Menu
15/03/2021| Elena Borisova| 0 Comment

„ПРАГМАТИЗЪМ И ВЪОБРАЖЕНИЕ: ФУТУРИСТИЧНИ ПОСОКИ В БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА ФАНТАСТИКА В ПЕРИОДА XX–XXI ВЕК“, договор с ФНИ: КП-06-М30/2 от 13 декември 2018

На 13 март 2021 г. беше финализиран проектът „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX-XXI век“ (КП-06-М30/2 от 13 декември 2018), финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и разработван в Института за литература при БАН. Екипът на проекта включва трима изследователи: гл. ас. д-р  Елена Борисова (Институт за литература), гл. ас. д-р Рени Янкова (Нов български университет) и Николай Генов (докторант към катедра „Теория на литературата“ в СУ „Св. Климент Охридски“).

Изследователският проект имаше за цел да изведе връзката между философия и литература, като приложи концептуалните и инструменталните възможности на прагматизма на Чарлс Пърс за проясняване на спецификите на жанра научна фантастика. Изграден върху абдуктивния метод (метод за създаване на хипотези), прагматизмът беше „проектиран“ върху научната фантастика, за да  концептуализира нейния характер на „отгатващ“ или „провиждащ“ жанр, даващ не просто хипотези за бъдещето на човечеството, а много често посоки, цели и мечти, търсещи и намиращи своята опредметена реалност след време.

Работна програма

Работен пакет 1. Методология и подбор  – свързан с методологията и подбора на фокусния за проекта материал. Осъществени са всички планирани дейности:

  • Изграждане на методологична рамка на изследователския проект чрез философската система на Чарлс Пърс и прилагането ѝ към българската научна фантастика;
  • Изготвяне на научни текстове за публикация в специализирани периодични издания.

Очаквани и постигнати резултати

  • Беше приета методология на изследване. Концептуалното очертаване на проблематичните полета в българската научна фантастика беше осъществено посредством философската система на Чарлс Пърс;
  • Създадоха се научни статии, чиято насоченост е към теоретичното осмисляне на научната фантастика посредством философския инструментариум на Пърс;
  • Статии на екипа бяха публикувани в следните издания: сп. „Пирон“, бр. 18/ 2019 (Генов, Н. „Виртуалната утопия“) – http://piron.culturecenter-su.org/wp-content/uploads/2019/10/20-genov-the-virtual-utopia.pdf ; в Научни трудове на Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (Борисова, Е.; Янкова, Р. „Познание и отклонение: фантастичният жанр между научност и художественост“, Vol. 57, кн. 1, част В (2019), с. 48–62 – ISSN 0861-0029); в сборника „Verba Iuvenium“, №1, Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“ (Генов, Н. „Виртуалното тяло и властта при Ърнест Клайн и Сергей Лукяненко“ – https://lib.uni-plovdiv.net/handle/123456789/757; Годишник на факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет, Vol.: XXX, №1, 2019 (Янкова, Р. „Въображение, абдукция и научна фантастика“, с. 182–192; Борисова, Е. „Наука, провокация и научна фантастика“, с. 193–208; Генов, Н. „Темпорални реализации на визуалната реалност в научната фантастика: Сергей Лукяненко и Виктор Пелевин“, с. 209–216, https://www.ceeol.com/search/journal-detail?id=2249 ) и др.

Обобщени резултати

Изграждането на методологичната рамка на изследването позволи на екипа още в първите месеци да планира създаването на текстове, насочени както към литературно-историческото осмисляне на фантастиката, така и да приложи теоретичната рамка на Чарлс Пърс към зададената в проекта проблематика.  

Работен пакет 2. Образователна и научна дейност – свързан с образователна и научна дейност. Осъществени са всички планирани дейности:

  • Провеждане на семинар (уъркшоп) и творческа работилница в училище; Организиране на лекции по темите за бъдещето и научната фантастика както пред студенти от НБУ, така и пред ученици от няколко училища;
  • Организиране на национална научна конференция;
  • Участия в научни и други форуми.

Очаквани и постигнати резултати

  • Творческата работилница (през май 2019), организирана в 90 СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“ (София), беше проведена под формата на два конкурса: Конкурс за разказ или приказка на тема „Моят фантастичен свят“ (насочен към ученици от III и IV клас) и Конкурс за рисунка на тема „Моят фантастичен свят“ (насочен към ученици от I и II клас). Прилагането на подобен конкурсен формат на творческата работилница беше консултирано с преподаватели от 90 СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“ и провокира интереса на учениците от горепосочените класове. Бяха раздадени както персонални, така и колективни награди, а за победителите имаше и грамоти. Изпратените за конкурса разкази, приказки и рисунки разкриха творческия потенциал на учениците и отразиха тяхната представа не само за бъдещето, но и за отношенията между хората както в личен аспект, така и в социума. Резултатите от конкурса са публикувани на сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/конкурс-за-разказ-или-приказка-на-тема/;
  • На 23 май 2019 г. беше проведена лекция в Нов български университет на тема „Въображението и научнофантастичното в киното и литературата“. Информация за лекцията е качена в сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/лекция-въображението-и-научнофанта/. Втората лекция със студенти от Нов български университет беше проведена на 28 май 2020 г. през онлайн платформата Moodle – https://fantastika-bg.eu/distancionna-lekcia-sus-studenti-ot-nbu/;
  • През месец октомври 2019 г. екипът на проекта беше поканен в 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ на среща с читателския клуб „Белите вълци“ на тематичната среща „Моят любим герой“. Информация за срещата е качена в сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/за-удоволствието-от-четенето/;
  • Семинарът, предвиден за месец ноември 2019 г., организиран отново в 90 СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“ (София) с ученици от VIII до XII клас, беше отложен за февруари 2020 г. поради запълнения график на училището през посочения в работната програма месец. Той беше проведен под формата на лекция на тема „Фантастиката, или как да се подготвим за бъдещето“, изнесена от българския автор Александър Ненов. По време на лекцията Ненов провокира дискусия относно проблемите, с които се сблъсква човешкото същество в днешния свят и възможностите, които ни дава (или ни възпрепятства) научно-техническият прогрес. Информация за срещата е публикувана на сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/fantastikata-ili-kak-da-se-podgotvim-za-budehstetoto/;
  • Подобен тип срещи с български автори и провеждането на лекции провокира интереса и на други училища в София. През ноември 2019 г. екипът изнесе лекция (заедно с Александър Ненов) в 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ на тема „Наука и научна фантастика“ пред ученици от V и VI клас. Информация са лекцията и публикувана в сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/искаме-да-живеем-на-марс/; Непосредствено след лекцията екипът на проекта отново беше поканен в същото училище, където беше организирана среща с българския писател Мартин Колев с ученици от VI до VIII клас. Информация за срещата е публикувана в сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/magiosnik-sred-valshebnici-sreshta-na-martin-kolev-s-uchenici-ot-119-su/;
  • На 20 август 2020 екипът изнесе лекция на тема „Готови ли сме за бъдещето?“ в читалище „Просвета-1937“ (с. Кутово, общ. Видин) пред ученици от различна възраст. Тънката граница между фикция и реалност, между реално съществуващи научни проекти за постигане на безсмъртие и начините, по които научната фантастика ги проектира в бъдещето, бе подчертана с помощта на примери от съвременния живот. Информация за лекцията е публикувана в сайта на проекта:
Готови ли сме за бъдещето?
  • Между 22 и 24 февруари 2019 г. екипът беше поканен да изнесе лекция на фестивала „През 9 земи: Бъдеще предварително“ (Стара Загора), на който бяха представени идеите на екипа и насоките на проекта. Информация за събитието е качена в сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/prez-9-zemi-budeshte-predvaritelno/;
  • На 12 март 2019 г. екипът беше поканен да изнесе лекция в клуба по прогностика, евристика и фантастика „Иван Ефремов“ (София) на тема „Проблемът за без/граничността на тялото в научната фантастика“. Лекцията е отразена в месечната програма на клуба: http://artsofia.bg/bg/events/2019/03/19/programa-na-dom-na-kulturata-sredec-za-mart-2019
  • На 20 май 2019 екипът участва в традиционните „Епископ-Константинови четения“ (Шумен), където изнесе доклади и представи проекта. Информация за участието е качена в сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/xxv-епископ-константинови-четения/.
  • На 14 декември 2019 г. Николай Генов участва в „Софийски международен литературен фестивал“ в разговор на тема „Видеоигрите: между киното и литературата“;
  • На 15 април 2019 екипът на проекта участва в конференцията „Зависимият човек. Фактори на зависимостта“ (София), където беше представен доклад, прилагащ методологията на Пърс върху българската научна фантастика. Откъс от доклада е качен в сайта на проекта: https://fantastika-bg.eu/бъдещето-на-изтощения-разум-в-романа/;
  • Екипът беше поканен да се присъедини към журито на два конкурса за фантастичен разказ: „Конкурс, посветен на писателя Иван Попов“ (https://fantastika-bg.eu/rezultati-ot-konkursa-ivan-popov/) и „Изгревът на следващото“ (https://fantastika-bg.eu/rezultati-ot-izgrevut-na-sledvashtoto/).

Обобщени резултати

Срещите с ученици (провеждането на лекции и творческа работилница) разкриха не само необходимостта от осмисляне на, но и интереса на децата към все по-актуалните проблемите на научната фантастика, визиите за бъдещето, моралните и етични казуси, пред които е изправено нашето съвремие. Срещата с автори, работещи в полето на фантастичната литература, създаде дискусионна среда в училищата и насочи литературата от пространството на интимното читателско осмисляне към споделянето на идеи, мнения и съмнения със самите автори и в училищната среда.

Организираната от екипа конференция привлече и изследователи извън българската научна среда (получихме заявки от Сърбия, Полша и Украйна). Подобно участие утвърди важността на проблематиката, заявена в темата на конференцията, и разкри изследователско поле, което има потенциал да се развива и в бъдещи форуми и срещи с учени от цял свят. Сборникът „Познание и трансхуманитарна р/еволюция“, резултат от конференцията, задава посоки за дообогатяване на проблематиката и задълбочаване на изследователския интерес към нея. Екипът издаде и сборника „Фантастика и бъдеще“ със статии, публикувани в сайта на проекта. Необходимостта от публикуването на сборника „Фантастика и бъдеще“, от една страна, е провокирана от естественото продължение и уплътняване на тематичните полета от сборника „Познание и трансхуманитирна р/еволюция“ (в осмислянето на проявленията на фантастичното през призмата на киното, философията, трансхуманизма, българската и преводната научна фантастика и др.). От друга страна, концептуализира и акцентира върху работата на екипа по проблеми, които в момента вълнуват хуманитаристиката както в България, така и в световен мащаб.

 Работен пакет 3: Разработка и поддръжка на дигиталния продукт – свързан с разработка и поддръжка на дигиталния продукт. Осъществени са всички планирани дейности:

  •  Анализ на изискванията към уеб продукта, спецификация за дигитална архитектура; дизайн и проектиране на архитектурата; изготвяне на визия на сайта;
  • Разработка на уеб продукта – административен модул за въвеждане на информацията и обучение на екипа за работата с него; разработка на уеб продукта – графичен дизайн и потребителскиинтерфейси;
  • Захранване на уеб продукта с материали от семинар, творческа работилница, конференция, пресконференция. Захранване на уеб продукта с научни текстове – на екипа и на поканени учени.

Очаквани и постигнати резултати

  • В началото на м. март 2019 сайтът Фантастика и бъдеще беше завършен, тестван и готов за работа и публикуване на съдържание. Сайтът на проекта беше абониран за хостване в СуперХостинг.БГ с домейн https://fantastika-bg.eu/. Екипът беше обучен за работа с административния панел на продукта. До м. юни 2019 сайтът беше захранван със съдържание, чийто обем позволи още същия месец да бъде пуснат на свободен достъп в интернет пространството. Започна публичното му представяне. В сайта е заложена търсачка; той има свое лого, имплантирано в дизайна на продукта.
  • До м. март 2021 в сайта са публикувани над 130 текста, сред които авторски и преводни научни статии, критически рецензии, анонси и представяния на нови книги, информационни материали с научнопопулярен характер, кратки фантастични разкази на млади български автори и др. Успоредно с поддържането на уебсайта беше развита и Facebook група (https://www.facebook.com/fantastikabg) със същото име, в която много от текстовете и идеите в тях бяха предложени за обсъждане с по-широка публика.

Обобщени резултати

Уебсайтът Фантастика и бъдеще получи положителни реакции както от страна на академичната общност (той беше представен на конференции и други събития), така и от страна на любители на научната фантастика, клубове по научна фантастика, учители и др. Сред авторите, подкрепили идеята на проекта със статии, се открояват утвърдени имена в академичните среди и в областта на научната фантастика: Владимир Полеганов, Александър Белтов, Атанас Славов и др.

            Работен пакет 4: Популяризаторска дейност – свързан с популяризаторската дейност. Осъществени са всички планирани дейности:

  •  Провеждане на пресконференция пред медиите;
  • Представяне на резултатите от проекта пред учени в БАН;
  • Популяризиране не проекта в социалните мрежи и онлайн издания.

Очаквани и постигнати резултати

През м. март 2021 се проведе пресконференция пред медиите, учени от БАН и студенти. Двете събития се сляха в един уебинар (на 5 март) през онлайн платформата Zoom поради епидемиологичната ситуация в страната. На представянето на резултатите от проекта присъстваха студенти от УНСС, СУ „Св. Климент Охридски“, колеги от Института за български език, учители, представители на медиите и др.

Информация за дейностите по проекта и покана за конференцията беше публикувана във в-к „Литературен вестник“ (бр. 5, Год. 29, 5-11.02.2020), в списание „Тера фантастика“ (бр. 20, 2020, откъс от текста е качен на сайта на проекта – https://fantastika-bg.eu/фантастика-и-бъдеще-от-прогностични-о/ ), в сп. „Филологически форум“ (бр. 2/12, 2020), в онлайн сайта ShadowDance (https://www.shadowdance.info/magazine/articles/fantastika-i-badeshte/) и др.

Обобщени резултати от цялостната дейност на проект „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX-XXI век“

Как научната фантастика успява да надскочи границите на познанието и да навлезе в парадигмата на отгатването за света? Защо е необходимо усилието да се предполага бъдещето, ако хипотезите ни винаги ще съдържат определена степен на грешка? Не е ли логично да се откажем от тази операция и да избегнем потенциалното объркване и разочарование? Това е допустимо решение, но то би заключило разума в кръга на вече постигнатото. Усилието за създаване на валидни хипотези Пърс нарича „абдукция“ и я поставя в основата на една от най-зрелите си и значими разработки – прагматизма. Абдукцията не е просто предположение за непознатото или за бъдещето. Тя е евристичен метод, който комбинира вече установени факти и вярвания, които да отведат разума до отгатването на онова, което би могло да се окаже истина.

Именно функцията наабдукциятада формира обяснителни хипотези за реалността, като стъпва върху познанието, за да предложи с относителна достоверност какво би било възможно в бъдещето, беше приложена като методологичен инструментариум върху научната фантастика и нейната функция на прогностичен жанр.

Още при самото стартиране на проекта „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки в българската научна фантастика в периода XX-XXI век“ екипът получи покана за участие в ежегодния фестивал за фантастика „През 9 земи: Бъдеще предварително“. В програмата на проекта беше заложена 1 лекция и 1 среща на писател с ученици. Бяха реализирани 7 подобни срещи, а някои от тях се проведоха извън София. Подобен интерес към работата на екипа разкрива ангажираността на младото поколение с проблематиката, заложена в проекта. С оглед на актуалните теми, свързани с технологичното ускоряване, търсенето на биологично безсмъртие и начините, по които науката и научната фантастика ги осмислят, интересът към подобен тип образователни срещи с учениците доказа необходимостта от споделеност на идеи и опит. Съвместната работа с учениците създаде благоприятна (както в образователен, така и в научен план) среда за провокиране на критическото мислене и по-задълбочено вглеждане в процесите на съвремието.

В сайта на проекта са публикувани както научни статии, така и статии, насочени към по-широка аудитория, свързани с киното, книгоиздаването и връзката между науката и научната фантастика. Представените преводни текстове и интервюта разкриват все по-голямата актуалност на темите, които научната фантастика обхваща и провижда като основни за нашето бъдеще. Екипът запозна читателите и със съвременни румънски автори в полето на научната фантастика. Бяха реализирани теоретични и литературноисторически статии както свързани с по-общото концептуализиране на проблематиката на проекта, така и свързани с конкретни произведения на българската научна фантастика след 1990 г.  

Дейностите, заложени в проекта, свързани с реализирането на срещите с ученици и студенти, имат реален потенциал да бъдат продължени и след приключването на проекта. От друга страна, създаденият теоретичен и литературноисторически корпус от статии е добра основа за по-нататъшното разработване на проблематиката в статии, студии и др.

Прилагаме и презентация, в която са отразени част от дейностите на екипа:

Презентация-отразяваща-дейностите-на-екипаИзтегляне

facebook Share on Facebook
Twitter Tweet
Follow Follow us
Facebook