„Трите тела“ на Лиу Цъсин
Лиу Цъсин е роден на 23 юни 1963 г. в град Янцуан (Шанси). Завършва хидроинженерство и работи като компютърен инженер в електроцентралата в провинция Шанси. На 18-годишна възраст писателят се запознава с творчеството на Артър Кларк, а малко по-късно открива Джордж Оруел, Олдъс Хъксли и др. Това са авторите, които повлияват на писането на Цъсин и са негови духовни водачи в света на научнофантастичното. Носител е на множество награди, сред които са Галактика, Хюго, Локус, Небюла и др.
През последните няколко години на българския пазар малко по-смело започнаха да се появяват имена на китайски автори. Издадоха се книги на Цао Сюецин („Сън в алени покои“), Ши Юкун („Чудните дела на съдията Бао“), Ма Дзиен („Изплези си езика“), Кен Лиу („Хартиената менажерия и други разкази“) и др. Кен Лиу е от утвърдените имена в китайската литература, работещ в полето на фантастичния жанр. Много от творбите му са номинирани за Хюго или Небюла. Споменавам неговото име, защото през 2014 г. той превежда трилогията на Лиу Цъсин „Земното минало“ („Трите тела“, „Тъмната гора“ и „Краят на смъртта“) на английски език, която не остава незабелязана както от критиката, така и от читателите. Същата година Цъсин е номиниран за Небюла, а през 2015 г. печели наградата Хюго. У нас „Трите тела“ (изд. „Колибри“) се появява през 2020 г.
Китайската научна фантастика се появява в началото на XX век по време на управлението на династията Цин. През този период се превеждат и някои западни автори. Един от важните преводи е произведението на Едуард Белами „След сто години“ (1888). Утопичната визия в романа на Белами е подета от Лианг Кичао (един от бащите на научната фантастика в Китай) в „Бъдещето на Нов Китай“ (1902). Романът се разгръща в близко бъдеще (през 1962) и изобразява свят, в който Шанхай е домакин на Световния панаир, а геополитически доминиращ Китай е разработил многопартийна система, която провокира западняците да изучават китайски език с надеждата да подобрят своя живот. Друга значима история, която мнозина възприемат като „първия китайски научнофантастичен роман“, е „Колония на Луната“ (1904–1905) на Хуанцзян Диаосу. Целите на тези истории са свързани с популяризирането на науката и на запалването на въображението и критическото мислене. Войната, културните и политическите катаклизми ще допринесат за прекратяването на подобни благородни начинания. През 1932 г. Лао Ши публикува „Котешката страна“. В романа се наблюдава явен сатиричен подход към Китай. Историята разгръща катастрофирала на Марс експедиция, която се натъква на раса, кръстоска между хора и котки, чиито морални основи и ценности са ерозирали с времето.
През 50-те години научната фантастика навлиза в периода на поддържането на комунистическия идеал. През следващите десетилетия се появяват и много преводи на руски книги, които задават посоката на китайската научна фантастика.
След 1990 г. фантастика все повече привлича вниманието на читателите. Новата вълна (Хан Сонг, Фей Дао и др.), повлияна от западните образци на жанра, разгръща подривни, авангардни литературни експерименти, характеризиращи голяма част от творбите на авторите от началото на XXI век. Историите разкриват неконтролируемото желание на Китай за развитие и преминават от утопията за една нация и мита за високоскоростното развитие на страната към постчовешка критическа утопия, технологичен бум в бъдещето. Подобен тип апокалиптични и утопични изображения придобиват нечовешки, социални и етични измерения.
Лиу Цъсин също спада към тази група, въпреки че някои критици възприемат творбите му като „неокласически“ и го свързват със Златния век на научната фантастика заради своя епичен стил, напомнящ сагата на Айзък Азимов „Фондация“. Научнофантастичното изображение на Цъсин обаче надхвърля формите на космическата одисея, свързана с приключения и завоевания. Стилът на писане на автора е с богати препратки към кибернетични и постчовешки образи, разгърнати върху грандиозното платно на Вселената.
В периода, в който Цъсин е роден, научната фантастика е превърната в инструмент за пропаганда на китайската комунистическа партия и в голяма степен е насочена към превъзпитанието и образоването на младото поколение в духа на новата идеология.
Подобен подход към научната фантастика се наблюдава и в страни от Съветския блок, сред които е и България. През 60-те години у нас детско-юношеската литература се превръща в едно от звената за разгръщане на профетичната функция на комунистическата идеология и важната роля на науката и технологиите в дисциплинирането на човека на новото време. В Румъния, която също е част от Съветския блок, пропагандата в научнофантастичните произведения достига до крайностите на идеологическа графомания. Само ще спомена, че в Румъния е създадено специално училище[1], което се превръща в школа, в своеобразен пропуск за писането на литература.
Трилогията на Цъсин разказва епична история, която започва с Културната революция (60-те години) в Китай и завършва с края на Вселената. Заглавието „Трите тела“ се отнася до проблем във физиката и класическата механика въз основа, на които авторът създава свят на три слънца в най-близката съседна звездна система Алфа Кентавър. Във втората част „Тъмната гора“ авторът разказва историята на героя Занг Бейхай, основател на една от първите звездни цивилизации, която е изправена (въпреки своята постчовешка форма) пред предизвикателствата да се адаптира към напълно враждебна среда с ограничени ресурси. Сюжетът на трилогията се фокусира върху въпроса дали е възможно съществуването на морал в космическото пространство, процъфтяващо по закона на джунглата. Изпълнен с вдъхновяващи образи на космически войни, технологични утопии и мутационни чудеса на физическите правила, разказът на автора е хладнокръвно реалистичен и много фино изобразява дилемата на героите, които са изправени пред катастрофални заплахи от много по-напреднали извънземни цивилизации. Драматичният конфликт се разкрива в сблъсъка между моралните инстинкти на човечеството и борбата му за оцеляване. Любопитното във втората част на поредицата е свързано с начина, по който „звездната цивилизация“ управлява своя народ. Човекът дори и да избяга от Земята, да колонизира други планети, остава впримчен в собствената си амбиция да контролира заобикалящата го действителност. И тук работи с пълна сила поговорката за вълка, който си мени козината, но не и нрава. В този тип общност властват принципите на астросоциологията, която съчетава социален дарвинизъм с маоистки мандати за самозащита и превантивна атака. Ограничените ресурси довеждат до канибализъм. И тук, както в първата част, където трителяните изпращат протони, за да забавят научния прогрес на Земята, се появява мъничък предмет, изпратен към Слънцето. Обектът, тънък като лист хартия, се оказва най-опасното оръжие във Вселената, чиято мощ се използва за редуциране на измеренията с цел унищожаване на всички живи същества, намиращи се в тези измерения. Играта на богове от страна на развитите технологично цивилизации е представена от Цъсин като борба между морал и оцеляване, човечност и технологии, надежда и отчаяние.
Романът „Трите тела“ започва с убийството на учен, станал жертва на пролетарската културна революция в Китай. Неговата дъщеря (Йе Уън-дзие) е настроена „позитивно“ към новия режим и е един от най-талантливите астрофизици на своето време. В романа се появява виртуалната игра „Трите тела“. Това е свръхмащабен софтуер, разработен от въстаническата армия, имащ две цели: от една страна, да популяризира трителизма, а от друга – да разширява обхвата на армията, като привлича млади членове от най-долните обществени прослойки. Самата игра разкрива историята и културата на трителния свят, но посредством разпознаваема за земляните обвивка. Какво представлява трителният свят? Това е въпрос, на който ще оставя читателите да намерят отговор.
Образът на Мао Дзъдун и неговото управление повлияват на Цъсин при изграждането на романовия свят. В „Трите тела“ също се появява велик и агресивен лидер, подобен на Мао, който стартира мисия за търсене на извънземна интелигентност. Проектът „Червен бряг“ е насочен към улавянето на „вражески сигнали“ както на Земята, така и извън нейните предели. Публичното унижение и убийство на учения Йе Джъ-тай подтиква неговата дъщеря към дейно участие в разработването на проекта и поставя начало на унищожението на земната цивилизация. Отговорът на полученото от извънземния разум съобщение разкрива болката и гнева на една жена, която няма какво да губи: „Идвайте. Аз ще ви помогна да завладеете света ни. Цивилизацията ми е безсилна да разреши собствените си проблеми. Нуждаем се от намесата на вашата сила“. Този сигнал е изпратен малко преди края на Културната революция и изобразява отношението на героинята към цялата абсурдност и агресия на системата. Мизантропията, съчетана с надежда за насилствена чистка на всички злини (на човека), превърнали човечеството в съдник на природата и на самото себе си, превръща героинята в харизматичен лидер на движение, подготвящо почвата за Апокалипсиса, който ще настъпи с пристигането на извънземните кораби.
Романът на Лиу Цъсин разгръща своята история върху огромната панорама на китайската история и тежките години на терор, който не се колебае да отнеме човешки живот или да го забрави в затворите, ако на банкнотата от едно дзяо има изображение на група земеделци; ако случайно някой човек е окачил в дома си портрет на лидера в изработена от самия него рамка. Всичко това получава жестоко наказание, защото подкопава авторитета на червената власт. Преплитането на криминална история (както и визуализацията на политическата, културната и социалната клетка, в която са затворени индивидите) с развитието на науката и нейните пътища превръщат романа на Цъсин в интелектуално удоволствие за всеки, който има отношение към научната фантастика. Въвличането на имена на научени (Коперник, Айнщайн, Кеплер, Галилей и др.), разкрили нови пътища в развитието на науката, заедно с революционните им открития, създава микроистория на науката и трудностите, пред които е изправена. Канализирането на работата на науката в полето на политическите интереси и планове е проблем, който много ярко е изразен в началото на XX век в разразилите се войни и евгенични проекти.
Цъсин изследва условията на постчовешкото съществуване, посредством които поставя под въпрос конвенционалните концепции за човешкото в една епоха на ускоряващо се технологично развитие. Може ли науката да бъде убита? Човешкото невежество недостатък ли е или предимство от гледна точка на еволюцията? Ако някога се разкрие и последната тайна на природата, ще може ли човечеството да продължи да съществува? На тези въпроси Лиу Цъсин не дава еднозначен отговор, а на места дори оставя читателите да поемат кормилото на мисълта и с отговорите, които сами ще дадат, да напишат бъдещето на следващите поколения.
Преводът – дело
на Стефан Русинов – умело улавя многопластовостта на романа с наистина
сериозния му научен заряд, който на моменти преминава в подробни обяснения за
физични подходи, идеи, обекти и явления; разкрива чувствителността и афинитета
на автора към науката, успява да улови неговото присъствие в писането и
най-вече да представи сложния научнофантастичен свят на един от
представителните гласове на съвременната китайска научна фантастика.
[1] Училището „Михай Еминеску“ е създадено през 1950 г. Неговата мисия е да възпита и лансира автори, които да бъдат повлияни от комунистическата идеология, да създадат т.нар. революционна литература, контролирана от кадри на партията. В това училище се „създават“ и авторите на детско-юношеска фантастика в периода между 1950-1960 г.
Tags: китайска научна фантастика
