Фантастика и бъдеще: от прогностични отгатвания до трансхуманитарна р/еволюция

Елена Борисова, Рени Янкова, Николай Генов

От самото си зараждане научната фантастика носи белезите на „отгатващ“ или „провиждащ“ жанр, който чрез художествената си образност предлага на читателя нови посоки и по-добра ориентация в бъдещето. Тук се съчетават социално-технологичното прогнозиране с провижданията за промените в човешкото душевност, а художественият образ е сплав между реалност и хипотеза, раждащ се на границата на теоретичното и литературното, на епистемологичното и естетическото. Как научната фантастика успява да надскочи границите на познанието и да навлезе в парадигмата на отгатването за света? За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се насочим към проблема за въображението като специфичен вид медиация в разума, необходима не само за балансиране между реално и фантазно, но и за осъществяване на научнофантастичното повествование.  

С тези отправни точки през декември 2018 г. стартира изследователският проект „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX–XXI век“ (финансиран от ФНИ, КП-06-М30/2 от 13 декември 2018). Негова основна цел е да изведе връзката между философия и литература, като приложи концептуалните и инструментални възможности на прагматизма на американския философ Чарлс Пърс за проясняване на спецификите на жанра на научната фантастика. Изграден върху абдуктивния метод (метод за създаване на хипотези), прагматизмът ще бъде „проектиран“ върху научната фантастика, за да се концептуализира нейният характер на „отгатващ“ и „провиждащ“ жанр, даващ не само предположения за бъдещето на човечеството, а много често посоки, цели, мечти, търсещи и намиращи своята опредметена реалност след време. В изследването централно място заема и темата за въображението като необходим свързващ елемент между реално и възможно, между факт и хипотеза, между литературно провиждане и обективно конструиране.

От началото на XX век настъпва време, в което науката все по-уверено прониква в механизмите на природата и използва нейния градивен материал, за да реконструира и „усъвършенства“ незадоволителната жизнена среда. През XXI век онова, което досега беше „дадено“ като органична природа и в най-добрия случай се „култивира“ и днес, все по-често попада в полето на целенасочената биологична интервенция. А да се мисли върху дългосрочните резултати от тези намеси, все по-често се явява задача на научнофантастичното повествование. Прогнозирането на ефектите от „усъвършенстването“ на жизнената среда и на хората като биологичен вид изиска смели абдуктивни отгатвания, с чието проучване се занимава настоящият проект. 

Друг фокус на изследването е проблемът за познанието – особено важни не само за науката, но и за фантастика са неговите социални и културни реализации, трансформирани в етични и естетически търсения и теми. Проблемът за познанието е основен и за всяка философска школа от Античността до XX век, като концепциите за него извървяват пътя от осмислянето на физическия свят (при предсократиците) през дуалистичната корелация сетивност-разум (Рене Декарт, Джон Лок и Дейвид Хюм), придружена от смътния проблясък за необходимостта от опосредстващ трети феномен, до метафизични формулировки и изграждане на цели холистични системи (Имануел Кант и Чарлс Пърс). Отношението сетивност-разум е една от съществените посоки и в научната фантастика, особено ярко изразена при темата за контакта с Другия (независимо дали този Друг е инопланетянин, или се намира в човешкото същество, повлияно от био- или нанотехнология) и за покоряването на чужди светове. 

Във все по-ускоряващото се в културен, социален и технологичен аспект съвремие научната фантастика (в световен мащаб) се включва със своята на моменти крайно критична оценка относно адекватното усвояване и прилагане на „ресурсите на разума“, както и на природните ресурси. Темите ѝ често предлагат социално-научен анализ на модерната динамика на ускоряването в различни аспекти от живота. Жанрът навлиза в „самата зона на контакт с незавършеното настояще“, в което погледът към бъдещето създава усещане за нереализирани потенции и неосъществени изисквания. Това бъдеще не може да не засяга и образа на човека и прогностичните отгатвания за самия него. Същевременно този тип литература разгръща копнежите на човека да преодолее биологичната си тленност, но и бързо достига до извода, че засега няма форми, които биха могли докрай да въплътят човешките изисквания, чрез които той би могъл да се реализира като свръхчовек.  

Екипът на проекта включва трима изследователи – д-р Елена Борисова (БАН), Николай Генов (докторант към катедра по Теория на литературата в СУ) и д-р Рени Янкова (НБУ).  В рамките на първата година от проекта бяха изнесени няколко лекции пред студенти от НБУ и ученици от 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ за връзката между науката и научната фантастика; организира се конкурс за фантастичен разказ/приказка и рисунка сред ученици от началните класове на 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“; представена беше проблематиката на проекта на национални и международни научни конференции, по време на фестивала „През 9 земи: Бъдеще предварително“, както и пред научнофантастичната общност в клуб „Иван Ефремов“. В рамките на проекта беше създаден и уебсайтът Фантастика и бъдеще (https://fantastika-bg.eu/), където екипът представя както литературни и теоретични, така и научнопопулярни статии, чиято насоченост е свързана с разкриването на връзката между наука и научна фантастика, с начините, по които този тип литературата черпи градивния си материал от идеите, проектите и мечтите на съвременната наука. Сред авторите, подкрепили идеята на сайта със статии, се открояват утвърдени имена в академичните среди и в областта на научната фантастика, като Владимир Полеганов, Александър Белтов, Атанас Славов и др. Представените преводни текстове и интервюта разкриват все по-голямата актуалност на темите, които научна фантастика обхваща и провижда като основни за нашето бъдеще. Не на последно място екипът запознава читателите и със съвременни румънски автори в полето на научна фантастика, които не са превеждани у нас, но са популярни в Румъния; публикува критически текстове за зората на румънската научната фантастика и теоретични изследвания на румънски учени. Връзката с чуждата културна sci-fi продукция минава и по линия на рецензии върху новото кино, преводната литература, актуалните академични изследвания през последните две години.

В рамките на проекта предстои да бъде организирана национална научна конференция „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“, чиято цел е да се осмисли връзката между науката и научната фантастика, и по-конкретно – явлението „трансхуманизъм“, разгледано в неговите литературни, философски, социални, културни, психологически и интердисциплинарни аспекти.