На 20.05.2019 година в Шуменския университет се проведоха традиционните “Епископ-Константинови четения”, които тази година отбелязаха 25-ия си юбилей. Конференцията бе събрана в рамките на един ден и бе разделена на две секции – една по филология (със заявени 15 доклада) и една по история (със заявени 7 доклада). В първата секция участваше и нашият екип.
Широкият тематичен спектър на секцията засегна множество и разнообразни области. В нея бяха четени текстове по старобългаристика (“Съществителни религионими в старобългарския превод на катехизестичните слова на свети Кирил Йерусалимски” на докторант Гергана Георгиева), текстове, свързани с актуални медийни явления (“Германия – отново “мръсна приказка”? Rammstein: Deutschland” на доц. д-р Антоанета Димитрова и “Deutschland на групата “Рамщайн” – послание с различен прочит” на д-р Гергана Герова), езиковедски текстове (“За комуникативните подаръци в общуването (върху примери от фатически емотиви, изразяващи комплимент в руската и българската речева практика” на д-р Надежда Стойкова, “Контрастивната лингвистика между преводознание и методика на чуждоезиковото обучение” на магистрант Атанас Ковачев), както и изследвания върху турския фолклор (“Приказни елементи в епоса Кьороглу (върху материали от азербайджанския, туркменския и узбекския епос)” и “Любовната тематика в турското народно творчество” съответно на гл. ас. д-р Неврие Чуфадар и на гл. ас. д-р Вежди Хасан). На научната фантастика бяха посветени три доклада – “Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX-XXI век” на гл. ас. д-р Рени Янкова, “Наука, провокация и научна фантастика” на д-р Елена Борисова и “Темпорални реализации на виртуалната реалност в научнофантастичната литература” на докторант Николай Генов. В рамките на докладите бе показан сайтът “Фантастика и бъдеще” с презентация на целия проект (“Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX–XXI век“, М30/2 от 13 декември 2018).
По време на дискусията прозвучаха множество въпроси, голяма част от които бяха свързани с визиите за бъдещето и съвременните опити за неговата реализация. Чуха се различни коментари, прогнози и наблюдения – доказателство, че художественото въображение е способно да постави реални етически питания, без това да му коства неговата свобода.
“Епископ-Константиновите четения” представляват добра възможност разнопосочните филологически матрици да се срещнат и заговорят, да се обогатят или поне да се ориентират към някаква обща научна посока. Това преплитане има вече дълга традиция – четвърт век. Дано тя продължи да се развива още поне толкова.
1 thought on “XXV “Епископ-Константинови четения””
Comments are closed.