“Киберпънк” – половин година по-късно в половин интервю с Александър Попов
От представянето на „Киберпънк“ измина половин година; оправдаха ли се очакванията на екипа ви за броя? Имате ли наблюдения как той беше приет от читателите? Бихте ли променили нещо по него, ако можехте да направите крачка назад?
В някакъв смисъл очакванията като че ли се оправдаха още в началото. Кампанията за набиране на средства беше изключително обнадеждаваща, а финалният продукт определено ни накара да се гордеем. Разбира се, имаше неща, които можехме да направим по-добре, част от тях научихме от самите читатели, с други бяхме наясно още по време на работата по броя.
Читателските отзиви за “Киберпънк” към момента са изключително положителни. Може би ни липсват до някаква степен внимателни критически отзиви, а и като цяло отзиви, които стигат малко по-далече от една обобщена положителна или отрицателна оценка. Тоест, би ни се искало да възникват повече разговори около самите текстове, те да послужат като отправна точка към още киберпънк, и към още научна фантастика. Наскоро всъщност организирахме малък “конкурс” за рецензия на списанието, в резултат на който се получиха някои много хубави текстове. Струва ми се, че точно през подобни инициативи можем да очакваме по-голяма ангажираност с такава културна дейност. Нямам предвид точно организирането на конкурси, а всякакви конкретни “задачи” – правене на неща заедно, – в които може да бъде въвлечен човек. Дали през конкурси, дали през работилници, проекти или по друг начин – не просто като потребител, а като съавтор на идеи, мечти, решения, критики. Да пишем повече смислени рецензии, да напишем разказ по дадена тема или идея, да измислим решение на конкретен проблем от ежедневието, да изиграем ролева игра по неочакван начин, да измислим свят. И т.н. Иначе си оставяме с лайк във “Фейсбук”, може би с няколко коментара по темата, ако имаме късмет.
Фантастиката е подходящ повод и инструмент хората да правят повече неща заедно и да се учат взаимно – защото използва настоящето и миналото, за да гради от тях нови светове. В един свят можеш да сложиш всичко, а за да има смисъл от него и за да пали въображението на другите, трябва да се научиш как да заплиташ много на брой допълващи се гледни точки. Ще ми се да мисля, че и “Киберпънк”, поне малко, дава един такъв многофасетен поглед към възможните светове. Ако читателите ни са си дали сметка колко много повече се крие иззад жанровото клише, значи наистина сме успели. При различно стечение на годината, може би щяхме да организираме редица от свързани събития, на които заедно с читателите да продължим осмислянето на киберпънка, но всички знаем какво се случи.
Месеците след премиерата се разгърнаха почти дистопично и струва ми се, забавянето на списанието, или неговото прекрачване в 2020, може да бъде разчетено като неслучаен знак. Как мислиш, оказа ли се жанрът по-актуален, отколкото очаквахме? Има ли смисъл да продължим разговора за киберпънка и ако да, то в каква посока?
Уви, наистина се оказа страшно актуален – в основния смисъл на думата “страшен”. Видя се крехкостта на информационната система, в която живеем, нейният силно изразен “виртуален” характер. Масовото и директно управление на населението стана централна тема, при това не обвързана с конспиративни теории, а в контекста на справяне с кризата чрез напълно легални и одобрени от обществото инструменти, като например тотално следене на поведението чрез мобилни устройства и т.н. Всичко това е много ясно свързано с традиционни за киберпънка мотиви, но освен тях стана по-ясно и друго – крехкият баланс, в който живеем спрямо биосферата на планетата. Дали мутацията и разпространението на SARS-CoV-2 се дължи на човешката намеса в диви екосистеми, не е ясно, но дори да не е така – в колективното ни въображение подобни сценарии вече трябва да са доста по-добре очертани.
“Киберпънк” засяга тези отношения на човека с природата (този толкова проблемен термин) – през киборзите на Дона Харауей и някои братовчеди на киберпънка, като соларпънк, салвиджпък и др. Така че определено има смисъл да продължаваме да говорим за киберпънка, но може би по-скоро в неговия оригинален смисъл – на едно експериментаторско движение, способно да побере в себе си множество различни погледи към съвремието. В момента кризата, която е най-важно да обживеем, е климатичната – лесно е да го забравим покрай всички вълнения напоследък, както например почти забравихме адските пожари в Австралия от началото на годината. Но настоящата криза е вписана в тази по-голяма криза на отношенията ни с околната среда и един адекватен на съвремието киберпънк светоглед трябва да си дава сметка за това и още повече да поставя под съмнение връзката между човека и всичко останало, вече и в контекста на изкуствено създадена природа: виртуална реалност, изкуствен интелект, Интернет на нещата и т.н.
Заслужава си човек да се запита, макар и с ясното съзнание за шега – ако 2020 беше творба, стилът на кой автор щеше да си проличи в нея? Нека ограничим отговора до темата на броя, но да си позволим смесването на имена.
Сякаш това би бил Уилям Гибсън. Все още не съм чел новия му роман, “Agency”, но и в него, и в “Периферни тела”, с който споделят художествена реалност, този свят – нашият, или негова възможна проекция – е поразен от т.нар. “джакпот” – комбинация от кризи на околната среда и на демокрацията, които превръщат бъдещето в един нискоинтензивен, провлачен до безкрай кошмар. Предишната му трилогия пък – “Blue Ant” – описва по страхотен начин, както само Гибсън може, механизмите на глобализацията, които ни водят към този джакпот. Връзките с настоящето са явни, но все пак в тези романи има и доза оптимизъм, утопизъм дори. Така че киберпънкът и неговите наследници не ни обричат на неизбежна дистопия, стига да искаме да ги четем другояче.
Добре, това настрана, сега малко по-сериозно – какво да очакваме от ShadowDance след този аналогов дебют? Ще има ли още книжни издания? Около какво ще бъдат ориентирани те? Жанрово ли ще се работи, или планирате да изпробвате други модели?
Много силно искаме да има още такива издания. В момента се опитваме да планираме следващите стъпки, което не е никак лесно за един екип, работещ на доброволни начала. Самият момент също е доста особен и фантастиката като че ли е натоварена с извънредни отговорности да моделира и същевременно да поставя под съмнение съществуващите модели за четене на реалността, което прави задачата ни още по-сложна.
Не смятаме да се ограничаваме само до жанрове, бихме се пробвали да работим върху идеи, образи, периоди. Това обаче не означава, че няма да има следващи изцяло жанрови броеве. Така или иначе, надявам се след “Киберпънк” да е ясно, че дори когато пишем за конкретен жанр, винаги ще търсим бродове към широката фантастична и светова карта.
Въпросите зададе Николай Генов
