Рецензии

Всички очаквахме сезон пети на сериала на Netflix „Черното огледало” (Black Mirror) с нетърпение, за да се гмурнем в потресаващите дълбини, към които човечеството се отправило посредством технологиите и всичко, което днес наричаме „напредък”. Вместо това сезонът ни предложи три предвидими и по холивудски блудкави истории.

Идейната близост между Altered Carbon[1] (2018) и "Периферни тела" (2014)[2] е достатъчно поразителна, за да предпостави едно компаративистично четене на двете, но тъй като романът на Гибсън получи своя собствена рецензия, техническите съображения на мярата и неумолимият тон на

Когато научнофантастичният сериал на сестрите Уашовски (Sense 8) бе свален от екран, феновете, които шумно отказваха да приемат, че любимото им шоу приключва толкова внезапно, направиха петиция. Но макар и да бе харесвана продукция, въпросът за „Нетфликс“ се сведе до космическият бюджет на сериала.

Гибсън, Уилям. Периферни тела. София: Изток-Запад, 2019, 512 с.

"Мога да ви разкажа и други истории

за тъгата на машините…"

Иън Макюън е автор на повече от десет романа, сред които „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Неумолима любов“ и др. Носител на наградите „Букър“, „Съмърсет Моъм“ и др. Романите му са преведени на над 30 езика, а някои от тях са екранизирани.

Няколко дни, прекарани на екран, бяха напълно достатъчни, за да могат "Момчетата" да се похвалят с висок рейтинг и добра зрителска рецепция. За онези, които за пръв път срещнаха мръсния отряд на Бъчър, този нов сериал се оказа свежо събитие; глътка въздух в спарения задух на супергеройското кино.

Един от начините да надхитрим смъртта е като постепенно опитомим природата и изземем нейната конструкторска функция. На каква цена? Живеем във век, в който човекът става все по-зависим от технологиите, а самите те – все по-еманципирани.