Рийдър и жанровите граници на научната фантастика
Границите на научната фантастика могат да бъдат колкото фантастични, толкова и ненаучни – поне такава перспектива очертават мислители като Роджър Лъкхърст, които под една или друга форма припознават определена заплаха за жанра – неговото асимилиране от престижните културни форми и превръщането му в „литература“ (по Rieder 2018: 23). Това „предсмъртно желание“, този едва ли не, струва си да добавим, нагон към смъртта е свързан с една специфична икономика на позициите и стойностите в рамките на съвременните категоризационни практики, които натоварват понятието за жанрова фикция с негативни конотации (по Rieder 2018: 23). Парадигматичната топография на гетото, мястото, в което научната фантастика понастоящем попада, принуждава нейните изследователи и критици да поемат ролята на трафиканти, чиято цел е да вмъкнат явлението във високите регистри на културата и с това да го погубят (по Rieder 2018: 23). Подобни обвинения, изглежда, носят в себе си заряда на тревожната спекулация, но той – колкото и да се самооборва в нарастващата популярност на „Изменен карбон“ (Altered Carbon), „Мрак“ (Dark), „Черно огледало“ (Black Mirror) и други касови продукти на развлекателната индустрия – е в състояние да ни накара отново да поставим неразрешения – и сякаш неразрешим – въпрос за принадлежността на НФ към което и да е строго определено пространство. Какво в крайна сметка можем да приемем като научнофантастично и какво не?
Теориите, разбира се, са много, но настоящата статия ще се опита да представи виждането на цитирания и очевидно цитиращ професор Джон Рийдър, литературовед от Университета в Хонолулу. Първата глава на последната му книга – „Научната фантастика и масовата жанрова система“ (Science Fiction and the Mass Cultural Genre System) – се занимава с въпроса за дефинирането на жанра и предлага, ако не друго, то поне смело да се откажем от формалните си претенции към него. Вместо тях можем да приемем следните пет пропозиции, които да разгърнем по-нататък: научната фантастика е исторически процес, съответно тя е променлива (1); научната фантастика няма същност или единна, унифицираща характеристика, няма точка на произход (2); тя не е набор от текстове, а е начин на текстова употреба (3); идентичността ѝ е диференциално артикулирана в жанровото поле, което също е исторически променливо (4); атрибуцията на НФ представлява активна намеса в дистрибуцията и рецепцията на съответния текст (5) (Rieder 2018: 16).
В общи линии, предложението на Рийдър е да се следва нишката на една динамична и паянтова жанрова организация, която се влияе от логиката на времето и зависи от определени континуалности с всичките им прекъсвания (Rieder 2018: 16). Ключовото в случая се извлича от същата процесуалност; продуктивното означаване (или по-точно етикирането), което създава и моделира, разширява, комбинира и ограничава. Без него – въз основа на популярното определение на Сувин за „литература на когнитивното остранностяване“ – можем да открием научна фантастика дори в Античността (Rieder 2018: 16). С него – с този процес на денотация – по-скоро търсим промяната в контекста, във възприятието и значението на неговите причини; каузалните връзки в самото образуване, а не параметрите на завършената творба (Rieder 2018: 17). Това значи, че научната фантастика няма сингуларен генезис, няма нулев пациент. Подобно заключение се покрива от модела на ризоматичния асемблаж на Дельоз и Гатари, известен с липсата на начало и край, но наличието на среда (milieu) – в случая на движения и обмен на мотиви и текстове, конструирани от писатели, издатели и читатели (Rieder 2018: 21). Тяхното преплитане, припокриване, разширяване, стесняване, взаимодействие почива върху репетиции, имитации, отеквания, алюзии, идентификации и различия, които пораждат усещането за конвенционална мрежа от сходности и с това дават тласък на постепенното артикулиране, издаващо някакво жанрово разпознаване (Rieder 2018: 21). С други думи, Рийдър смята за далеч по-продуктивно да се търси не „какво е истинска научна фантастика“ или „кои са предтечите на жанра“, а как той постепенно става зрим; как се конструира от пулсациите, включванията и изключванията, причисляванията и отчисляванията, реторическите ходове, стратегии, практики при създаването, снабдяването и възприемането на текстове (Rieder 2018: 21). Текстът – в крайна сметка – използва жанра, не му принадлежи, следователно е винаги повече от проста екземплификация на една парадигма (Rieder 2018: 22). Нещо повече – той смесва жанрови възможности, играе с тях, затова и се отнася не към конкретната единица, а към жанровата икономика изобщо (Rieder 2018: 23). Благодарение на нейния фон се обособява като продукт на избор, на позиция, която е неточна, непрецизна и налага известна ретроактивност при етикирането (Rieder 2018: 25). Ретроактивност, разчупваща линейността на критическото възприятие, което губи част от привилегиите си.
За съжаление, този извод, колкото и резонен да е всъщност, трудно може да се нарече изчерпателен. Етикирането, възприето като реторически жест или символно действие (Rieder 2018: 25), безспорно внася необходима доза динамика при концептуализирането на научната фантастика, но същевременно лишава теорията от нейната дълбинна сила; виждаме техниките на конструиране, но губим телеологията и в крайна сметка заменяме един проблем с друг. Лекарството, което успява да излекува „обсесията“ ни „от ясни граници“ (Rieder 2018: 24), се произвежда във фабриката на крайната субективност, според която, ако нещо се продава, значи то е такова, за каквото ни се предлага. Спрямо този принцип научнофантастичното, изглежда, ще бъде онова, което се котира като научна фантастика; което носи определени черти и помага на определени кръгове да се организират и разпознаят. Това безспорно си има и своите предимства, които Рийдър ще изтъкне: самата възможност да се намери „общо място“, консенсус във виждането на различни групи (Rieder 2018: 29). Но то има и своите недостатъци – лишава ни от възможността да се справим адекватно с несъгласието между същите тези групи. А не е ли то често в сърцето на това, което наричаме научна фантастика?
Цитирана литература
Rieder, John. Science Fiction and the Mass Cultural Genre System. Middletown: Wesleyan University Press, 2018.
Николай Генов
1 thought on “Рийдър и жанровите граници на научната фантастика”
Comments are closed.