„God of War“: богове, герои и чудовища в Скандинавия

Първата официална новелизация на световната сензация God of War се появява и на български, за да запрати феновете от Древна Гърция в света на нордическите божества.

Първата новелизация по световната сензация God of War се появява по книжарниците за българските фенове на компютърната игра. Продала над 32 милиона копия в световен мащаб, God of War се нарежда в списъка до редица други любими игри като „Вещерът“ и „Метро 2033“. Играта изгражда цял свят на богове и чудовища, герои и врагове в Древна Гърция, а втората ѝ част продължава историята в Скандинавските земи.

Официалната новелизация „God of War“ започва сюжета си на север, сред снеговете, в духа на съвременни класики като „Магнус Чейс“ и „Пърси Джаксън“.

Отмъстил на боговете на Олимп, Кратос вече обитава друго митологично царство – това на норвежките божества и чудовища. Техният свят е толкова суров, колкото и студен. Порядките са трудни, обитателите – непрощаващи. Кратос води своята борба за оцеляване, опитва се да живее като обикновен човек в северните гори.

Но полубогът е вече баща, който трябва да се грижи не само за оцеляването на сина си, а и за възпитанието му, така че да не повтори смъртоносните грешки на Духа на Спарта. Предизвикателства обаче изскачат зад всеки ъгъл, а скоро съдбата застига Кратос и сина му и ги запраща на най-вълнуващото и опасно пътешествие в живота им.

Смайващото завръщане към добре познатия свят на Кратос, син на Зевс Гръмовержец, продължава легендата в света на скандинавските божества. От слънчева Гърция до заснежените земи на Норвегия брутални сражения и епични битки неотлъчно преследват полубога. Убийствената екшън серия, която започна през 2005 г. с видео играта God of War, е обявена за седмата най-добра игра за плейстейшън на всички времена.

Безпрецедентният мащаб на сюжета вече се разширява и на север, а феновете имат възможност да изследват спиращия дъха свят на Скандинавия.

Едновременно увлекателна и образователна за всички възрасти, официалната новелизация на играта „God of War“ носи духа на други любими поредици от съвременната поп култура: романите на Рик Риърдън, на Дмитрий Глуховски и превърнатата в едноименна компютърна игра и в сериал по Netflix серия „Вещерът“.

Откъс от „God of War“, официалната новелизация

Атрей затвори лявото си око и бавно наведе лъка, докато върхът на стрелата не се изравни с кафеникавата плешка на едрия елен с разперени рога, всеки с по осем разклонения. Застави потрепващата си ръка да се успокои, докато се съсредоточаваше върху мишената си.

Един изстрел. Щеше да го свали с един изстрел.

„Вдишване, съсредоточаване, издишване, освобождаване.“ Думите туптяха в мозъка му в ритъм, който отекваше като пулсирането на вените на челото му. Сърцето му биеше толкова учестено, че му пречеше да се съсредоточи, така че се наложи да отпусне лъка и отново да си поеме дъх, преди да се подготви да пусне стрелата.

Трябваше да се справи. Трябваше да покаже на баща си, че може. Съзнанието му се изпълни с хаотично препускащи мисли, които отнемаха от силите му. Ами ако се провали?

Атрей премести дясната си ръка съвсем леко вляво. Еленът продължаваше да пасе, в неведение за тайното им присъствие. Бяха се скрили от подветрената страна, за да не се издадат. Атрей си припомни какво го беше учила майка му: „Стреляй само тогава, когато животното е навело глава.“

– Почувствай как бие сърцето ти. Забави пулса. Пусни стрелата между два удара на сърцето.

Строгият навъсен глас се разнесе отново, този път точно до ухото му.

Въпреки сърцебиенето си, Атрей се съсредоточи върху мястото точно зад плешката на елена. Ако стрелата му беше точна, щеше да улучи животното в сърцето. Въпреки мразовития въздух, по челото му потече тънка струйка пот и влезе в окото му. Губеше време. Еленът надигна глава.

Очите на Атрей се затвориха, без да си даде сметка за това.

– Задръж – рече заповедно Кратос.

Атрей пусна стрелата, като се молеше боговете да го закрилят.

Боровата стрела пропусна целта, отнесена далеч вляво от неочаквания порив на вятъра. Върхът на стрелата се заби в ствола на един бряст наблизо, като стресна елена и животното се впусна в бяг.

– Какво правиш?! – изригна Кратос.

Стоманеносивите му очи горяха, а пепелявата му кожа беше пребледняла до цвета на облаците. По тялото му се вихреха алени татуировки, все едно бяха изрисувани със замах от невидима ръка. Друга подобна татуировка прекосяваше голата му глава и лявата вежда, която беше смръщена от гняв, когато изтръгна лъка от отпуснатите ръце на сина си. Дясното му рамо беше скрито под трипластова кожена броня, пристегната на гърдите. С изключение на бронята, не носеше друга дреха на раменете си, ако не се смятат избелелите превръзки, които покриваха двете му ръце до лактите.

– Сега ще се пази! – изръмжа Кратос в гъстата си, късо подстригана кестенява брада. – Стреляй само…

Той се принуди да замълчи. Трябваше да овладее гнева си. Все пак си имаше работа с дете. – Стреляй само когато ти кажа да стреляш – завърши той с тихо ръмжене.

– Съжалявам… – отвърна Атрей, без да се замисли.

Невинните му очи – сини като дълбоките езера, с които беше нашарена земята на това място – умоляваха за прошка, макар и да не разбираше защо грешката му толкова беше разгневила неговия баща. Майка му винаги го окуражаваше, когато не улучи целта по време на ловните им уроци. В сравнение с баща му, тя беше безкрайно всеопрощаваща. С нея никога не изпитваше нужда да се оправдава задавено заради пропуските си. А с баща си сякаш не правеше нищо друго, освен да се извинява за грешките си. Освен това майка му никога не проявяваше и най-малка следа от гняв, насочен срещу него.

– Не съжалявай! Старай се. А сега го намери.

Атрей се протегна за лъка си, но Кратос го дръпна още по-назад от него.

– Ти не улучи, синко – промърмори баща му.

Сетне изскочи от прикритието на гъстите храсти по следите на елена.

– Излезли сме на лов за елени, а не да ги гоним – продължи той. – Но точно това трябва да направим сега, за да свършим работа.

Тези думи сякаш се забиха във вътрешностите на Атрей, остри като ножове. Когато се изправи срещу баща си в елечето си от заешка кожа, което го предпазваше от студения вятър, момчето му стигаше едва до гърдите. Опитваше се да разбере защо баща му го съдеше толкова сурово. Опитваше се да го приеме. Да овладее гнева си. Все едно този мъж срещу него, собственият му баща, беше непознат. Атрей се отърси от тази мисъл и се впусна в преследване на животното. Надяваше се да не му отнеме повече от няколко мига да открие следите от препускащия елен сред оскъдната растителност по земята.

Несигурното му самочувствие беше съсипано, сърцето му биеше учестено, а мислите му се въртяха безредно, когато се затича колкото го държаха кльощавите му момчешки крака. По късо подстриганата му кестенява коса изби пот. Кратос се извисяваше на десетина дълги крачки пред него, докато си проправяше път през гората, за да открие следите на животното. Сега не беше време да разговарят, не беше време да се мисли, не беше време да разсъждава за грешката си. Беше вре- 10 ме за действие точно както го беше учила майка му. Ако искаше да се нахрани, трябваше да открие следите и да възобнови преследването.

– Насам! – провикна се тържествуващо той.

Кратос неволно се беше отклонил далеч наляво от следите на животното.

– Майка ти те е обучила добре – прогърмя в отговор Кратос, докато се опитваше да си поеме дъх, и се затича до сина си през гората по следите, които вече се виждаха ясно.

Когато доближиха едно неголямо възвишение, обрасло с борови дървета, Атрей застина на мястото си. Забеляза елена сред храсталаците, където животното пасеше рядката трева, поникнала в безпорядък сред снежните преспи, нашарени с кални петна.

Атрей се отпусна на едно коляно и зачака баща му да го настигне, за да му върне лъка.

– Този път чакай да ти дам сигнал. Отпусни се. Не бива да мислиш за него като за животно – нареди му троснато Кратос.

Той подаде лъка в ръцете на сина си, без да откъсва поглед от плячката им.

– Това е просто мишена. Не мисли за нищо друго.

От тези думи нямаше нужда – и затова не бяха добре дошли. Атрей знаеше какво да прави. Майка му го беше научила да стреля. А тя беше нещо повече от способен учител.

Атрей вдигна лъка, преди да опъне тетивата.

– Не отпускай лакътя.

– Мога да се справя – прошепна Атрей по-скоро на себе си, отколкото на баща си.

– Опъни тетивата до брадичката – нареди му Богът на войната.

Атрей опъна тетивата.

– Съсредоточи се върху мишената. Не гледай нищо друго.

Еленът надигна глава, за да подуши въздуха.

Бяха застанали от подветрената му страна и щяха да останат незабелязани, освен ако преобладаващият вятър не обърне посоката си и не издаде присъствието им.

– Вдишване, съсредоточаване, издишване, освобождаване – прогърмя строгият глас на Кратос.

Атрей не обърна внимание на думите му. Спря за миг, а собственият му гняв се надигна и наруши концентрацията му. Опита се да забрави за всичко друго, освен за мишената срещу себе си.

– Това е просто мишена – обади се Кратос, като отново наруши концентрацията на момчето.

Атрей усети как потрепващата му ръка се отклони нагоре. Нареди ѝ да не мърда. Вече не се беше прицелил както трябва. Зае се да коригира прицела си, мъчително бавно, докато върхът на стрелата отново не се насочи право към целта.

– Стреляй, момче. Сега! – настоя Кратос, а нетърпението обагряше думите му.

Стрелата безшумно се втурна право към целта си. Върхът се заби точно зад плешката на елена. Животното се вдигна на задните си крака, преди да се втурне в гората с несигурни крачки, които го отдалечаваха от тях.

Tags: ,
Facebook