Няколко бързи с Виктор Пелевин
Кузнецов, Сергей. Виктор Пелевин: Човекът, който управлява този свят.– В: Тера фантастика, бр. 1, 2001, с. 6-9.
“Когато се разделяхме, Пелевин напомни, че не ми е давал интервю.
– Но – попитах аз – мога ли да запиша нещо от това, което ми каза?
– Можеш дори това, което не съм казал – махна с ръка Пелевин, – само не разпалвай национални вражди и не оскърбявай религиозните изповедания.”
“Основавайки се на рейтингите на кандидатите за президент, те [Виктор Пелевин и компютърния магьосник Ugger] с помощта на компютърната програма Elastic Reality създадоха обобщен портрет на Президента на Русия, съставен от шестте най-популярни кандидати, взети с “тежест”, определена въз основа на допитванията на ВЦИОМ. Президентът получил името Ultima Тулеев, намекващо за “Крайната Туле” от античните сказания. В навечерието на изборите проектът беше показан по телевизията и отпечатан в “Независимая газета” и “Монд”. Жалко само, че беше късно да се издигне новият кандидат на изборите: без съмнение той би победил и Русия щеше да има първия в света виртуален президент.“
„Впрочем алтернативните варианти на съществуване преследват не само героите му. Буквално в един ден в две излезли от различни страни на океана рецензии са посочени различни години на раждането му – 1960 и 1967.
– Усещам – смее се Пелевин, – че имам един интервал от седем години, в който мога да живея.“
„– Не давам интервюта на никого, дори на „Файненшъл Таймс“. Работата е там, че в „Бостън Глоуб“ написаха за мен, че избягвам телевизията и не беседвам с журналисти. Всъщност мен в телевизията не са ме канили нито веднъж, но аз реших: щом пишат така, нека така и да бъде.“
“Веднъж, по време на следването си в Литературния институт, Виктор Пелевин се хванал на бас, че ще вземе всички изпити от сесията без подготовка и освен това на всеки изпит ще говори само за Аркадий Гайдар. Всичко вървяло добре чак до последния изпит по руска литература от XIX век, когато Пелевин изтеглил въпрос за “Бащи и деца”. Групата замряла в очакване. – За да вникнем в романа “Баща и деца”, ние трябва добре да разбираме фигурата на Тургенев – започнал Пелевин, – а това ще стане възможно само ако забележим, че Иван Сергеевич Тургенев е бил своеобразен Аркадий Гайдар на XIX век.”
“Пелевин е склонен да вижда особен смисъл дори в допуснатите грешки. Така в края на на знаменитата му повест „Принцът на Госплан“ вместо компютърното означение „В:>“ се беше появило „В>>“.
– Това са руни, трябва непременно да разберем какво могат да означават – казва Пелевин, наричайки подобни печатни грешки „мистични“.
