На 28 май нашият екип проведе двучасова дистанционна лекция със студенти от Нов български университет. Дигитализацията, превърнала се в отличителна черта на пандемията от SARS-CoV-2, и този път изпълни функцията си на помощник при спазването на строгите противоепидемични мерки. Макар и в кръга на шегата обаче, никой не успя да запази поне два метра дистанция от дискусионната тема, озаглавена “Научната фантастика – същност, история, перспективи”.
От фундаментите на НФ започна гл. ас. д-р Рени Янкова, която положи теоретичната рамка на въображението и неговата продуктивна стойност. Примерите, които тя използва в презентацията си, бяха взети от света на киното и включваха основните проблемни пунктове по линията на трансхуманизма – усилването на човешкото тяло, неговата постепенна подмяна и ремодификацията на нашия вид.
Колкото и да е популярен трансхуманизмът обаче, той със сигурност не може да изчерпи богатата традиция на жанра. Затова д-р Елена Борисова от БАН показа какво стои пред него, правейки диахронен прочит на научнофантастичния дискурс. Водещият компонент в нейното изложение беше импулсът за фантастично осмисляне, а свързващо звено се оказа връзката на фикцията с действителната наука.
След като д-р Борисова стигна до съвременното състояние на научната фантастика, темата бе подета от докт. Николай Генов, който отвори проблема за перспективите на жанра в лицето на виртуалното и технологичните предизвикателства, поставени от спекулативното мислене.
По време на лекцията студентите имаха възможност да задават въпроси, а в нейния край някои от тях поискаха и допълнителна библиография.