Идва ли времето на новия Франкенщайн?
Автор: Ашли П. Тайлър
Превод: Рени Янкова
Дали реанимирането на мозъци в клинична смърт ще вдъхнови следващия Франкенщайн? Наскоро по време на експерименти учените възстановиха клетъчните функции в мозъка на умрели прасета, припомняйки ранния галванизъм.
В статия, публикувана в списание Nature през април 2019 г., неврологът от Йейл Ненад Шестан и колегите му съобщават, че са взели мозъци на прасета, заклани в месокомбинат и след като ги перфузирали с разтвор, който включва хранителни вещества, кислород, хемоглобин и други компоненти, успели да възстановят някои клетъчни функции. Изследователите също наблюдават съживяване на неврони в мозъчни центрове като хипокампуса на перфузираните мозъци. Учените все пак признават, че не са наблюдавали цялостна мозъчна електрическа активност, която се свързва с наличието на съзнание, нито са се надявали да постигнат нещо подобно.
Проучването предполага, че умирането на мозъка не е толкова бърз или толкова необратим процес, колкото се е смятало досега. Някои журналисти отбелязват, че успехът на експериментите на Сестан поставят медицината на пътя към опитите да се възстанови дейността на човешкия мозък след смъртта. Това може и да е вярно, въпреки че Сестан и колегите му, твърдят пред пресата, че в момента нямат планове да превеждат експерименти с хора.
В цялата човешка история учените имат относитено малко скрупули спрямо усилията да се възстанови живота на мъртви тела. Например около 1800 г. италианският физик Джовани Алдини провежда серия от експерименти, в които електрически „стимулира главите и туловищата на крави, коне, овце и кучета“. Това е според статия от 2002 г. в музикалния журнал „Леонардо“ от Артур Елсенаар и Ремко Ша за изкуството на електрическото изпълнение или „театралния показ на електрически манипулирани човешки тела“. Елсенаар и Ша смятат работата на Алдини за ранна част от тези опити. Всъщност ранните експерименти от този вид не са просто наука, те са представление или спектакъл.
„Челюстите се отварят, зъбите тракат, очите се търкалят в гнездата си; и ако разумът не спираше разпаленото въображение, човек почти би повярвал, че животното отново страда и е живо“, пише очевидец, цитиран в книга на Алдини от 1804 г. Алдини направи допълнителни експерименти върху отрязани ръце и крака от местна болница. Той също така „пренесе шоуто и направи много успешни демонстрации в Лондон с тялото на наскоро обесен престъпник“, пишат авторите. Когато Алдини насочи ток между устата и ухото на трупа, устата му се обърка и лявото око се отвори.
Тези опити, включващи електрически стимулации на мускулите на животни, са наречени галванизъм. Тв са кръстени на чичото на Алдини – Луиджи Галвани, който успява да накара жабешки крака да се движат, като пуска електричество през гръбначния мозък към мускула чрез метални пръти. Галваническите експерименти, и по-специално тези на Алдини, може би напомнят на феновете за „Франкенщайн“ на Мери Шели. „Експерименталният театър на Алдини беше родното място на мотива за Франкенщайн, образ, който в крайна сметка ще представи науката като набираща скорост сила, като иновация извън контрол“, пише Шанън Конли в статия, разглеждаща Франкенщайн и неговия първоначален научен контекст.
Мери Шели е на пет години през 1803 г., когато Алдини електрифицира трупа на обесения престъпник Джордж Форстър. Но според Конли, Шели е чула за работата на Алдини от своя приятел, химика сър Хъмфри Дейви. „Докато мъртвите човешки тела и обезглавените котенца на Алдини се движеха, стана ясно, че по време на живота на Шели реанимацията ще се превърне в реална възможност“, пише Конли, споменавайки експеримент, при който гръбначният мозък на коте без глава е заменен с цинково-сребърна батерия.
Допълнителна бележка: Съпругът на Шели – Пърси „… се забърква с галванизъм; твърди се, че дори се е опитал да излекува раните на сестра си с електричество. Въпреки че тя е оцеляла, семейната котка не е имала такъв късмет и е била ударена от ток.“
Tags: галвинизъм, Франкенщайн
