Румънската фантастика – „духовно отношение“ или „изразяване на лична креативност“
Мирабела Курелар
Превод: Елена Борисова
Докладът е публикуван със съкращения.
Резюме
Чрез менталната категория на фантастиката, „човек изживява едно завръщане към спомените на праисторическите времена, магиите, нелогичното“. Фантастичният свят изважда индивида от обичайното психосоциално пространство, от познатото ежедневие, показвайки неговите чувства, идентифицирани в широк спектър от нормални и патологични емоции.
Ключови думи: Магия, митология, творчество, фантастика, духовно отношение
Прекратявайки структурно-генетичната перспектива на феномена фантастика, в края на своето есе Йон Бибери дава достойна дефиниция, заслужаваща внимание, която обобщава всички предишни факти: „Ние виждаме във фантастичното духовно отношение, конкретен израз на творческата личност, тълкуващо своите цели, обикновени или необичайни, в действителността. Визията включва усещане за пълна реалност на света и на себе си, с помощта на трансгресия или опровержение на менталните категории на пространството, времето и причинността, даващи на света вторична степен на емоционално оцветяване, намиращи се обикновено в регистрите на депресия, тревожност и ужас, съчетани с чувство за реалност“.
Еуген Симион казва: „Не мога да повярвам, че великото призвание на Еминеску беше загубено и златната ключова проза никога не е открита от никой. Не само голямото призвание на фантастиката на Еминеску не е загубено, а и златният ключ на неговата проза с течение на времето научи много румънски писатели, включително: М. Садовеану, Алан Ребреану, Караджале“. Като се има предвид осъзнатостта и оригиналността на румънската традиция във фантастичната литература, с която е ангажиран докладът, можем да изведем „митологична фантастика“, „философска фантастика“, „енигматична и абсурдна фантастика“, „фантастичен реализъм“ и др. За нас фантастичното се проявява в отношението му към реализма, другата страна на монетата. Фантастичното се появява в класическите ни произведения.
Еминеску е един от най-големите творци на прозата, сравним с великите германски романтици, Йохан Паул ФридрихРихтер, Новалис, Е.Т.А. Хофман и др. Фантастиката на Еминеску е философска, фантастика на идеите. Прозата на автора притежава солидна философска база, състояща се от разсъждения върху космическата доктрина и понятия като „arheu“, „metempsychosis“, „avatar“, „archetype“ и „history“, осигуряващи оригинален универсален контекст. Еминеску иска да освети отвътре румънската приказка, например с „Принцът, създаден от сълзи“, който придава митичен оттенък на изображенията посредством настойчивостта на образа, чиято анимистична хармония е специфична за златната епоха, създадена като фина поетична история, конструираща неизразим лиричен свят. Каталептичното възприятие на мотивите по странен начин циркулира от алегоричната приказка в рима към пътуването на Шехерезада. Циркулацията на мотивите и образите, пресечните точки на фолклора с културата, са мотивирани от пресъздадените нагласи, общите проблеми при интегриране на приказките, епични материални доказателства за проектирането на личността на поета, прекрасен начин за отстояване на неговите визии.
Във фантастичната проза на Йон Креанга също се наблюдава митологичен пласт, а при Йон Лука Караджале произходът на фантастичното е взет от народния фолклор, вярвания, суеверия, както и фантастичната линия на странното и ужасното, характерна за Едгар Алан По. В творчеството на Караджале фантастичното заема значително място. Реализмът и сатирата в „Комедии“ и „Моменти и скици“ е удвоен почти парадоксално. Фантастичното при Караджале е странен и ужасяващ „товар“, проникващ в родната митология. Декларираната симпатия на автора към Едгар Алан По, от когото той заема заглавието на своя шедьовър „Изгубеното писмо“, не би могла да предостави по-ценен ключ към тълкуване на фантастичния свят на румънския автор. Най-представителният му роман е „Ханът на Мънжоала“, шедьовър на литературната фантастика на Караджале. В своя роман авторът проправя пътя на художественото присъствие на хана в румънската литература, предчувствайки по-късните истории на Михаил Садовяну, с появата на ероса и страстите, разгръщащи се в този хан. Романът на Караджале е просмукан от балкански сенсуализъм, леко маскиран от ясен и оскърбителен език, подобен на този на Йон Креанга в „Измамникът дядо Никифор“. Караджале използва митико-магическото мислене на романа, суеверията и популярните вярвания и ни запознава с нова категория: тази на сатанинското и демоничното. Еротичната магия на дамата Марджоала, която е развълнувала младежа, пристигнал в хана, е обвързана със зли духове. Дамата изглежда притежава демонични сили. Чарът на произведението има отношение към способностите на разказвача да предизвика странна и ужасяваща атмосфера в хана и тук се наблюдава очевидно влияние на Едгар Алан По. „Конят на дявола“ (1909) е кратка приказка, вдъхновена от местния фолклор, а действието се развива в същата атмосфера, наситена с магия и популярни суеверия.
Г. Калинеску и Тодор Виану вярват, че творчеството на румънския автор не е планирано да бъде фантастично. Караджале показва, че е способен на огромен талант и предразсъдъците на критиците постепенно отстъпват от тези позиции. Прозата му е доминирана от мистериозното, ситуира се в свят, белязан от фантастично екстрасензорно и паранормално.
Прозата идва обаче по линия на румънската духовна традиция: тази на Еминеску „Бедният Дионис“. Елиаде подновява румънската фантастика, приближавайки се към нея посредством големите митове на модерното съществуване. Културното формиране на Караджале е белязано от румънската духовност. В този естествен ред се вмества и М. Елиаде: „Да бъдеш румънец означава да живееш и да цениш този начин на живот!… Това богато наследство несъмнено си струва да бъде трансформирано в литературна форма, култура на образование“.
Фантастичното винаги е било константа на човешкия дух и литературата във всички времена. Философската проза на Еминеску влияе на редица автори, сред които е Гала Галактион („Мелницата на Калифар“), Ребреану („Адам и Ева“) и особено М. Елиаде. В румънската литература първият наследник на философската фантастична линия на Еминеску, е Л. Ребриану. Трансмиграцията на душите е представена като слизане и изкачване през вътрешни, адски оргии, през тъмнината на героите. Мирча Елиаде иска да се разграничи от другите автори на фантастичната литература. Първите произведения на фантастиката на М. Елиаде са в духа на философската фантастика на Еминеску: философски, метафизични, митологични. Траекторията на прозата на Елиаде е от мита към философията. Неговата концепция се определя от създаването на паралелни вселени, разкривайки ни друго измерение на времето и пространството. Това, което Елиаде внася като допълнение към фантастичното на Еминеску, е „свещената и профанната диалектика“, централна идея на неговото системно философско мислене и митическа репрезентация.
„Госпожица Кристина“ (1936), първата фантастична творба на Мирча Елиаде, разказва за любовта между „жив мъж“ и „мъртва жена“, често срещана тема в художествената проза, населена с призраци, вампири, пратеници на подземния свят. Писателят използва онова, което би могло да се нарече „странни съвпадения“, превърнало се постепенно в ужасяващо усещане. Създадената от Мирча Елиаде Кристина се превръща в алегория на стремежа към абсолютната невъзможност да изпълни своята еротика и в несъвместимост между два различни порядъка. Идеята за трансгресивните граници на човешкото съществуване е това, което предлага нов подход към произхода на романтичното. Не само директни препратки в текста, но и целият проблем, „Госпожица Кристина“ е отговор на „Утринна звезда“ на Еминеску. В новелата „Тайната на доктор Хонигбергер“ и „Нощи в Серампур“ фантастичното на Елиаде разкрива друга страна на Индия, невиждана, скрита, една страна на окултни практики и инициации. Елиаде подчертава „чудотворното доказателство“, което се стреми да постигне инициацията, медитационната техника, задълбочаването на вътрешния живот, превъзходни будистки йогически практики. „Тайната на доктор Хонигбергер“ е изградена върху концепцията за мистерия, специфичността на фантастичната литература, а авторът прави изявление, че „мистерията е толкова активна в живота ни“ , че присъства и в нашето ежедневие. „Младост без младост“ (1978) е създадена като отговор на известната румънска приказка „Младост без старост“. Романът илюстрира научната хипотеза за възможността за регенерация на тялото. От митологичното, а Елиаде достига и научнофантастичния наратив, авторът разкрива пътуването на научната фантастика към приказката. Героят на Елиаде (Доминик Матей) олицетворява постисторията на човечеството. Чрез простия акт на концентрацията, интензивната мисъл, човек би могъл да възстанови постисторическата културна памет, базирана на нещо много по-силно от историческия човек. Романът е фантастичен в своя декоративен край, повествование и герой, даващ свобода за връщане към старото му състояние. Фантастичните правила на историята се оказват много устойчиви, докато други нееднозначни напрежения в комуникацията на субекта понякога стават носители на символични знания.
Фантастичното вероятно е родено от нуждата на хората да разберат какво има отвъд тяхното разбиране за реалността. Човекът, имащ желание да намери отговори на необяснимото и да преодолее ограниченията на времето и пространството, създава фантастичното, което е мост към непознатия, причудлив и ужасяващ свят без правилата на разума. Това обяснява появата на фантастичното не само в литературата, но и в други изкуства, форми на безпокойство, страх и тормоз, тревожност, всички те проектиращи реални образи.
BIBLIOGRAFIE
1. Eugen Simion, Vocaţia fantasticului, România literară, nr. 11, 1969
2. I L. Caragiale, Nuvele, Cartea Românească, Bucureşti, 1997
3. Ion Biberi, Fantasticul, atitudine mentală, în Eseuri literare, filosofice şi artistice, Cartea
Românească, Bucureşti, 1982.
4. Liviu Rebreanu, Adam şi Eva, Cartea Românească, Bucureşti, 2003
5. Marcel Brion, Arta fantastică, Meridiane, Bucureşti, 1971
6. Mircea Eliade, Aspecte ale mitului, Univers, Bucureşti, 1978.
7. Paul Zarifopol, I.L.Caragiale Opere, Ed. Cultura naţională, 1930
Източник: Analele Universităţii “Constantin Brâncuşi” din Târgu Jiu, Seria Litere și Ştiinţe Sociale, Nr. 4/2012
Tags: румънска фантастика
