Фантастика и познание. Без/граничност на познанието в българската фантастична проза
рецензия от Рени Янкова
текстът е публикуван в електронно списание Дзяло, бр. 16, 2020
Книгата на д-р Елена Борисова „Фантастика и познание. Без/граничност на познанието в българската фантастична проза“ (2019) е задълбочено и вълнуващо критическо изследване, което очертава своеобразна траектория на нарастване – от глобалната тема за фантастичното като елемент в литературата до необходимостта от научнофантастично осмисляне на реалността между кориците на различни произведения. Трудът на Елена Борисова започва с представяне на идеите за фантастичното като присъствие в текста и извън него и научнофантастичното на съвременни и актуални литературоведи и хуманитаристи, сред които се открояват имената на Катрин Хюм, Розмари Джаксън, Дарко Сувин, Елка Константинова, Цветан Тодоров. В същото време, построявайки теоретичната рамка на изследването си, авторът не пропуска да се опре и на солидни философски концепции, заети от Аристотел и холистичната система на немския идеалист Имануел Кант. Добре балансираната сплав от устойчиво философско познание и модерни хуманитарни прозрения създава онази специфична гледна точка, на която да се доверим по-нататък в анализа на фантастичното в книгата на Елена Борисова.
Първа глава, озаглавена „Фантастичната литература като художествено и философско явление“, не просто ни запознава с концепциите на вече утвърдени изследователи в жанра, но се стреми да проникне в самата плът на научнофантастичното. Елена Борисова умело търси отговори за същността на фантастичното, за историческата му връзка с мита и приказката, за миметичната му функция в литературата. Тя достига и до недвусмислено семиотична трактовка на проблема чрез отделяне на ролите на имплицитния читател и имплицитния автор, които се явяват решаващи при изграждането на фантастичните текстове. Не по-малко интересно и значимо в теоретичен аспект се явява и разграничението между съдържателна и иносказателна фантастика, както и извеждането на характеристиките и функциите на тези жанрови класификации. В края на първа глава Елена Борисова достига до проблема за метафизичните аспекти на познанието и неговата импликация в научнофантастичния жанр. Като използва оста изградена върху отношението човек – познание, авторът достига до прецизно разграничаване между митологично, фолклорно-фантастично и в последствие – научнофантастично в литературата.
Втора глава на книгата, озаглавена „Фантастичното изображение и аспекти на метафизичното познание в българската проза след 1960 година“, потапя читателя във фина мрежа от философски и литературоведски търсения, почиващи върху богат корпус от български фантастични произведения, създадени в периода 1960-2000 г. Впечатляващ и увлекателен е начинът, по който Елена Борисова успява да разгърне анализа на едни от най-значимите романи, разкази и новели в българската фантастична традиция („Сините пеперуди“, „Бариерата“ на Павел Вежинов; „Парадоксът на огледалото“, „Пътят на Икар“, „Тежестта на скафандъра“ на Любен Дилов; „По голямата спирала“ на Атанас Славов; сборникът „Фантастични игри“ на Недялка Михова; „Клонинги“ на Весела Люцканова и т.н.), като в основата полага големи философски, етични и естетически търсения. Сред тях се открояват въпроси, които фантастиката си задава и днес: ограничено ли е човешкото познание и от какво; способни ли сме да надскочим себе си – предразсъдъците и земния си опит при срещата с Другия (неземно същество с разум и опит, различни от нашите); къде трябва да сложим моралните граници в процеса на генетичното и механично подобряване на човека; струва ли си постигането на безсмъртие за човека и на каква цена; ще понесе ли човекът самотата на безкрайния космос и какви ще са поколенията, родени извън Земята, непознаващи земния живот на предците си? Всички тези проблеми Елена Борисова разгръща поетапно, опирайки се в анализа на идеите на големи мислители като Кант и Бодрияр. Пъстрата панорама от проблеми и въпроси във фантастичната литература е умело допълнена и с примери от световноизвестни писатели в жанра, работили по същите теми и в относително същия период. Приятни и обогатяващи за читателя са изкусните паралели, които авторът прави между творчеството на Любен Дилов и Атанас Славов от една страна, Станислав Лем и Рей Бредбъри, от друга. Проследявайки темите и проблемите във фантастичния жанр, Елена Борисова умело отчита влиянието, което им оказват историческите и социалните предпоставки на тяхното време. Така, придвижвайки се хронологично напред през произведенията, Борисова очертава като все по-важни, дори доминиращи аспектите на отчуждението, самотата, безскрупулността и духовната нищета в българската фантастична проза. Тя подчертава наличието на ясна тенденция у писателите все повече да отместват темата за научното познание към тази за духовното. След 1990 г. Елена Борисова посочва като водещ интересът към темите за живота и смъртта, за висшите сили, за окултните трансформации на познанието.
Именно тенденцията очертана по-горе дава основание на Елена Борисова да посвети последната глава от своята книга на темата: „Трансформация на религиозни и окултни мотиви във фантастичната литература след 2000 г.“ В тази последна част от изследването авторът разглежда опитите да се достигне метафизично познание в някои фантастични произведения след 1990 г. В подбраните романи, темите все повече се отместват от търсенето на извънземен разум и покоряване на космоса към силата на човешкия разум и неговите стремежи да проникне в дълбоките теми за живота и смъртта, за съществуването на Бог, за греха и изкуплението. Но колкото и да е лесно да се очертае тази нова тенденция в темите на фантастичните романи в началото на XXI век, сложен остава въпросът: как човекът може да придобие познание по изброените теми, след като те не са сетивно познаваеми? В продължение на векове този въпрос са си задавали философи, теолози, учени от различни области. Като отправна точка в рамките на литературното си изследване, Елена Борисова отново се опира на Кантовото разбиране за познанието и най-вече за ролята на трансцеденталната схема и въображението в процеса на формиране на такива сложни синтетични съждения.
Трета глава на книгата се спира подробно на анализа на няколко български произведения, сред които романите на Емил Андреев „Стъклената река“ и „Лудия Лука“, както и книгите на Галин Никифоров – „Къщата на клоуните“, „Фотографът: Obscura reperta“ и „Лисицата“. Авторът аргументира подбора им с това, че „в тях най-ясно се наблюдава граничността на фантастичното изображение, което е ситуирано между рационалното и ирационалното, между възможното и действителното“ (243 стр.). Силно впечатление прави задълбочеността на анализа на тези произведения – от митологичните и религиозни символи и знаци в тях, до разкриването не само на фантастичните, но също на духовните и философските им аспекти.
Изследването на Елена Борисова, поместено в настоящата книга „Фантастика и познание“ представлява задълбочено критическо-трансцедентално осмисляне на българската фантастична проза след 1960 г. Впечатляващ е огромният корпус от произведения, не само родни, но и чужди, с които авторът работи в търсене на онези аспекти на фантастичната проза, които я утвърждават не само като литература на бъдещето, но и като литература на човешкото самопознание. Книгата на Елена Борисова е изследване със солидна теоретична основа, изградена не само чрез позоваването на други важни литературоведски проучвания, но и чрез вплитането на идеите на един от най-значимите философи – Имануел Кант. Няма съмнение, че благодарение на настоящата книга, българската литература и критика получават не просто обзор на научната фантастика, а сериозно съвременно проучване, издържано по всички изисквания и задаващо ново посока в мисленето за фантастичното.
Tags: научна фантастика
