Всеки иска да бъде обичан…
Как бихме могли да бъдем убедени, че сме попаднали на своята сродна душа? Склонни ли сме да оставим собственото си щастие в „ръцете“ на алгоритъм, който решава, посредством технологиите на бъдещето, кого да обичаме? Новото време е моделирано спрямо потребностите на човека да преодолее болезнената си самота и да открие сродна душа, отдавайки се на импулсите за споделеност, контролирани от изкуствения интелект Мартин.
Действието на първия сезон на „Осмоза“ (Osmosis), новият научнофантастичния сериал на Netflix, се развива в Париж в близко бъдеще, където ново приложение за запознанства, наречено „Осмоза“, е в състояние да декодира истинската любов, извличайки от дълбините на човешкия мозък желанията и мечтите, за да го срещне с перфектния партньор (който, поради някакво чудо, винаги живее наблизо).
Революционното откритие на Пол и Естер (брат и сестра) надхвърля всички познати ни приложения и сайтове за запознанства. То ни предлага не просто някаква съвместимост с другия, на базата на общи интереси, а стопроцентово ментално и физическо сливане.
Каква е тайната на тази споделеност и доколко една машина е способна да осъществи най-съкровените ни мечти?
Компанията „Осмоза“, след предварителни тестове и изследвания, избира 12 души за свето приключение в света на любовта. Всеки един от участниците е изпаднал в крайни състояния на отчаяние от невъзможността да открие своята половинка. Еликсирът на любовта се намира в малък имплант, изграден от наноботи, които, след поглъщането им във вид на хапче, колонизират мозъка и събират най-точна информация за предпочитанията, страховете, копнежите ни, съхранена в множеството неврони. Информацията се синтезира и контролира от Мартин, чиято роля е, на базата на събраните данни, да насочи човека към реалната проекция на вътрешните му представи и трепети. След взимането на пълен контрол над съзнанието, в което вече се е оформил плодът на Избрания, изкуственият интелект следи живота на участниците посредством биометричен етикет, с който те успяват да се докоснат до своята сексуална и любовна фантазия, правейки любов с избраника във виртуалното пространство, плуващи в тъмна празнота, голи и свити в плода на своята любов. Уговорката е, разбира се, че и двамата трябва да имат подобен биометричен етикет, за да изживеят по едно и също време страстите си. Можеш да разговаряш с любимия човек през V-eternity контакта и да се наслаждаваш на емоционална и завършена осмоза. Когато само единият обаче притежава подобен технологичен дар, Мартин може само да му посочи подходящия кандидат.
На фона на този революционен бум се разкрива и драмата в семейството на Пол и Естер. Майката, изпаднала в дълбока кома, се завръща към живота чрез помощта на наноботите, но отново избира смъртта, защото не може да понесе емоционалното осакатяване на своите деца.
Изкуственият интелект Мартин е визуализация, конструкция на невъзможността на Естер да изпита чувства към жив човек. Тя се отдава на безразборен секс с непознати, което виртуалното пространство винаги е готово да ѝ подари, когато сложи стереоскопичните очила. Пол подарява на своята любима Жозефин хапче с наноботи, за да осъществят божествената си любов и, разбира се, за да следи показателите ѝ, ако в един момент чувствата ѝ намалеят.
В първия сезон на сериала „Осмоза“ осмислянето на любовта върви по тънката нишка на конвергенцията между технологиите и човека; между вероятността съвършеният интелект да ни подтиква в грешната посока и неговата невъзможност да предвиди изцяло човешкия фактор – болките, обичта и емоциите, събиращи или разделящи двама души.
Прокарана е и идеята за „очовечаване“ на машината, придаването ѝ на антропоморфни характеристики. Подобна тенденция се наблюдава в новите кинопродукции (тук само споменавам филмите „Тау“ („Tau“) и „Бог на машината“ („Ex machina“), а в сериала Мартин се влюбва в своята „майка“ Естер. Той постоянно я търси във виртуалното пространство под името Пол.
Тепърва ще се доизяснява, надявам се във втория сезон, какво е бъдещето на подобен тип свързване на душите. Въпреки че „Осмоза“ не дава големи заявки да се превърне в една от най-важните „перли“ в короната на научнофантастичните сериали, достатъчен е залогът за бъдещето, който носи. Подтиква ни да се замислим за неразгадаемата още тайна на човешката душа, която и най-съвършената технологична намеса не може да извлече, обработи и приложи.
