Научнофантастични мрежи: Ordo Malleus за Altered Carbon 2

По-долу (с разрешение на автора Ordo Malleus и на редакторския екип) споделяме рецензия върху втория сезон на Altered Carbon от списание ShadowDance. Оригиналният текст може да откриете тук, а рецензията на Николай Генов, публикувана на нашия сайт, е достъпна тук.

Подобно събиране на критически мнения и изграждане на мрежа в научнофантастичната общност у нас ни се струва крайно ползотворно за целите на една по-пълна и осмислена рефлексия на явлението.

Приятно четене!

—-

Мрежа: Netflix

Създател: Лата Калогридис

Сезони: 2

Формат: 8 епизода по ~45 минути

В ролите: Антъни Маки, Крис Конър, Рене Елиз Голдсбери, Уил Ю Лин, Симон Мисик

Вторият сезон на Altered Carbon е предсмъртен гърч. Продукция, сякаш по случайност избегнала секирата, с която Netflix подкастрят гората си. Някакво подаяние от костюмарите, които са му дали зелена светлина, а след това са му казали „да се оправя“ с монетите, забравени из джобовете им.

Проблемът е, че за да правиш фантастика без пари, е нужен феноменален талант. Особено фантастика като Altered Carbon, която крещи, че иска да е епична, желае да ни разкаже история за човечеството сред звездите и след безсмъртието, за революцията срещу вечното тяло и умиращите души.

Уви, времето, в което номерът с двете сумрачни улички и двата метални коридора минаваше, отдавна е история. И да не беше, за прикриване на бюджетни ограничения ти е нужен изключително добре напипан актьорски състав, а за съжаление нито първи, нито втори сезон на Altered Carbon разполагат с такъв. Резултатът са едни пет локации, из които се въртим до втръсване, едни бойни хореографии, които са като ехо от миналия век, един сюжет, чиито криле видимо са подкастрени, и няколко актьори, които се лутат от „прилични“ до „о, вижте какво намерих в кофата за боклук“.

Новите осем епизода продължават любовната драма на Такеши Ковач, който този път е в нов „ръкав“ – ролята е поверена на Антъни Маки. Такеши получава информация, че може би ще успее да открие изчезналата преди стотици години дама на сърцето му в Света на Харлан и се втурва натам, като естествено призовава демони от миналото, попада в заплетена борба за власт, разкрива загадките на мистериозни елдарски артефакти и въобще забърква куп бъркотии.

През това време изкуственият интелект и спътник на емисаря По (Крис Конър) непрекъснато деградира поради причина, която вече забравих, а ние цял сезон се мъчим с дилемата му дали да си набие един рестарт, защото в далечното бъдеще това явно често причинява загуба на данни. Пиша червена точка, че не му бяха забучили една флашка в… ухото и не ни занимаваха с това дали ако Такеши просто я дръпне, а не я eject-не safely, няма да си загубят порно колекцията и съвместните снимки от първи сезон.

Света на Харлан ще ни запознае и с доволно количество нови персонажи, но трудно мога да похваля присъствието им. Пример е ловкинята на глави Треп (Симоне Мисик), върху чиято роля за каквото и да е в сериала все още разсъждавам усърдно, но така и не намирам особен смисъл.

Сюжетът е минимално занимателен и поне е в относително завършен вид, така че да не дразни неимоверно, тъй както го правят повечето други елементи. Никъде няма да прозвучат фанфари и да си кажете „ееее, това откъде дойде?“, но се преглъща.

Проблемът ми с Altered Carbon може да се обобщи по следния начин – сериалът се опитва да прави твърде много неща и за съжаление се проваля в повечето. Понякога, когато мацаш с баданарката върху платно, може и да те провъзгласят за следващия Джаксън Полък, но в повечето случаи си оставаш алкохолизиран и неразбран артист. Чудя се какво всъщност се опитва да ни разкаже Altered Carbon. Дали това е историята на една реликва от миналото – емисаря Ковач, – която се събужда в свят, изпреварил я със стотици години? Дали това е историята на пагубна, обсебваща любов отвъд времето и пространството? Дали е революционен памфлет? Анализ на класовото противопоставяне? Философски трактат върху въпроса за смъртното тяло и безсмъртната душа и какво се случва, когато те сменят местата си? Отговорът май е „по малко от всичко“. Създателите на сериала хвърлят с кофи по стената и очакват нещо да се закачи.

За всеки случай дори набутват множество странични линии и линийки, които само размиват така или иначе мътната картина на сериала. Дайте тук да вкараме житие и страдание на някакъв изкуствен интелект, а ей там да набутаме някаква рандъм женица, която жонглира между съпругата и детето си и изчезналия си брат, мъничко да повдигнем завесата на енигматичните (и изчезнали) извънземни елдари, които явно са воювали с някой или нещо (гаранция подлагане за евентуален бъдещ сезон), в ъгъла си правят барбекю политиката и интригите на Протектората и местните правителства, а сумтящ до тях е велик и „патриотичен“ войник, който гони някакви собствени и не съвсем ясни цели, вендети и прочие.

В цялата какофония губиш представа кое е важно и кое е там просто за да раздува екранно време. Шизофренията на Altered Carbon се проявява и на ниво отделни сцени, които ме караха да се питам какво точно виждам и как то кореспондира със случилото се пет минути преди това. Предупреждение за спойлери надолу:

Като за начало, така и не става ясно какво им е толкова специалното на тези емисари, освен способността хем да плямпат, хем да се бият. Споменах това и в прегледа на първи сезон, ала ще повторя – сериалът непрекъснато ни обяснява колко злокобно яки са Такеши и Келкрист, но едновременно с това постоянно противоречи на себе си. Двамата за минути сменят между режим „Терминатор“ и режим „ей тука някакъв случаен войник ме обезвреди и щеше да ме разстреля, ако не беше дошла помощ“. Особено Так е направо карикатурен в това отношение и може както да залови петте най-търсени престъпници на планетата за половин следобед, така и да бъде нашамарен от продавач на пуканки и захарен памук.

Протекторатът, разбираш ли, трябва да е някаква тягостна, тиранична сянка, контролираща живота из населените планети, обаче най-голямата демонстрация на сила, която виждаме, са пет командоси в сива съблекалня, с които местната шефка на планетата постоянно се гъбарка.

Елдарите и технологията им са спомогнали неимоверно за технологичния скок на човечеството, обаче никой грам не го интересуват въпросните и интересът им се пробужда чак когато Келкрист активира ангелския огън. Сцената, в която подхвърлят на една бивша археоложка хартийка с някакъв знак и я карат да разгадае тайните на елдарските оръжия, преди големият бос да пристигне до десет минути, е направо смехотворна и не знам как да я коментирам.

Изкуствените интелекти очевидно са изключително способни и биха могли неимоверно да помагат с всякакви задачи, но по незнайна причина единствено Такеши въобще ползва такъв. Същите интелекти, явно изпитващи съвсем човешки мисли и чувства, вместо да правят… каквото и да било друго, са се събрали в стая петнайсет квадрата… и играят дартс?!?

Всичко това прилича на абсолютен творчески хаос, в който режисьори, сценаристи и от каквото там се състои екипът на сериала нямат план даже за сантиметъра пред носа си и нагаждат каквото и както им падне, колкото Франкещайновото им чудовище да пресече финалната линия. Е, браво, пресече я. Само че фантастиката и феновете ѝ заслужават истински атлет, а не изтърбушеното ви недоносче.

Връщайки се към началото – силно се съмнявам, че Altered Carbon ще пропусне секирата още веднъж. Честно казано, май е по-добре така.

Facebook