоприемните учители въведоха нашия екип и автора в изключителната библиотека на училището, която дори в късния час (беше вече 18:30 ч.) гъмжеше от живот (с деца на по 7-8 години, които хаотично отваряха и разнасяха, четяха на глас и гледаха картинки!). За съжаление, това почти предизвика културен шок, тъй като, установи се, все по-рядко се случва някой да види книжен център в ролята на нещо повече от хранилище за стара хартия. Там Мартин остави като подарък и някои от своите книги.
Беше хубава среща и би било още по-смислено, ако тази практика продължи. Не е задължително само Дурмщранг да задава учебните стандарти за магия у нас.
Tags: fantasy
